Паника в Москва
В началото на октомври 1941 година Червената войска претърпяла съкрушително проваляне в хода на сраженията при Вязма. Съветските войски на Западния, Резервния и Брянския фронт били обкръжени и унищожени. Според немски данни единствено пленниците били 600 хиляди души. Изглеждало, че пътят към Москва е открит.
Сутринта на 15 октомври Сталин свикал съвещание на Държавния комитет по защитата. Било признато секретното разпореждане “За евакуацията на столицата на Съюз на съветските социалистически републики Москва “. Посолствата и държавните институции, в това число Народният комисариат на защитата, се насочвали към Куйбишев (Самара). От държавното управление в Москва оставали единствено Лаврентий Берия, Анастас Микоян, Алексей Косигин и самият Сталин.
Москва не била просто столица. Тук се намирали доста значими отбранителни предприятия. Те трябвало да бъдат взривени, както и електроцентралите, мостовете, хлебозаводите, месопреработвателните фабрики, телефонът, телеграфът и метрото.
Решението било секретно – само че слуховете за него незабавно плъзнали из града. Пък и без никакво разпореждане всичко било ясно. На 16 октомври метрото не работело – за пръв и единствен път в цялата си история. Спрели трамваите, рейсовете и тролейбусите. Магазините били затворени. Заводите – също. При това състояние какво да мислят хората? Естествено, всички решили, че Москва ще бъде предадена на германците.
До същия извод стигнали и „ виновните служащи “, т.е., чиновниците на високи длъжности. И вместо да провеждат евакуация, те се спуснали в навсякъде бягство. Най-напред хукнала да бяга партийната номенклатура. Сградата на Централния комитет на Стария площад на часа опустяла. Апаратчиците не унищожили даже най-важните секретни документи. Последвали ги служителите, а след това и елементарните хора. Възцарил се безпорядък. Влаковете се превземали с взлом, пътищата били задръстени. В конфиденциален отчет на Московската прокуратура се казвало: „ От 438 предприятия, институции и организации са избягали 779 ръководители. Откраднати са налични 1 484 000 рубли, а в полезности и имущество – 1 051 000 рубли “.
Откарали без позволение стотици коли и камиони. Били открити 1551 случая на заличаване на партийните документи от комунисти заради плашливост по отношение на приближаването на фронта. Страхът и алчността минали всички рационални граници. Директорът на Първи медицински институт Василий Ларин избягал, като изоставил на произвола на ориста болничното заведение с 200 ранени. Писателят Александър Фадеев се оплаква от поета Василий Лебедев-Кумач, създателя на текста на „ Священная война “: „ Той докара на гарата два пикапа движимости, 2 денонощия не можа да ги натовари и душевен се побърка “.
Паническото въодушевление на управляващите се предало на елементарните хора. Работниците отишли в заводите и видели, че са затворени. Началниците си отивали, като отнасяли скъпи движимости. Това провокирало отвращение и почнали вълнения. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) докладвал: „ Виждайки колите, натоварени с персонални движимости на чиновници от Народния комисариат на авиационната индустрия, тълпата ги заобикалила и почнала да лишава движимостите “. В Ногинския цех служащите поискали от дирекцията да им съобщи 30 тона алкохол, който се съхранявал в склада. Директорът заповядал спиртът да се излее в канализацията.
Вечерта на 16 октомври почнал обир на магазините. „ По опашките се бият, душат възрастни дами, младежи бандитстват, а полицаите по двама, по четирима се шляят по тротоарите и пушат цигари “, написа журналистът Николай Вержбицки в дневника си. Милицията в действителност предпочитала да не се намесва. Поне в първия ден на суматохата – 16 октомври. Просто за самите полицаи било рисково. Всъщност, на 16 октомври Москва изпаднала в цялостно безредие.
Разбира се, не всичко било в черни краски. Московските младежи, които били считани за капризни и изнежени, всеобщо се записвали в опълчението, отивали на фронта и там показвали чудеса от подвиг. Повечето от тях починали – само че, дружно с постоянната войска, съумели да спрат немците на към 25 километра от Москва.
Сталин не се евакуирал. Той попитал маршал Жуков, който отговарял за отбраната на Москва, дали Червената войска ще съумее да удържи града. Жуков дал отговор, че е изцяло сигурен в това. Сталин обаче не бил изцяло сигурен и заповядал да се сформира проект за изтеглянето на войските. За благополучие, този проект не се оказал нужен.
Още на 17 октомври животът в Москва последователно почнал да се възстановява. Транспортът още веднъж тръгнал, армейските и милиционерските патрули почнали да работят, а не да гледат в профил. На 19 октомври Държавният комитет по защитата приел ново разпореждане: „ За въвеждане на обсадно състояние в Москва и прилежащите й региони “. В него се казвало: „ Нарушителите на реда неотложно да се притеглят към отговорност с предаването им на Военния арбитражен съд, а провокаторите, шпионите и другите сътрудници на врага, призоваващи за нарушение на реда, да се разстрелват на място “. Не е известно какъв брой извършители са били разстреляни. Но се знае, че повече от 20 хиляди дезертьори и лица без документи били хванати от военните патрули и изпратени на фронта.
Сталин харесвал показните санкции поради тяхното профилактично влияние. Но в този момент не ги приложил. Прекалено доста хора трябвало да бъдат осъдени, а в оня исторически миг имало по-важни задания. Той просто дал късмет на всички, които тогава се показали откъм не най-хубавата си страна, да се поправят.
И изходът от борбата за Москва посочил, че вождът показал прекомерно рационална въздържаност. Наближавал 7 ноември, както и събитието, в което никой тогава не вярвал, че ще се организира – нормалният боен церемониал на Червения площад. Разликата от различен път била единствено в едно: че войските, които взели участие в него, отивали право на фронта, с цел да избавят Москва. И Москва била избавена.
Маршал Будьони приема парада през 1941 година в Москва. – Уикипедия
След парада войските отиват на фронта – Уикипедия
Съветски зенитчици на покрива на хотел “Москва ”. На назад във времето се вижда замаскираният Кремъл – Уикипедия
