В момента Фондация Аме е на финалната права в усилията

В момента Фондация " Аме " е на финалната права в напъните по основаване на предпазено жилище за жертви на принуждение, които още нямат опцията да живеят обикновено и умерено и действително са в риск от връщане при своите насилници, дружно с децата и с контузиите си. Но Фондацията е ангажирана и в други планове и дела, защото основателката, Биляна Лавчева, не пести време, сърце и професионализъм. Това си проличава и по отдадеността, с която отговори на нашите въпроси. Запознайте се с една адвокатка, която се бори с домашното принуждение и отвън правосъдната зала, с което въодушевява цялостен екип експерти, доброволци, а и нас, Момичетата от града.

Представете вашата организация?

Биляна Лавчева : Фондация " Аме "  съществува от 2017 година и от самото си основаване работи с хора, потърпевши при домашно принуждение, претърпели контузия и премеждия от меланхолия в резултат на насилието, както и с техните фамилии и близки. Eкипът ни застава и зад доста други обществени дела и начинания, свързани с предварителна защита на насилието, поддръжка на уязвими групи хора и такива в риск, поощряване на деца и младежи към разкриване и развиване на персоналния капацитет, основаване на удобни условия за личностна и професионална реализация. През последните години сме осъществили и планове, свързани със следродилната меланхолия, предварителна защита на насилието в училищна среда, както и план обвързван с гастроезофегалния рефлукс при бебетата. Към сегашния момент осъществяваме план, ориентиран към хората, които по някакъв метод са потърпевши след появяването на вируса Covid-19, в това число и жертви на принуждение.

Как решихте да насочите активността си към домашното принуждение?

Биляна Лавчева : В моята персонална процедура като юрист, практикуващ в региона на фамилното право, се сблъсках с доста случаи на домашно принуждение, някои – извънредно тежки. Всеки един от тях, носеше своята тъжна история и компликации. Преживявах всяко едно дело дружно с клиента, по пътя към крайния правосъден акт.

За страдание, станах очевидец на доста тежки човешки ориси и принуждение в най-грозната му и изкривена форма.

Винаги след едно такова дело си мислех, че не върша задоволително, че може да се направи и още. И един ден през 2017 година с няколко запалянковци и експерти, които работят в моята сфера, взехме решение, да учредим фондация, която да оказва помощ на хората, потърпевши при домашно принуждение. Без никакви упования и настройки, поради обстоятелството, какъв брой огромни фондации съществуваха към този миг. С дребни стъпки сформирахме дребен, само че обединен екип, посредством който да оказваме помощ на хората, претърпели такива травматични събития. През годините към нас се причислиха доста хора, които работят за идеята и задачата на фондацията и доста доброволци, въодушевени от това, което вършим. Така се роди концепцията за основаването на фондацията. Като решихме да насочим напъните си в посока да оказваме помощ на хора потърпевши при домашно принуждение и освен, несъмнено. Дейността ни е ориентирана към доста разнообразни обществени проблеми, като на основен фокус е казуса с домашното принуждение - във всичките му форми и проявления.

С какви думи обяснявате казуса пред хората, които не са осведомени с него?

Биляна Лавчева : Винаги съм била на мнение, че човек, който не се е сблъсквал с избран проблем, без смисъла на неговото естество, не би могъл да разбере, какъв брой голям е той. Обикновено, когато с нас се свърже някой и желае да разбере повече за домашното принуждение, първо го питаме, дали има близка или другарка, която в миналото е потърпевша от нещо сходно. Опитваме са да обясняваме с елементарни, само че мощни думи, които да останат в съзнанието на индивида. Неминуемо домашното принуждение се трансформира в част от живота на целия екип на фондацията и всички ние се опитваме да достигнем до повече хора и да разкажем, какъв брой ужасно в действителност е то.

Домашното принуждение е като натрапен и непредвиден посетител, който влиза без покана в доста домове.

То е пропаст, която гълтам животи и разрушава такива. Позволявам си да им споделям, че е пропаст и е ужасно, когато стоиш на ръба на тази пропаст, самичък или с дете, което е още по-страшният вид и нямаш къде да отидеш, нямаш къде да се скриеш. Където и да участвам, се опитвам да приказвам по тематиката, без да се налагам, само че да кажа задоволително, по този начин, че информацията, да доближи до повече хора. В последно време виждам позитивната наклонност, че на разнообразни събития за казуса се приказва намерено с готовност за помощ и смяна. Това ми дава вяра, че обществото ни ще разбере какъв брой сериозен е този проблем и няма да замете непознатия проблем под килима. Защото, ако всички ние, които се опитваме да оказваме помощ, се откажем, накъде вървим?

Само дами ли ви търсят за помощ? 

Биляна Лавчева : Не и е доста значимо, да се означи, че колкото и странно ще прозвучи за доста хора, ни търсят и мъже. По време на изключителното състояние, когато бяхме затворени по домовете си, имахме безвъзмездни юридически и психически съвещания. В тези месеци с нас се свързаха и доста мъже.

Мъже, които се намират в деспотични връзки и просто от позор или финансова зависимост не са подхванали ограничения.

Търсят ни и татковци, които желаят, да изведат децата си от вкъщи, който споделят с майката. Като тук факторите са разнообразни – алкохол, наркотични субстанции, родителска немарливост и доста други от страна на родителя. Факт е, че множеството жертви на принуждение са дами, а още по-притеснителното е, че случаите на принуждение над деца се усилиха неведнъж през последните години. Ако преди казвахме, че всяка четвърта жена е жертва на принуждение, в този момент споделяме всяка втора. За страдание статистиката от последните две години е доста плашеща и са нужни незабавни мерки за инспектиране на закона, ограниченията, глобите, криминализиране на действията, обединен указател и доста други. Чакаме с притихнал мирис, тези обещани законови промени, тъй като те безусловно могат да спасят живот.

Има ли нещо общо сред жертвите на принуждение?

Биляна Лавчева : Всеки един случай е самостоятелен за себе си, всяка жертва носи със себе си своята страшна приказка, само че има доста общи неща, които ги свързват. В множеството от случаите на домашно принуждение връзката е почнала с обич и огромни надежди за един естествен и благополучен живот, като в един миг се трансформира в токсична и рискова. Много от жертвите дълго време събират сили и храброст, с цел да подхващат ограничения против насилника си. Много от тях изпитват позор, без да имат виновност за това, което им се е случило, несъмнено.

За страдание доста от тях не получават поддръжка от фамилиите си, когато вземат решението да си тръгнат.

Много тях се връщат обратно при насилника си, като някои от тях си потеглят след това, а други остават... Свързва ги, несъмнено, и насилието, което са претърпели, без значение от неговата форма и дали потърпевши са единствено те или и децата им. Бих споделила, че всички тези дами са доста смели. Всички, които извървяват пътя към нормалността и съумяват да кажат " не ". Всяка една жена, съумяла да се избави от клопката на домашното принуждение, носи вяра, че постоянно има смисъл, да се бориш, колкото и да е мъчно. Свързва ги и смелостта, и куражът им, несъмнено.

А сред насилниците им? 

Биляна Лавчева : При насилника постоянно има накриво виждане за естественото държание, за нормите като цяло в обществото. Много от насилниците считат, че жертвата си го е заслужила, като е направила нещо, което той не харесва, не утвърждава. Понякога насилието може да бъде предизвикано от много незначителни неща – рокля, държание, поздрави към комшия и така нататък

Повечето от тях не усещат виновност или разкайване, може би единствено за пред съда.

Много от тях след осъществен акт на насилие се пробват да върнат дамата до себе си с обещания, че това в никакъв случай повече няма да се повтори. Имаме и различен профил на насилника – този, който не наранява физически, само че реализира душевен тормоз над жертвата. Много от хората направили насилие не изпитват страх от последствията, които могат да настъпят за тях в отрицателен смисъл. Това е доста ужасно за мен и тук е нужна незабавна смяна. При доста от насилниците се следи и рецидив, когато срокът на заповедта за незабавна отбрана изтече. Тогава те се завръщат и още веднъж използват принуждение против жертвата. За страдание, имаше доста такива случаи през последните години, които приключиха с съдбовен край за тези дами. Насилието, без значение от неговото проявяване, е това, което свързва всички тях като една много злокобна паяжина, която, в случай че скоро не скъсаме, ще приказва доста неприятно за нас като общество.

Искате да изградите предпазено жилище - има ли развиване плана?

Биляна Лавчева : Да. Това жилище е една от опциите да защитим до 2 дами и техните деца краткотрайно, при положение на потребност, след напускането им на спешен център. Това е моментът, в който с тези дами се работи - по какъв начин да се изразя - в посока да подредят живота си и след като изоставен жилището, да бъдат доста по-уверени и самостоятелни. В момента броят на територията на цялата страна е извънредно непълен, а това е един от методите за втори живот за тези, потърпевши от принуждение. Проектът е във финалната си фаза и се надяваме кметът на обитаемото място да реши, че на територията на тяхната община имат потребност от подобен вид резидентна услуга и да ни поддържа. 

Има и още...