Вечното колело на отец Матей блести на най-странния площад
В лето хиляда осемстотин четиридесет и осмо, или може би девето, един млад български духовник стига румъно-украинските степи. Гладен е за самотност, прояснение, премалял. Там един дъртак, Пахомий, му споделя привидение:
" Вървях на едно равно поле, на веднъж, и отсреща огнена река. Страшно вреше, клокочеше, желаех да мина. Видях индивиди там, край желязно колело, доста огромно. Възрадвах се - те опитваха да преминат с него, надявах се и аз. Но колелото, въртящо се от този бряг до оня, хвърляше в реката покатерените на него индивиди - един на 100 успяваше да премине ". Пахомий споделя по какъв начин хората трябвало да скочат в точния момент от колелото преди брега насреща, само че облеклата им се закачали, неуспявали, попадали под колелото. " Ужасната река ги повличаше. Чудех се какво да върша, а насреща виждам Свети Йоан Богослов: Хвърли от себе си необятните облекла, Пахоме, и чист, чист ще бъдеш, да няма по тебе доста калабалъци! И се стегни добре, да няма къде да те закачи колелото ". След видението Пахомий е сломен: " И доста време разсъждавах, горко плаках! И приказвах на себе си: Уви, уви, на тялото угаждах, поради това реката да мина не можах. На тялото съм станал плебей ".
Младият духовник постоянно ще помни описа. Странства още из краищата на света, " митка ". Трупа познания - с цел да научи хората да живеят " съгласно колелото ", да го направи годно за тях. Монахът е Матей Преображенски, Матей Миткалото - ренесансова персона, прочут като сподвижник на Левски и герой за избавление, и много по-малко като талант с големи духовни и научни стремления. Но е бил всичко вкупом.
Видението на Пахомий е съхранено в персоналните мемоари на Матей Преображенски*. Колелото, кръгът са знак на Бога - безконечното придвижване, безконечната мощ. Бидейки и откривател (най-неизвестната част от живота му), отец Матей се мъчи да сътвори водоземни машини (долапи - комплициран кръгообразен механизъм за поливане), морски мелници с вода и пясък - перпетум мобиле, многоцевни пушки; селектира растения (до през днешния ден пораства чушка " Матейка " ). В един български недодялан музей се намира нещо неповторимо. Измислено е от отец Матей, в основата му е кръгът.
ИДЕЯТА ЗА СЪВЪРШЕНСТВО
Много мъчно може да се разбере през днешния ден мирогледът на тогавашните напредничави хора, концепцията им за познание, полезности. В основата обаче са кръгът, кръговратът като знак на безконечния мотор. Още Аристотел смята, че не може да няма нещо, което непрекъснато да движи природата. Християнството приобщава това виждане, безконечното колело се възприема за съвършенството. То служи по едно и също време като нравствена цел и механизъм за сполучлив живот: съблюдават ли законите му, хората ще отидат в парадайса (във видението на Пахомий болшинството не съумява, пада в огнената река); разгадаят ли силите му (как тъкмо се движи, отде взема безконечната си енергия), може да ги употребяват приживе. Това е мощно хуманистична, реформистка църковна теория, стремяща се да съчетае духовното съвършенство с материалния прогрес - концепцията " оттатък " с " тук и в този момент ".
През 1870 година енциклопедистът и просветник Матей основава в село Михалци, родния му търновски край, взаимно учебно заведение. На стената над главите на децата по повеля и негов контрол, с инструкции къде какво да създаде и напише, тревненският занаятчия Венко Венков изографисва безконечен календар. Размери - 158 на 116 сантиметра. Днес Михалци си е Михалци - едно от хилядите безрадостни български села, въпреки темелно обвързвано с Възраждането и Освобождението; учебната постройка си стои, а календарът е съхранен и възобновен в историческия музей на общинския център Павликени. Няма различен подобен у нас. Но календарът е и материя, и привидение - в никакъв случай не е бил загадка, обаче необятната общност не го знае; Михалци също никой не знае; над празните чинове в школото бeлее леке - непокътнато от праха на времето място, десетилетия откакто календарът е бил свален от там.
РЕДЪТ, ЗАКОНИТЕ
Отец Матей замисля календара двадесетина години по-рано в Атон, където също е " миткал ". Конструирал го е като устройство с дървени панели и стрелка. Стъпвайки върху астрономически и математически калкулации, календарът е религиозно-научен порядък на света. В таблици, окръжности, сектори, светът се " завърта " в дати (кой ден по кое време се пада) - Пасха (Великден) е изчислен безупречно от 1840 година до 1968 година Чрез него дните се считат по броя на пръстите и гънките на самия пръст. Както и посредством системата на античния астроном Метон по лунни години и месеци. Указани са дни за пости, молебствия, празници; разказани са звезди, планети, слънце, астрономически и житейски цикли; разказан е трудовият делник, денят, нощта - съчетанието сред тях и с всичко друго за ликвидиране на телата, за изоставяне на суетата - колелото от видението на Пахом, с което се минава реката.
" Правете на този ден това, на оня това! Еди по кое време си е подобен празник, различен път е този делник. Мигове за наслада, мигове и за старания във безконечния кръг на света " - календарът има за цел да възпита учениците в реда, законите на държание по пътя на положителното и силата. Същото желаеме от тях и през днешния ден, единствено че с инструментите на науката. Век и половина по-рано отец Матей освен употребява кълнове от нея, само че си разрешава дързостта да пресъздава Типикона, богослужебната книга. Но календарът не трябва да се бърка с " Колелото на живота " на Захарий Зограф или други мостри на кръговрата. Те са повече описателни. А той е непосредствено предписваща държанието Кантиантска нравственос, без (най-вероятно) отец Матей да е чувал за Кант (свидетелство за самостойност на нашето Просвещение).
НАЙ-СТРАННОТО " ОСВОБОЖДЕНИЕ "
Календарът стои на стената в класната стая на килийното учебно заведение в Михалци към 110 години, до към 1980 година Тогава е свален за реституция, по някое време е защитаван в кметството в Михалци. До школото се намира селската черква, при започване на сегашния век в нея се прави грабеж. Музеят е закрит, а календарът е пренесен в музея в Павликени. Обаче в случай че питате селския многомандатен кмет Петко Петков, обирът е бил инсценировка на локални тарикати - с цел да се отмъкне другаде историята, без мисъл за развиването на селото.
Днес двуетажната солидна постройка на остарялото учебно заведение е монумент на културата с локално значение. Но покривът се свлича, мазилка пада, стени поддават, подът се продънва, прозорците - счупени, окаяното " обзавеждането " добавя тъгата. Ако нещо се поддържа, зачуква, замазва, то е с помощта на такива като Петков.
Стана дума за селската черква. " Успение Богородично " дели двор с учебното заведение. Но това не е каква да е черква. Тя е Паметник на културата от национално значение! Открита е през 1836 година, строена е съгласно тогавашния " законово-житейски " порядък - хем вкопана, хем не толкоз, тъй като майсторите са се " изхитрявали " да си поиграят със земния надолнище. В църквата е намерено укритие, допуска се - на Левски. Има и догадка, че един от майсторите е участник във Велчовата завера (1835 г.), обесен. Храмът разполага с неповторими фрески. Утешителното е, че най-малко фасадата е актуализирана.
До учебното заведение и църквата се обитава и читалището на Михалци. Също е учредено през 1870 година, работи и сега. Подредило е сбирка с истински учебни табели от материала на безконечния календар. Къта и... революционна клетва, подписана от четници на поп Харитон.
Още нещо любопитно от това невъобразимо с незаслужената си затънтеност Михалци: по някое време Петко Рачов Славейков отива да се цани за даскал. Чорбаджия му отхвърля. Мотивът - Славейков желал доста пари. Според Славейков обаче идело тирада за връзкарство - мястото било непокътнато за различен. Наред с това самият Славейков се оплаква, че имал рода в Михалци... но връзките му не стигнали. По-късно, след Миткалото, за преподавател е нает завърналият се от Манчестър Тодор Лефтеров - друга невероятна, исторически подценена просвещенска персона.
Днес, чисто пространствено, цялото това място със 189-годишната черква монумент, със 155-годишното учебно заведение монумент, със следата от безконечния календар и духа на гения Матей, на Лефтеров, с истинска революционна клетва, при липса на асфалт, тротоар, посред селския шубрак, при полу и цялостна съсипия, носи името... площад " Освобождение ". Табелата стои върху падаща мазилка. Табелата е остаряла, но наподобява като нова, тъй като времето не тече. Това несъмнено е най-странният площад " Освобождение ".
БИТКИТЕ СЕГА
Както се подразбира, от години борбата на кмета Петков, здрав мъчен българин, е да се избави от съсипия учебната постройка. С още 3-4-ма като него се борят да се възвърне и музеят. Споменатата читалищна сбирка е открита през 2021 година, съдържа и експонати за обичай, занаят - още веднъж е дело на изследвания, дирения на днешните локални хора. С църквата напъните дават резултат, само че за килийното школо и музея... - при министри се върви, на депутатски приемни - ни-що!
В края на март тази година публицисти отиват в Михалци, общинският кмет Eмануил Манолов раздава великодушни изявленията - полагали се грижи за учебното заведение, ще стане музей... Истината обаче е, че реакцията идва след проваляне на покрива и отворено писмо в безизходицата на сътрудника му Петков; самият Манолов ръководи Павликени 14-та година - десетилетие и половина не е станало това, което в този момент сякаш става.
В началото на април най-сетне екип архитекти бе в учебното заведение за създаване на план. Самият ремонт е неяснотия от бъдещето.
Връщаме се на безконечния календар. Може ли въпреки всичко да се види? В момента не. През 2023 година е реставриран с истинските бои и материали, изложен е като експонат върху фундамент в павликенския музей - само че музеят затваря за ремонт съвсем незабавно след тържественото оповестяване. Ремонтът се проточва. Надеждата е вратите да отворят през май 2025 година За хората в Михалци, несъмнено, огромната борба е безконечният календар още веднъж да заблести на стената на едно актуализирано училище-музей.
ОПТИМИЗМЪТ
Какъв в последна сметка е изводът от цялата тази непостижима за пресъздаване история в Михалци, разпростряла се през епохи, обстоятелства, митове, познания, вяра, гении, освободителни битки, съсипия, незначителност...? Той е, че безконечното колело на отец Матей си е все там, на площад " Освобождение " - въпреки да го няма, да няма и площад. Там е, тъй като колелото е знак на положителното, на човешките желания към него. И едвам е необикновено, в Михалци, измежду несгодите, мъждука същият пламък.
---
*Съществена част от публикацията е основана на на доцент Пламен Събев " Отец Матей Преображенски, видения за огнената река, избавителния чарк и безконечния календар ". Елементи от нея са препредадени в модерна публицистична форма, не с употребената от Събев лексика или с езика и топонимията на XIX век. Доц. Събев е един от реставраторите на календара.
" Вървях на едно равно поле, на веднъж, и отсреща огнена река. Страшно вреше, клокочеше, желаех да мина. Видях индивиди там, край желязно колело, доста огромно. Възрадвах се - те опитваха да преминат с него, надявах се и аз. Но колелото, въртящо се от този бряг до оня, хвърляше в реката покатерените на него индивиди - един на 100 успяваше да премине ". Пахомий споделя по какъв начин хората трябвало да скочат в точния момент от колелото преди брега насреща, само че облеклата им се закачали, неуспявали, попадали под колелото. " Ужасната река ги повличаше. Чудех се какво да върша, а насреща виждам Свети Йоан Богослов: Хвърли от себе си необятните облекла, Пахоме, и чист, чист ще бъдеш, да няма по тебе доста калабалъци! И се стегни добре, да няма къде да те закачи колелото ". След видението Пахомий е сломен: " И доста време разсъждавах, горко плаках! И приказвах на себе си: Уви, уви, на тялото угаждах, поради това реката да мина не можах. На тялото съм станал плебей ".
Младият духовник постоянно ще помни описа. Странства още из краищата на света, " митка ". Трупа познания - с цел да научи хората да живеят " съгласно колелото ", да го направи годно за тях. Монахът е Матей Преображенски, Матей Миткалото - ренесансова персона, прочут като сподвижник на Левски и герой за избавление, и много по-малко като талант с големи духовни и научни стремления. Но е бил всичко вкупом.
Видението на Пахомий е съхранено в персоналните мемоари на Матей Преображенски*. Колелото, кръгът са знак на Бога - безконечното придвижване, безконечната мощ. Бидейки и откривател (най-неизвестната част от живота му), отец Матей се мъчи да сътвори водоземни машини (долапи - комплициран кръгообразен механизъм за поливане), морски мелници с вода и пясък - перпетум мобиле, многоцевни пушки; селектира растения (до през днешния ден пораства чушка " Матейка " ). В един български недодялан музей се намира нещо неповторимо. Измислено е от отец Матей, в основата му е кръгът.
ИДЕЯТА ЗА СЪВЪРШЕНСТВО
Много мъчно може да се разбере през днешния ден мирогледът на тогавашните напредничави хора, концепцията им за познание, полезности. В основата обаче са кръгът, кръговратът като знак на безконечния мотор. Още Аристотел смята, че не може да няма нещо, което непрекъснато да движи природата. Християнството приобщава това виждане, безконечното колело се възприема за съвършенството. То служи по едно и също време като нравствена цел и механизъм за сполучлив живот: съблюдават ли законите му, хората ще отидат в парадайса (във видението на Пахомий болшинството не съумява, пада в огнената река); разгадаят ли силите му (как тъкмо се движи, отде взема безконечната си енергия), може да ги употребяват приживе. Това е мощно хуманистична, реформистка църковна теория, стремяща се да съчетае духовното съвършенство с материалния прогрес - концепцията " оттатък " с " тук и в този момент ".
През 1870 година енциклопедистът и просветник Матей основава в село Михалци, родния му търновски край, взаимно учебно заведение. На стената над главите на децата по повеля и негов контрол, с инструкции къде какво да създаде и напише, тревненският занаятчия Венко Венков изографисва безконечен календар. Размери - 158 на 116 сантиметра. Днес Михалци си е Михалци - едно от хилядите безрадостни български села, въпреки темелно обвързвано с Възраждането и Освобождението; учебната постройка си стои, а календарът е съхранен и възобновен в историческия музей на общинския център Павликени. Няма различен подобен у нас. Но календарът е и материя, и привидение - в никакъв случай не е бил загадка, обаче необятната общност не го знае; Михалци също никой не знае; над празните чинове в школото бeлее леке - непокътнато от праха на времето място, десетилетия откакто календарът е бил свален от там.
РЕДЪТ, ЗАКОНИТЕ
Отец Матей замисля календара двадесетина години по-рано в Атон, където също е " миткал ". Конструирал го е като устройство с дървени панели и стрелка. Стъпвайки върху астрономически и математически калкулации, календарът е религиозно-научен порядък на света. В таблици, окръжности, сектори, светът се " завърта " в дати (кой ден по кое време се пада) - Пасха (Великден) е изчислен безупречно от 1840 година до 1968 година Чрез него дните се считат по броя на пръстите и гънките на самия пръст. Както и посредством системата на античния астроном Метон по лунни години и месеци. Указани са дни за пости, молебствия, празници; разказани са звезди, планети, слънце, астрономически и житейски цикли; разказан е трудовият делник, денят, нощта - съчетанието сред тях и с всичко друго за ликвидиране на телата, за изоставяне на суетата - колелото от видението на Пахом, с което се минава реката.
" Правете на този ден това, на оня това! Еди по кое време си е подобен празник, различен път е този делник. Мигове за наслада, мигове и за старания във безконечния кръг на света " - календарът има за цел да възпита учениците в реда, законите на държание по пътя на положителното и силата. Същото желаеме от тях и през днешния ден, единствено че с инструментите на науката. Век и половина по-рано отец Матей освен употребява кълнове от нея, само че си разрешава дързостта да пресъздава Типикона, богослужебната книга. Но календарът не трябва да се бърка с " Колелото на живота " на Захарий Зограф или други мостри на кръговрата. Те са повече описателни. А той е непосредствено предписваща държанието Кантиантска нравственос, без (най-вероятно) отец Матей да е чувал за Кант (свидетелство за самостойност на нашето Просвещение).
НАЙ-СТРАННОТО " ОСВОБОЖДЕНИЕ "
Календарът стои на стената в класната стая на килийното учебно заведение в Михалци към 110 години, до към 1980 година Тогава е свален за реституция, по някое време е защитаван в кметството в Михалци. До школото се намира селската черква, при започване на сегашния век в нея се прави грабеж. Музеят е закрит, а календарът е пренесен в музея в Павликени. Обаче в случай че питате селския многомандатен кмет Петко Петков, обирът е бил инсценировка на локални тарикати - с цел да се отмъкне другаде историята, без мисъл за развиването на селото.
Днес двуетажната солидна постройка на остарялото учебно заведение е монумент на културата с локално значение. Но покривът се свлича, мазилка пада, стени поддават, подът се продънва, прозорците - счупени, окаяното " обзавеждането " добавя тъгата. Ако нещо се поддържа, зачуква, замазва, то е с помощта на такива като Петков.
Стана дума за селската черква. " Успение Богородично " дели двор с учебното заведение. Но това не е каква да е черква. Тя е Паметник на културата от национално значение! Открита е през 1836 година, строена е съгласно тогавашния " законово-житейски " порядък - хем вкопана, хем не толкоз, тъй като майсторите са се " изхитрявали " да си поиграят със земния надолнище. В църквата е намерено укритие, допуска се - на Левски. Има и догадка, че един от майсторите е участник във Велчовата завера (1835 г.), обесен. Храмът разполага с неповторими фрески. Утешителното е, че най-малко фасадата е актуализирана.
До учебното заведение и църквата се обитава и читалището на Михалци. Също е учредено през 1870 година, работи и сега. Подредило е сбирка с истински учебни табели от материала на безконечния календар. Къта и... революционна клетва, подписана от четници на поп Харитон.
Още нещо любопитно от това невъобразимо с незаслужената си затънтеност Михалци: по някое време Петко Рачов Славейков отива да се цани за даскал. Чорбаджия му отхвърля. Мотивът - Славейков желал доста пари. Според Славейков обаче идело тирада за връзкарство - мястото било непокътнато за различен. Наред с това самият Славейков се оплаква, че имал рода в Михалци... но връзките му не стигнали. По-късно, след Миткалото, за преподавател е нает завърналият се от Манчестър Тодор Лефтеров - друга невероятна, исторически подценена просвещенска персона.
Днес, чисто пространствено, цялото това място със 189-годишната черква монумент, със 155-годишното учебно заведение монумент, със следата от безконечния календар и духа на гения Матей, на Лефтеров, с истинска революционна клетва, при липса на асфалт, тротоар, посред селския шубрак, при полу и цялостна съсипия, носи името... площад " Освобождение ". Табелата стои върху падаща мазилка. Табелата е остаряла, но наподобява като нова, тъй като времето не тече. Това несъмнено е най-странният площад " Освобождение ".
БИТКИТЕ СЕГА
Както се подразбира, от години борбата на кмета Петков, здрав мъчен българин, е да се избави от съсипия учебната постройка. С още 3-4-ма като него се борят да се възвърне и музеят. Споменатата читалищна сбирка е открита през 2021 година, съдържа и експонати за обичай, занаят - още веднъж е дело на изследвания, дирения на днешните локални хора. С църквата напъните дават резултат, само че за килийното школо и музея... - при министри се върви, на депутатски приемни - ни-що!
В края на март тази година публицисти отиват в Михалци, общинският кмет Eмануил Манолов раздава великодушни изявленията - полагали се грижи за учебното заведение, ще стане музей... Истината обаче е, че реакцията идва след проваляне на покрива и отворено писмо в безизходицата на сътрудника му Петков; самият Манолов ръководи Павликени 14-та година - десетилетие и половина не е станало това, което в този момент сякаш става.
В началото на април най-сетне екип архитекти бе в учебното заведение за създаване на план. Самият ремонт е неяснотия от бъдещето.
Връщаме се на безконечния календар. Може ли въпреки всичко да се види? В момента не. През 2023 година е реставриран с истинските бои и материали, изложен е като експонат върху фундамент в павликенския музей - само че музеят затваря за ремонт съвсем незабавно след тържественото оповестяване. Ремонтът се проточва. Надеждата е вратите да отворят през май 2025 година За хората в Михалци, несъмнено, огромната борба е безконечният календар още веднъж да заблести на стената на едно актуализирано училище-музей.
ОПТИМИЗМЪТ
Какъв в последна сметка е изводът от цялата тази непостижима за пресъздаване история в Михалци, разпростряла се през епохи, обстоятелства, митове, познания, вяра, гении, освободителни битки, съсипия, незначителност...? Той е, че безконечното колело на отец Матей си е все там, на площад " Освобождение " - въпреки да го няма, да няма и площад. Там е, тъй като колелото е знак на положителното, на човешките желания към него. И едвам е необикновено, в Михалци, измежду несгодите, мъждука същият пламък.
---
*Съществена част от публикацията е основана на на доцент Пламен Събев " Отец Матей Преображенски, видения за огнената река, избавителния чарк и безконечния календар ". Елементи от нея са препредадени в модерна публицистична форма, не с употребената от Събев лексика или с езика и топонимията на XIX век. Доц. Събев е един от реставраторите на календара.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ