ЕС разхлабва регулации за ГМО храните. Какви са опасенията? frognews.bg
В началото на юли Европейската комисия разгласява законодателно предложение, което да анулира условията за сигурност по отношение на новите геномни техники за размножаване на растения, по-широко познати като новите ГМО.
" На процедура значи, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани.
Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да вземат решение какво да отглеждат ", разяснява Ивайло Попов от екологичната организация " За Земята ", който следи развиването на генната трансформация при растенията повече от 20 години.
" С това ще отпадне и опцията за проучвания да се наблюдава в случай че хора употребяват такива артикули, какво се случва чисто статистически – дали се усилват някои болести, дали не. Освен това ще се отстрани опцията на страните членки да не разрешават развъждането на ГМО на своята територия, каквато съществува сега.
Ще се отстранен главните отговорности на фирмите, които ги пускат ", безапелационен е Попов.
На друго мнение са учените от мрежата за Европейско стабилно земеделие посредством редактиране на генома EU Sage Network.
В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са създадени посредством новите технологии за развъждане, спрямо останалите елементи на света ", съобщи Уана Дима – ръководещ шеф на мрежата за Европейско стабилно земеделие посредством редактиране на генома.
По думите ѝ новото законодателно предложение обгръща новите технологии за размножаване.Така съгласно нея европейските откриватели и земеделци ще могат да употребяват " целия инструментариум за потребностите си ".
Дали евродепутатите ще поддържат това предложение още не е ясно, само че някои от партиите към този момент са дефинирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата " Обнови Европа " новите геномни техники имат капацитет, само че би трябвало да има доста ясни критерии при освобождението, както и проследимост.
" И да има оценка на всички опасности. Не на риска като цяло от освобождението на даден артикул, а на всеки обособен риск, който носи този артикул. Новите геномни техники са част от напредъка. Въпросът е дали са рискови или не са рискови. "
Дали новите технологии са рискови за здравето на хората и за околната среда или не?
Има научна платформа, която ревизира всичко, достигащо до масата ни, припомня Уана Дима от EU SAGE Network. В изследване на европейския орган по сигурност на храните се показва, " новите техники за размножаване на растения са толкоз безвредни, колкото и обичайните ", твърди тя.
За Ивайло Попов от съдружие " За Земята " отговорът не е еднопосочен, само че едно е несъмнено и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие опасности.
" За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции поради нови протеини или пък токсични резултати поради това, че някой протеин се оказва отровен за съответния тип – хората или животните, които употребяват. "
Рисковете за околната среда могат да бъдат доста, акцентира още специалистът.
" От това да бъдат токсични за някой тип, да вземем за пример полен от това растение да се окаже отровен за някои опрашители или други инсекти – този риск би трябвало да се реши оневинен ли е, до каква степен съществува и може ли да пуснем в сигурност в околната среда този артикул
. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, да вземем за пример в случай че в резултат на смяна растението стартира за цъфти в различен интервал, друг, в който типично цъфти - до какво ще докара това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен. "
Докато учените спорят какви ще са последствията от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките към този момент е в ход, а топката ще пристигна и в полето на националните страни.
" В България доста малко се приказва по тематиката. Аз съм заинтригуван. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от тематиката, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тематика. В момента е доста невисок, публичен спор няма. С тези нестабилни държавни управления не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в последна сметка. "
Последното социологическо изследване, което еколозите от " За Земята " вършат по тематиката за ГМО демонстрира, че 72% от запитаните българи считат, че разпоредбите би трябвало да продължат да се ползват.
" На процедура значи, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани.
Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да вземат решение какво да отглеждат ", разяснява Ивайло Попов от екологичната организация " За Земята ", който следи развиването на генната трансформация при растенията повече от 20 години.
" С това ще отпадне и опцията за проучвания да се наблюдава в случай че хора употребяват такива артикули, какво се случва чисто статистически – дали се усилват някои болести, дали не. Освен това ще се отстрани опцията на страните членки да не разрешават развъждането на ГМО на своята територия, каквато съществува сега.
Ще се отстранен главните отговорности на фирмите, които ги пускат ", безапелационен е Попов.
На друго мнение са учените от мрежата за Европейско стабилно земеделие посредством редактиране на генома EU Sage Network.
В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са създадени посредством новите технологии за развъждане, спрямо останалите елементи на света ", съобщи Уана Дима – ръководещ шеф на мрежата за Европейско стабилно земеделие посредством редактиране на генома.
По думите ѝ новото законодателно предложение обгръща новите технологии за размножаване.Така съгласно нея европейските откриватели и земеделци ще могат да употребяват " целия инструментариум за потребностите си ".
Дали евродепутатите ще поддържат това предложение още не е ясно, само че някои от партиите към този момент са дефинирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата " Обнови Европа " новите геномни техники имат капацитет, само че би трябвало да има доста ясни критерии при освобождението, както и проследимост.
" И да има оценка на всички опасности. Не на риска като цяло от освобождението на даден артикул, а на всеки обособен риск, който носи този артикул. Новите геномни техники са част от напредъка. Въпросът е дали са рискови или не са рискови. "
Дали новите технологии са рискови за здравето на хората и за околната среда или не?
Има научна платформа, която ревизира всичко, достигащо до масата ни, припомня Уана Дима от EU SAGE Network. В изследване на европейския орган по сигурност на храните се показва, " новите техники за размножаване на растения са толкоз безвредни, колкото и обичайните ", твърди тя.
За Ивайло Попов от съдружие " За Земята " отговорът не е еднопосочен, само че едно е несъмнено и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие опасности.
" За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции поради нови протеини или пък токсични резултати поради това, че някой протеин се оказва отровен за съответния тип – хората или животните, които употребяват. "
Рисковете за околната среда могат да бъдат доста, акцентира още специалистът.
" От това да бъдат токсични за някой тип, да вземем за пример полен от това растение да се окаже отровен за някои опрашители или други инсекти – този риск би трябвало да се реши оневинен ли е, до каква степен съществува и може ли да пуснем в сигурност в околната среда този артикул
. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, да вземем за пример в случай че в резултат на смяна растението стартира за цъфти в различен интервал, друг, в който типично цъфти - до какво ще докара това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен. "
Докато учените спорят какви ще са последствията от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките към този момент е в ход, а топката ще пристигна и в полето на националните страни.
" В България доста малко се приказва по тематиката. Аз съм заинтригуван. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от тематиката, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тематика. В момента е доста невисок, публичен спор няма. С тези нестабилни държавни управления не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в последна сметка. "
Последното социологическо изследване, което еколозите от " За Земята " вършат по тематиката за ГМО демонстрира, че 72% от запитаните българи считат, че разпоредбите би трябвало да продължат да се ползват.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ