След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив. Защото

След като напуснах Русия, съм по-беден, само че и по-щастлив. Защото работя това, което желая. С тези думи режисьорът заключи едно от главните послания на срещата си с българската аудитория. Разговорът с надпис Framing Freedom и модератор Явор Гърдев се състоя в огромната зала на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Събитието беше кулминационната точка на визитата на световноизвестния сценичен и кино създател в София

В продължение на близо два часа Серебренников приказва за свободата и нейната цена, за живота си отвън Русия, за войната, за театъра като пространство на опозиция против страха и за нуждата изкуството да преодолява всевъзможни национални, езикови и културни граници.

ЕЗИКЪТ Е СРЕДСТВО, А НЕ ГРАНИЦА

Още първоначално Серебренников сложи под въпрос визията, че езикът би трябвало да бъде бариера пред общуването сред артистите и публиката.

Според него технологиите от дълго време са създали допустимо хората от разнообразни култури да се срещат без посредничеството на рестриктивните мерки, които предходните генерации са приемали за даденост.

„ Езикът се употребява, с цел да има връзка. Ние използваме езика, учим непознати езици, с цел да можем да споделяме. Комуникацията е нужна, с цел да се основават общности “, сподели режисьорът. Той призна, че даже не харесва обичайния метод, по който феновете наблюдават спектакли с титри, тъй като това отклонява вниманието им от сцената. Според него актуалните технологии към този момент разрешават доста по-естествено превъзмогване на езиковите разлики.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ТАЛАНТ Е СПОСОБНОСТТА ДА съдебна експертиза СВЪРЗВАШ С ХОРАТА

Серебренников се опълчи и на публикуваното разбиране, че сполучливата работа сред режисьор и артист зависи на първо място от общия език: „ Виждал съм артисти, които работят в личната си езикова среда, само че не схващат режисьора “.

За него същински значимото качество е способността на актьора да открива контакт с публиката. В тази връзка, режисьорът описа история от работата си в Германия. Когато настоял част от неговите артисти да вземат участие в режисура в огромен спектакъл в Хамбург, управлението в началото било резервирано. След премиерата обаче шефът почнал персонално да кани артистите в трупата.

„ Когато видите моите хора на сцената, ще разберете за какво се боря за всеки един от тях “, спомни си Кирил Серебренников.

ТЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА ОТРАЗЯВА ОБЩЕСТВОТО

По думите му актуалните общества са построени от голям брой културни и етнически общности, и театърът не може да остане отвън този развой.

„ Театърът постоянно е бил отражение на това, което се случва в обществото “, сподели режисьорът. Кирил Серебренников напомни случаи от Русия, когато артисти са били оценени съгласно външността или произхода си, както и практики, съгласно които позитивните функции трябвало да бъдат поверявани на реализатори със „ славянска осанка “.

„ Артистите не би трябвало да бъдат подбирани по езиков или породист принцип. Цялото благосъстояние, което могат да предадат, зависи от гения им “, акцентира той.

ЗАЩО ТЕО Ю БЕШЕ „ ПРЕКАЛЕНО АВТЕНТИЧЕН “ ВИКТОР ЦОЙ?

Серебренников се върна и към кино лентата „ Лято “, в който ролята на именития музикант Виктор Цой беше поверена на артиста Тео Ю. Решението провокира рецензии от част от съветската аудитория поради неруския генезис на изпълнителя. „ Той беше напряко прекомерно достоверен “, сподели режисьорът.

По думите му още преди войната е търсел благоприятни условия да включва в съветското кино актьори от разнообразни страни, тъй като в никакъв случай не е приемал културата като затворено национално пространство.

ВОЙНАТА КАТО АБСУРД НА XXI ВЕК

Най-сериозната тематика беше войната против Украйна. Серебренников отхвърли да спекулира какво би могло да се случи при други исторически условия, само че e безапелационен в оценката си за актуалната обстановка: „ Да се води такава война в XXI век е безусловно нелогично. Това е изцяло неуместно “.

Според него спорът е трансформирал освен Русия и Украйна, само че и цяла Европа: „ В историята няма условно наклонение. Но можем да гадаем какво има в главата на един човек, човек, който стартира тази война, и повлия на милиони хора. Не става въпрос единствено за хората в Русия и Украйна. Оказва се, че тя е на цяла Европа, и освен. Оказва се, че през 21-ви век това е допустимо. Може да се води война за територия. Територии, които към този момент нямат такова значение. Още повече, когато става въпрос за територия, на която се води война към този момент пета година. Територия, която е опожарена и опустошена. Това е нещо, което губи смисъл “.

„ Аз мога да осъждам за Русия. За Украйна няма за какво да приказвам. Украйна е във възходящо развиване. Украйна се сплоти. Украйна откри своята еднаквост. Украйна се развива. Русия се намира в изискванията на водене на една неуместна война “, сподели режисьорът.

СВОБОДАТА ИМА СВОЯТА ЦЕНА

Голяма част от диалога беше отдадена на живота му отвън Русия. Кирил Серебренников направи паралел сред руската емиграция и днешната обстановка. Ако в миналото напускащите страната са били принудени дефинитивно да скъсат връзките си с родината, през днешния ден това е доста по-трудно поради новите технологии. Въпреки това, той вижда по какъв начин доста хора в Русия последователно стартират да се опасяват да поддържат връзка намерено с приятелите си в чужбина: „ Хората, които останаха там, стартират да се държат, както по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Плахо се свързват с нас, опасяват се да ни пишат, опасяват се да ни кажат нещо по телефона “.

„ Ние напуснахме страната, с цел да запазим свободата си. Свободата на творчеството, свободата на художника, свободата да работиш по този начин, както искаш да работиш “, добави той.

По думите му съветските управляващи вършат всичко допустимо да лимитират достъпа на самостоятелни публицисти и интелектуалци до съветската аудитория, само че актуалните средства за връзка към момента разрешават тези връзки да бъдат съхранени.

СРЕЩУ СТРАХА И МРАКОБЕСИЕТО

Серебренников неведнъж се върна към тематиката за свободата като фундаментална полезност. „ Налага се да се борим за полезностите си. И когато виждаме хора, които упорстват за своите обичайни полезности, ние можем да им кажем: „ Приятели, ние също имаме своите полезности “. Според него обществата би трябвало интензивно да се опълчват на всевъзможни форми на културно и политическо мракобесие: „ Свободата е една от тези полезности. Свободата на художника. Свободата на дамата да не бъде омотана с някакъв парцал “.

Режисьорът даде образец с опити за ограничение на художественото изложение и предизвести, че сходни процеси могат да върнат обществата към модели на мислене, присъщи за надалеч по-мрачни исторически столетия: “Трябва да създадем всичко допустимо да не настава мракобесието на Средновековието “.

ПРИЯТЕЛСТВОТО КАТО ФОРМА НА СЪПРОТИВА

В отговор на въпрос за самотата и общността, Серебренников описа за основаната в Берлин артистична група Kirill & Friends. По думите му другарството е една от най-устойчивите човешки връзки.

„ Може да се разведеш с жена си, в случай че не ти е станала приятел, само че да предадеш другаря си – това е невероятно “, сподели той.

Макар в творбите му постоянно да участват самотни герои, самият той не възприема самотата като покруса: „ Самотата е нещо изобретено в Европа. Това е тематика на Сартр, на философите след края на Втората международна война, когато всичко е било разрушено към този момент. Но, почтено казано, аз усещам удобно в своята самотност “.

ТЕАТЪРЪТ съдебна експертиза РАЖДА ВСЕКИ ДЕН ОТНАЧАЛО

Разговорът засегна и визиите за актуалния спектакъл. Серебренников се разгласи против разделянето сред авторски и комерсиален спектакъл, като даде образец с дългогодишни хитови продукции в Лондон, които не престават да събират хиляди фенове.

„ Когато има среща сред театъра и неговия фен, се случва чудото “, сподели той. По думите му с всеки театър би трябвало да се работи настрана: „ Трябва да се регистрира спецификата на спектакъла. Всеки план, който подхващам, се старая да го слага по този начин, че да се намираме в оптимално некомфортно състояние. По този метод аз се изучавам от актьори, за всеки планът са нужни обособени старания “.

Според режисьора няма универсална рецепта за триумф, тъй като всеки театър изисква друг метод, единственото общо предписание е друго: „ Всеки нов ден съставлява една празна сцена “.

ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ НА СТРАХА ДА съдебна експертиза НАСТАНИ В ДУШАТА НИ

В края на срещата Серебренников насочи обръщение, което прозвуча като равносметка на последните години от живота му: „ Главното в тази обстановка е да не позволиш на душата ти да се засели страхът “.

Той призна, че се учи точно от младите актьори, които постоянно не се опасяват да рискуват и да стартират изначало.

Попитан какво е трансформирало напускането на Русия, отговорът му заключи цялата вечер: „ След като напуснах Русия, съм по-беден, само че и по-щастлив “. И изясни за какво: „ Всички другари са дружно с мен, светът е открит пред мен, случват се доста забавни неща. В същото време усещаме болката, усещаме нещастието на войната. Призовавам и вас да приемате болката като форма на нашето благосъстояние “.



Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Нешо Миладинов
Монтаж – Валя Ковачева