Качеството на въздуха и здравето в България обсъдиха в МУ-Пловдив
В Медицински университет – Пловдив се организира Хибриден семинар на тематика „ Качество на въздуха и здравето в България “. Събитието се провежда взаимно от Медицински университет – Пловдив и Институт за здравни резултати, Съединени американски щати (Health Effects Institute, https://www.healtheffects.org/) и е част от плана наИнститута за здравни резултати “Замърсяване на въздуха, източници и здравни въздействия в югоизточна Европа”, финансиран от Фонда за чист въздух (Clean Air Fund). Семинарът събра водещи експерти от България, Европа и Съединени американски щати – откриватели, лекари и политици, ангажирани с качеството на атмосферния въздух в България.
Водещи на събитието бяха Доц. доктор Ангел Джамбов, дмн (Медицински университет – Пловдив) и доктор Палави Пант(Институт за здравни ефекти). Приветствени слова изнесоха Ректора на МУ-Пловдив проф. доктор Мариана Мурджева, дм, мзм и Председателят на Института за здравни резултати Даниел Грийнбаум.
В предобедната сесия, първа лекция върху здравните резултати от нечистия въздух изнесе Проф. доктор ЗоранаАндерсен – професор по епидемиология на околната среда от Университета в Копенхаген, Дания и Председател на Комисията за околна среда и здраве в Европейското респираторно общество. Д-р Александър Симидчиевпредстави настоящи данни за въздействието на нечистия въздух върху здравето и публичната значителност на казуса в България, като акцентира огромната значителност на връзката сред другите заинтригувани страни, ролята на ангажираността на клиничните лекари с проблемите на мръсния въздух и отражението му върху здравето на пациентите им, както и възходящото приложение на гражданската просвета при измерването и определянето на излагането на популацията на нечист въздух.
Д-р Веселка Христамян (Медицински университет Пловдив и „ Дишай Пловдив “) показа гражданската позиция и смисъла на гражданските начинания за възстановяване качеството на въздуха, като илюстрира това с някои позитивни премери за взаимоотношението сред жителите и Община Пловдив. След това Проф. Десислава Петрова-Антонова от Институт GATE, Софийски университет, показа работата на екипа си заразработване на цифрови близнаци на обитаемоте места в поддръжка на проучванията и оценките на качеството на въздуха и здравето в България.
След почивката, доктор Палави Пант и Доц. доктор Ангел Джамбов показаха данните от специфичния отчет за положението на въздуха в България „ Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален отчет за положението на въздуха в международен мащаб “, направен от Института за здравни резултати, взаимно с български учени, измежду които Доц. доктор Ангел Джамбов. Пълният текста на отчета е разполагаем на https://www.stateofglobalair.org/resources. Според експертния отчет, през 2019 г замърсяването на въздуха, главно с фини прахови частици, е било 7-мият най-значим рисков фактор за преждевременна гибел в България, довел до 11,000 смъртни случая. Въпреки спада на равнищата на главните замърсители на въздуха през последното десетилетие, 100% от популацията живее в региони, където се надвишават рекомендациите от СЗО за фини прахови частици. Смъртността от нечист въздух в България е най-високата в Югоизточна Европа и съвсем два пъти над международната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха, или сред 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдено-съдови болести и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са съдействали най-вече за смъртните случаи, следвани от производството на сила, разнасяният от вятъра прахуляк, както и селското стопанство. В умозаключение, беше маркиран прогрес в намаляването на равнищата на замърсяване на въздуха през последното десетилетие, повишение на публичната информираност и възходящ подтик за деяние, увеличение на наличните данни за замърсяването на въздуха от мрежите за наблюдаване на гражданската просвета и разширение обсега на българските проучвания. От друга страна, замърсяването на въздуха остава водещ рисков фактор за гибел и увреждане, енергийната беднотия и достъпът до чиста сила остават основни проблеми и има непълен достъп до качествени данни за експозицията на популацията.
В следобедната сесия се състоя панелна полемика, модерирана от Доц. доктор Ангел Джамбов, върху бъдещите вероятности за възстановяване на качеството на въздуха. Участие взеха Борислав Сандов, вицепремиер по политиките в региона на климата и министър на околната среда и водите, Даниел Грийнбаум (Институт за здравни резултати, САЩ), доктор Веселка Христамян (Медицински университет Пловдив и „ Дишай Пловдив “), доктор ВлаткаМаткович (HEAL, Белгия) и Драгомира Раева (Сдружение “За земята”). Панелистите дискутираха върху актуалните проблеми и решения за възстановяване на качеството на въздуха в страната, като обрисуваха основната роля на съдействието сред откриватели, лекари и специалисти от гражданското общество. Беше изтъкната ролята на научните проучвания за информиране на политики и решения за възстановяване качеството на въздуха и здравето.
Водещи на събитието бяха Доц. доктор Ангел Джамбов, дмн (Медицински университет – Пловдив) и доктор Палави Пант(Институт за здравни ефекти). Приветствени слова изнесоха Ректора на МУ-Пловдив проф. доктор Мариана Мурджева, дм, мзм и Председателят на Института за здравни резултати Даниел Грийнбаум.
В предобедната сесия, първа лекция върху здравните резултати от нечистия въздух изнесе Проф. доктор ЗоранаАндерсен – професор по епидемиология на околната среда от Университета в Копенхаген, Дания и Председател на Комисията за околна среда и здраве в Европейското респираторно общество. Д-р Александър Симидчиевпредстави настоящи данни за въздействието на нечистия въздух върху здравето и публичната значителност на казуса в България, като акцентира огромната значителност на връзката сред другите заинтригувани страни, ролята на ангажираността на клиничните лекари с проблемите на мръсния въздух и отражението му върху здравето на пациентите им, както и възходящото приложение на гражданската просвета при измерването и определянето на излагането на популацията на нечист въздух.
Д-р Веселка Христамян (Медицински университет Пловдив и „ Дишай Пловдив “) показа гражданската позиция и смисъла на гражданските начинания за възстановяване качеството на въздуха, като илюстрира това с някои позитивни премери за взаимоотношението сред жителите и Община Пловдив. След това Проф. Десислава Петрова-Антонова от Институт GATE, Софийски университет, показа работата на екипа си заразработване на цифрови близнаци на обитаемоте места в поддръжка на проучванията и оценките на качеството на въздуха и здравето в България.
След почивката, доктор Палави Пант и Доц. доктор Ангел Джамбов показаха данните от специфичния отчет за положението на въздуха в България „ Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален отчет за положението на въздуха в международен мащаб “, направен от Института за здравни резултати, взаимно с български учени, измежду които Доц. доктор Ангел Джамбов. Пълният текста на отчета е разполагаем на https://www.stateofglobalair.org/resources. Според експертния отчет, през 2019 г замърсяването на въздуха, главно с фини прахови частици, е било 7-мият най-значим рисков фактор за преждевременна гибел в България, довел до 11,000 смъртни случая. Въпреки спада на равнищата на главните замърсители на въздуха през последното десетилетие, 100% от популацията живее в региони, където се надвишават рекомендациите от СЗО за фини прахови частици. Смъртността от нечист въздух в България е най-високата в Югоизточна Европа и съвсем два пъти над международната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха, или сред 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдено-съдови болести и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са съдействали най-вече за смъртните случаи, следвани от производството на сила, разнасяният от вятъра прахуляк, както и селското стопанство. В умозаключение, беше маркиран прогрес в намаляването на равнищата на замърсяване на въздуха през последното десетилетие, повишение на публичната информираност и възходящ подтик за деяние, увеличение на наличните данни за замърсяването на въздуха от мрежите за наблюдаване на гражданската просвета и разширение обсега на българските проучвания. От друга страна, замърсяването на въздуха остава водещ рисков фактор за гибел и увреждане, енергийната беднотия и достъпът до чиста сила остават основни проблеми и има непълен достъп до качествени данни за експозицията на популацията.
В следобедната сесия се състоя панелна полемика, модерирана от Доц. доктор Ангел Джамбов, върху бъдещите вероятности за възстановяване на качеството на въздуха. Участие взеха Борислав Сандов, вицепремиер по политиките в региона на климата и министър на околната среда и водите, Даниел Грийнбаум (Институт за здравни резултати, САЩ), доктор Веселка Христамян (Медицински университет Пловдив и „ Дишай Пловдив “), доктор ВлаткаМаткович (HEAL, Белгия) и Драгомира Раева (Сдружение “За земята”). Панелистите дискутираха върху актуалните проблеми и решения за възстановяване на качеството на въздуха в страната, като обрисуваха основната роля на съдействието сред откриватели, лекари и специалисти от гражданското общество. Беше изтъкната ролята на научните проучвания за информиране на политики и решения за възстановяване качеството на въздуха и здравето.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ