Бум на изкуствените луни
В началото на 2019 година Китай възнамерява да качи на ниска околоземна геостационарна орбита първата си изкуствена луна, оповестиха тези дни международните медии. Става дума за
спътник, който ще осветява град Чънду
(административен център на провинция Съчуан), чието население е към 12 млн. души. Идеята за основаването на спътника е подсказана от картина на френски художник, представляваща огледална женска фигура, висяща над Париж, отразявайки слънчевата светлина към Лувъра. Повърхността на спътника - сферично огледало с диаметър 22 м, е направена от светлоотразяваща
синтетична материя
с дебелина 4 микрона. Сателитът ще е 8,2 пъти по-ярък от Луната и ще действа до 2020 година Той ще "пенсионира " уличните лампи, а годишният разход на електрическа енергия ще намалее с към 175 млн. $. Първоначално ще грее единствено над повърхност 50 кв. км. Ако нещата вървят добре, в случай че няма неприятни изненади, изкуствената луна ще бъде усъвършенствана и ще осветява регион от Ченду с повърхност 180 кв. км. В случай, че планът завърши сполучливо, до края на 2022 година Китай
ще конфигурира в Извънземието
още три спътника, които ще греят над други градове.
Берлин може би ще изпревари Пекин. Немски инженери и физици конструираха изкуствена Луна, която ще конфигурират на околоземна орбита до края на 2018. Устройството е готово и се тества в Германския аерокосмически център край Кьолн. То ще осветява част от северните региони на Германия. Предвижда се икономията на електрическа енергия да е към 86 000 евро годишно. Създателите на спътника се похвалиха, че
светлоотражателната му повърхнина
е най-тънката в света, а кълбото, което тя обгръща, е от извънредно лека сплав, дело на техни сътрудници химици.
И руснаците не стоят със скръстени ръце. Николай Плотников, инженер от Санкт Петербург, има план, граничещ с фантастиката. "Ако концепцията ми се осъществя, уличните лампи в доста обитаеми места ще се трансфорат в
непотребен разкош
и ще икономисваме много огромни суми за електрическа енергия ", твърди той. Ето защо става дума.
Конструира се спътник, към който е прикован ракетен мотор. Спътникът се изстрелва на околоземна орбита. Известно време "виси " над избран регион и го осветява, след това по команда от наземен център моторът му се включва и го придвижва над различен регион. И по този начин... до края на света.
Според Плотников, в случай че отражателната повърхнина на изкуствената му луна е
задоволително качествена
тя би била няколко пъти по-ярка от естествената си родственичка. Руснакът акцентира, че спътникът би трябвало да е с формата на кастрон, т.е. да съставлява вдлъбнато огледало. Фантазията му отива още по-далече: той предлага спътникът да бъде направен от еластична материя и да се надува в Извънземието като балон. "Вместо една, на геостационарна орбита може да се конфигурират няколко дребни луни от този жанр, които биха функционирали като комплекс, и, в случай че някоя от тях бъде извадена от строя (след сблъскване с астероид например), останалите ще продължат да осветяват съответния регион ", добавя той.
.jpg )
Второ слънце ще грее над Русия
Инженери от съветската ракетно-космическа корпорация "Енергия " показаха публично своя план на орбитална система за осветление на части от родината им със слънчева светлина. В обстоен отчет те пишат, че цялост от устройства, изобретени от самите тях, ще усили продължителността на деня и би трансформирала спектъра на светлинния поток, ориентиран към съответния регион. Какво имат поради създателите на този план?
Те оферират да се основат галактически апарати, отразяващи светлината на нашата звезда и увеличаващи неколкократно интензитета й благодарение на ултралеки лазери. Специална оптична система ще трансформира спектъра на снопа, предаван към Земята.
Тъй като изкуственото слънце ще бъде включвано и през нощта и може да повлияе на биоритмите и здравето на хората, живеещи в осветявания регион, създателите на плана считат, че би трябвало да се редуцира количеството на отразената ултравиолетова слънчева радиация. Но не споделят по какъв начин да стане това.
Изкуствено слънце ще огрява норвежкия град Рюкан, който е ситуиран в равнина и през зимата лъчите на нашата звезда не стигат до него. Инженери и физици от Осло създадоха план за поправяне на тази неправда. Сателит, намиращ се на ниска геостационарна орбита, чиято повърхнина е покрита със свръхтънък пласт от лека сплав, ще отразява светлината на нашата звезда, насочвайки я към Рюкан.
спътник, който ще осветява град Чънду
(административен център на провинция Съчуан), чието население е към 12 млн. души. Идеята за основаването на спътника е подсказана от картина на френски художник, представляваща огледална женска фигура, висяща над Париж, отразявайки слънчевата светлина към Лувъра. Повърхността на спътника - сферично огледало с диаметър 22 м, е направена от светлоотразяваща
синтетична материя
с дебелина 4 микрона. Сателитът ще е 8,2 пъти по-ярък от Луната и ще действа до 2020 година Той ще "пенсионира " уличните лампи, а годишният разход на електрическа енергия ще намалее с към 175 млн. $. Първоначално ще грее единствено над повърхност 50 кв. км. Ако нещата вървят добре, в случай че няма неприятни изненади, изкуствената луна ще бъде усъвършенствана и ще осветява регион от Ченду с повърхност 180 кв. км. В случай, че планът завърши сполучливо, до края на 2022 година Китай
ще конфигурира в Извънземието
още три спътника, които ще греят над други градове.
Берлин може би ще изпревари Пекин. Немски инженери и физици конструираха изкуствена Луна, която ще конфигурират на околоземна орбита до края на 2018. Устройството е готово и се тества в Германския аерокосмически център край Кьолн. То ще осветява част от северните региони на Германия. Предвижда се икономията на електрическа енергия да е към 86 000 евро годишно. Създателите на спътника се похвалиха, че
светлоотражателната му повърхнина
е най-тънката в света, а кълбото, което тя обгръща, е от извънредно лека сплав, дело на техни сътрудници химици.
И руснаците не стоят със скръстени ръце. Николай Плотников, инженер от Санкт Петербург, има план, граничещ с фантастиката. "Ако концепцията ми се осъществя, уличните лампи в доста обитаеми места ще се трансфорат в
непотребен разкош
и ще икономисваме много огромни суми за електрическа енергия ", твърди той. Ето защо става дума.
Конструира се спътник, към който е прикован ракетен мотор. Спътникът се изстрелва на околоземна орбита. Известно време "виси " над избран регион и го осветява, след това по команда от наземен център моторът му се включва и го придвижва над различен регион. И по този начин... до края на света.
Според Плотников, в случай че отражателната повърхнина на изкуствената му луна е
задоволително качествена
тя би била няколко пъти по-ярка от естествената си родственичка. Руснакът акцентира, че спътникът би трябвало да е с формата на кастрон, т.е. да съставлява вдлъбнато огледало. Фантазията му отива още по-далече: той предлага спътникът да бъде направен от еластична материя и да се надува в Извънземието като балон. "Вместо една, на геостационарна орбита може да се конфигурират няколко дребни луни от този жанр, които биха функционирали като комплекс, и, в случай че някоя от тях бъде извадена от строя (след сблъскване с астероид например), останалите ще продължат да осветяват съответния регион ", добавя той.
Второ слънце ще грее над Русия
Инженери от съветската ракетно-космическа корпорация "Енергия " показаха публично своя план на орбитална система за осветление на части от родината им със слънчева светлина. В обстоен отчет те пишат, че цялост от устройства, изобретени от самите тях, ще усили продължителността на деня и би трансформирала спектъра на светлинния поток, ориентиран към съответния регион. Какво имат поради създателите на този план?
Те оферират да се основат галактически апарати, отразяващи светлината на нашата звезда и увеличаващи неколкократно интензитета й благодарение на ултралеки лазери. Специална оптична система ще трансформира спектъра на снопа, предаван към Земята.
Тъй като изкуственото слънце ще бъде включвано и през нощта и може да повлияе на биоритмите и здравето на хората, живеещи в осветявания регион, създателите на плана считат, че би трябвало да се редуцира количеството на отразената ултравиолетова слънчева радиация. Но не споделят по какъв начин да стане това.
Изкуствено слънце ще огрява норвежкия град Рюкан, който е ситуиран в равнина и през зимата лъчите на нашата звезда не стигат до него. Инженери и физици от Осло създадоха план за поправяне на тази неправда. Сателит, намиращ се на ниска геостационарна орбита, чиято повърхнина е покрита със свръхтънък пласт от лека сплав, ще отразява светлината на нашата звезда, насочвайки я към Рюкан.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ