10 неща, с които се презапасяваме
В мигове на обществени и политически разтърсвания един от синдромите, които следим с учудване, е презапасяването с артикули и артикули - не всеки път от най-първа нужда.
В общия случай хората постъпват ирационално - актът на презапасяване не носи господ знае каква пракическа стойност и по-скоро е израз на някаква психическа нужда.
В сегашния теоретичен труд ще разгледаме 10 разновидността за препълване на потребителската кошница.
***
1. Тоалетна хартия. Едно от най-загадъчните феномени в консуматорското общество е презапасяването с тоалетна хартия при опасение от рецесия - мнима или действителна. Когато се чакаше да ни се стовари коронавирусът, когато има опасения от война и тежки времена - първата работа на обществото е да си подсигури това житейско улеснение. Ако такова нещо се беше случило на великите консуматори Гаргантюа и Пантагрюел, те щяха да се презапасят с живи гъски (не мисирки!) - виж XIII глава от първи том на " Гаргантюа и Пантагрюел ".
2. Лекарства. Презапасяването с медикаменти също е доста мъдро. Освен че подвига оборота на аптеките, другият резултат е, че хора, които в действителност се нуждаят от някакво лекарство, могат да останат без достъп до него. Защото Бай Консуматор прочел в интернет, че суматоха се лекува с конска анестезия, а при нуклеарната зима ще му помогне хапче с йод.
3. Бензин, дизел. При последната проведена суматоха хора обсадиха бензиностанциите и пълнеха с гориво бидони за зеле. ГЕРБ отхвърлиха да са уредник на суматохата и ненапълно са прави, въпреки че несъмнено пдръчнаха народа. Ама на тоя умен народ не му би трябвало доста ръгване, от половин дума хукна да цялостни бидоните.
4. Олио. Слънчогледово масло. След бензина пристигна ред на олиото. В една верига от супермаркети стана същинско опълчение за промоция на олио. Тогава половината народ се подиграваше на мазните битки, другата половина плачеше за бедните пенсионери, които от бедност се блъсали за олио. Само че огромна част от опълченците напълно не бяха пенсионери, също така безпаричен човек не купува олио, с което цялостни половин джипка.
5. Брашно. Покрай войната се чака повишаване и недостиг на брашното - то може би ще е идващият мотив за консуматорско опълчение. Дали младите българи и българки ще почнат като прабабите да пекат самун? Само в случай че стане в действителност зле ситуацията. За финален път такова нещо сме виждали по Виденовата зима, само че даже тогава не беше всеобщо събитие домашно печеният самун.
6. Боклуци от промоциите на Черния петък. Това също е осъзната нужда на консуматора - да изкупи всички тъпотии, които не му трябват, че и роднините си да ощастливи с куп ненужни движимости. То и без Черен петък промоциите замъгляват съзнанието на някои домакини, които се подреждат с безбожни количества закачалки за чорапи, пръчки за парцали, гевгири за пастафарианци и поставки за нещо.
7. Книги. Имаше и подобен синдром - презапасяване с книги, само че обществото ни се излекува от него. Хората всеобщо купуваха книги, които в никакъв случай не прочетоха. По социализма свестните книги бяха дефицитна стока, а щом нещо е дефицитно, човек се стреми да го добие и даже да се презапаси.
8. Опорни точки. Вместо с книги днес хората се презапасяват с тролски пропагандни опорки. Избират си на коя страна са и кълват от другарската агитация. Обикалят като клошари интернета и събират отпадъци, които гордо показват като " персонално мнение ". А то не става и за вторични първични материали.
9. Найлонови торбички. Съществува и подобен феномен в значително семейства - найлонова торба, цялостна с найлонови торби. Тези пластични чудовища един ден ще изядат практичните домакини, както мишката изяде книжката.
10. Бежанци. Това е по-скоро пожелателно - да се презапасим с бежанци, до момента в който още сме в положение да оказваме помощ. Ако имаш две ризи, дай едната, без друго си я взел от някоя изгубена промоция. Ако имаш няколко квадратни метра, време за непринуден труд или различен свободен запас, помогни на близък. Пък нека на нас не ни се наложи да бягаме в никакъв случай - тогава да усетим " сладостта " на безвъзмездната помощ, когато си оставил или изгубил всичко свое.
В общия случай хората постъпват ирационално - актът на презапасяване не носи господ знае каква пракическа стойност и по-скоро е израз на някаква психическа нужда.
В сегашния теоретичен труд ще разгледаме 10 разновидността за препълване на потребителската кошница.
***
1. Тоалетна хартия. Едно от най-загадъчните феномени в консуматорското общество е презапасяването с тоалетна хартия при опасение от рецесия - мнима или действителна. Когато се чакаше да ни се стовари коронавирусът, когато има опасения от война и тежки времена - първата работа на обществото е да си подсигури това житейско улеснение. Ако такова нещо се беше случило на великите консуматори Гаргантюа и Пантагрюел, те щяха да се презапасят с живи гъски (не мисирки!) - виж XIII глава от първи том на " Гаргантюа и Пантагрюел ".
2. Лекарства. Презапасяването с медикаменти също е доста мъдро. Освен че подвига оборота на аптеките, другият резултат е, че хора, които в действителност се нуждаят от някакво лекарство, могат да останат без достъп до него. Защото Бай Консуматор прочел в интернет, че суматоха се лекува с конска анестезия, а при нуклеарната зима ще му помогне хапче с йод.
3. Бензин, дизел. При последната проведена суматоха хора обсадиха бензиностанциите и пълнеха с гориво бидони за зеле. ГЕРБ отхвърлиха да са уредник на суматохата и ненапълно са прави, въпреки че несъмнено пдръчнаха народа. Ама на тоя умен народ не му би трябвало доста ръгване, от половин дума хукна да цялостни бидоните.
4. Олио. Слънчогледово масло. След бензина пристигна ред на олиото. В една верига от супермаркети стана същинско опълчение за промоция на олио. Тогава половината народ се подиграваше на мазните битки, другата половина плачеше за бедните пенсионери, които от бедност се блъсали за олио. Само че огромна част от опълченците напълно не бяха пенсионери, също така безпаричен човек не купува олио, с което цялостни половин джипка.
5. Брашно. Покрай войната се чака повишаване и недостиг на брашното - то може би ще е идващият мотив за консуматорско опълчение. Дали младите българи и българки ще почнат като прабабите да пекат самун? Само в случай че стане в действителност зле ситуацията. За финален път такова нещо сме виждали по Виденовата зима, само че даже тогава не беше всеобщо събитие домашно печеният самун.
6. Боклуци от промоциите на Черния петък. Това също е осъзната нужда на консуматора - да изкупи всички тъпотии, които не му трябват, че и роднините си да ощастливи с куп ненужни движимости. То и без Черен петък промоциите замъгляват съзнанието на някои домакини, които се подреждат с безбожни количества закачалки за чорапи, пръчки за парцали, гевгири за пастафарианци и поставки за нещо.
7. Книги. Имаше и подобен синдром - презапасяване с книги, само че обществото ни се излекува от него. Хората всеобщо купуваха книги, които в никакъв случай не прочетоха. По социализма свестните книги бяха дефицитна стока, а щом нещо е дефицитно, човек се стреми да го добие и даже да се презапаси.
8. Опорни точки. Вместо с книги днес хората се презапасяват с тролски пропагандни опорки. Избират си на коя страна са и кълват от другарската агитация. Обикалят като клошари интернета и събират отпадъци, които гордо показват като " персонално мнение ". А то не става и за вторични първични материали.
9. Найлонови торбички. Съществува и подобен феномен в значително семейства - найлонова торба, цялостна с найлонови торби. Тези пластични чудовища един ден ще изядат практичните домакини, както мишката изяде книжката.
10. Бежанци. Това е по-скоро пожелателно - да се презапасим с бежанци, до момента в който още сме в положение да оказваме помощ. Ако имаш две ризи, дай едната, без друго си я взел от някоя изгубена промоция. Ако имаш няколко квадратни метра, време за непринуден труд или различен свободен запас, помогни на близък. Пък нека на нас не ни се наложи да бягаме в никакъв случай - тогава да усетим " сладостта " на безвъзмездната помощ, когато си оставил или изгубил всичко свое.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ