Пловдив става най-големият промишлен и търговски център на Б...
В края на XIX век и началото на XX век Пловдив израства като най-големия индустриален и търговски център на България със мощно развита лека и хранително-вкусова индустрия. Това дефинира и посоките за урбанизация на нови територии, които през днешния ден са неразривна част от града.
„ Столипиново” - най-големият етнически квартал у нас
Пловдив се разраства с бързи темпове след Освобождението. Любопитното е, че първият нов квартал е “Столипиново”. Създаден e в края на XIX век като " ромско село " в източния завършек на Пловдив. С разрастването на града тогавашното „ село " се трансформира в квартал.
Началото му е през 1889 година, когато общинският съвет на Пловдив, във връзка зараза от шарка, взема решение да изсели пръснатите из града роми, по това време към 350 души. Първите поданици са фамилии от пловдивската Бей-Меджид махала. Първоначално го назовават „ Новото село “, само че след това е преименуват на военачалник Аркадий Столипин - корпусен пълководец по време на Руско-турската освободителна война, назначен след Санстефанския контракт за губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес - за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак.
Район „ Южен” - през днешния ден населяван от близо 110 хиляди души, е по-известен с името „ Кючук Париж” (Малкият Париж от турската дума „ кючюк “ - дребен, и Париж - столицата на Франция). Районът е самостоятелен при започване на ХХ век, когато огромни групи български бежанци от Македония и Тракия се заселват в територията на юг от Централната железопътна гара на Пловдив.
Бежанци от Тракия и Македония заселват „ Кючук Париж “
След Балканските войни в Пловдив идват към 8 хиляди бежанци от Македония и Източна Тракия. Първоначално настанени в неизползвани публични здания, скоро те основават кварталите " Кючук Париж ", " Борислав ", Кирпич махала, " Сарай кър ", а с тях градът се разраства на юг. Процесът на самонастаняване в свободни терени продължава с новата бежанска вълна след Първата международна война и със забележителната имиграция от селата в Родопите. Покрай индустриализацията на Пловдив в междувоенния интервал стартира заселването и на северните територии на града.
Дългогодишен знак на „ Кючук Париж” е Оловната кула на Сачмената фабрика, издигната през 1927 година от Иван Нейков. Кулата наподобявала по форма парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по натурален капков път. Разрушена е през 2002 година
„ Пролетариатът “ оформя образа на „ Кършияка “
В 20-те и 30-те години на предишния век се появяват първите огромни заводи и хранилища. Тютюневата индустрия се модернизира, а по отношение на нея са основани нови заводи за хартия и опаковки. Построени са нови консервни и текстилни заводи, развиват се и някои химически производства. През 1939 година в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 служащи във заводи, най-вече в хранителната и тютюневата индустрия.
Обликът на Пловдив се оформя към мостовете на града. Така поражда днешният квартал „ Кършияка “
„ Тракия” - перлата на социализма
„ Тракия” е най-новият регион на Пловдив. Изграждането му стартира през 70-те години на XX век - време, когато миграцията от селата към града се ускорява поради развиването на промишлеността. Десетилетие по-рано са застроени „ Смирненски ", „ Кючук Париж” и „ Кършияка”, които се разрастват с нови микрорайони и стартират да се пренаселват дружно с центъра. Затова градската администрация взема решение да сътвори напълно нов квартал, построен по най-модерните за времето правила на урбанизацията.
През 1948 година е признат нов градоустройствен проект, който включва тунел под Трихълмието, само че заради липса на финансиране прокопаването продължава до 1960 година
" Марица " показва в галерия знаковите здания на Пловдив
Пловдив е най-старият населяван и до през днешния ден европейски град, а неговата архитектурна история е богата и разнообразна. Всеки ден пловдивчани минават около постройките, които носят почерка на разнообразни столетия и всяка от тях има своята културна и естетическа стойност.
Новата галерия на вестник „ Марица “ и „ Хермес медия “ показва постройките, които са тясно свързани с богатото културно и историческо завещание на Пловдив, само че и тези, които основават новия образ на града. Поредната ни самодейност се назовава „ Архитектурата на модерния град” и в нея има място за най-хубавите мостри, които пазят и надграждат архитектурните обичаи и със своя образ вършат града под тепетата незабравим и несравним: това са модерните жилищни здания, търговски центрове, офис и промишлени постройки.
Експозицията от поредицата " Пловдив през годините " може да видите на Римския стадион.
„ Столипиново” - най-големият етнически квартал у нас
Пловдив се разраства с бързи темпове след Освобождението. Любопитното е, че първият нов квартал е “Столипиново”. Създаден e в края на XIX век като " ромско село " в източния завършек на Пловдив. С разрастването на града тогавашното „ село " се трансформира в квартал.
Началото му е през 1889 година, когато общинският съвет на Пловдив, във връзка зараза от шарка, взема решение да изсели пръснатите из града роми, по това време към 350 души. Първите поданици са фамилии от пловдивската Бей-Меджид махала. Първоначално го назовават „ Новото село “, само че след това е преименуват на военачалник Аркадий Столипин - корпусен пълководец по време на Руско-турската освободителна война, назначен след Санстефанския контракт за губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес - за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак.
Район „ Южен” - през днешния ден населяван от близо 110 хиляди души, е по-известен с името „ Кючук Париж” (Малкият Париж от турската дума „ кючюк “ - дребен, и Париж - столицата на Франция). Районът е самостоятелен при започване на ХХ век, когато огромни групи български бежанци от Македония и Тракия се заселват в територията на юг от Централната железопътна гара на Пловдив.
Бежанци от Тракия и Македония заселват „ Кючук Париж “
След Балканските войни в Пловдив идват към 8 хиляди бежанци от Македония и Източна Тракия. Първоначално настанени в неизползвани публични здания, скоро те основават кварталите " Кючук Париж ", " Борислав ", Кирпич махала, " Сарай кър ", а с тях градът се разраства на юг. Процесът на самонастаняване в свободни терени продължава с новата бежанска вълна след Първата международна война и със забележителната имиграция от селата в Родопите. Покрай индустриализацията на Пловдив в междувоенния интервал стартира заселването и на северните територии на града.
Дългогодишен знак на „ Кючук Париж” е Оловната кула на Сачмената фабрика, издигната през 1927 година от Иван Нейков. Кулата наподобявала по форма парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по натурален капков път. Разрушена е през 2002 година
„ Пролетариатът “ оформя образа на „ Кършияка “
В 20-те и 30-те години на предишния век се появяват първите огромни заводи и хранилища. Тютюневата индустрия се модернизира, а по отношение на нея са основани нови заводи за хартия и опаковки. Построени са нови консервни и текстилни заводи, развиват се и някои химически производства. През 1939 година в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 служащи във заводи, най-вече в хранителната и тютюневата индустрия.
Обликът на Пловдив се оформя към мостовете на града. Така поражда днешният квартал „ Кършияка “
„ Тракия” - перлата на социализма
„ Тракия” е най-новият регион на Пловдив. Изграждането му стартира през 70-те години на XX век - време, когато миграцията от селата към града се ускорява поради развиването на промишлеността. Десетилетие по-рано са застроени „ Смирненски ", „ Кючук Париж” и „ Кършияка”, които се разрастват с нови микрорайони и стартират да се пренаселват дружно с центъра. Затова градската администрация взема решение да сътвори напълно нов квартал, построен по най-модерните за времето правила на урбанизацията.
През 1948 година е признат нов градоустройствен проект, който включва тунел под Трихълмието, само че заради липса на финансиране прокопаването продължава до 1960 година
" Марица " показва в галерия знаковите здания на Пловдив
Пловдив е най-старият населяван и до през днешния ден европейски град, а неговата архитектурна история е богата и разнообразна. Всеки ден пловдивчани минават около постройките, които носят почерка на разнообразни столетия и всяка от тях има своята културна и естетическа стойност.
Новата галерия на вестник „ Марица “ и „ Хермес медия “ показва постройките, които са тясно свързани с богатото културно и историческо завещание на Пловдив, само че и тези, които основават новия образ на града. Поредната ни самодейност се назовава „ Архитектурата на модерния град” и в нея има място за най-хубавите мостри, които пазят и надграждат архитектурните обичаи и със своя образ вършат града под тепетата незабравим и несравним: това са модерните жилищни здания, търговски центрове, офис и промишлени постройки.
Експозицията от поредицата " Пловдив през годините " може да видите на Римския стадион.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ