В края на миналата седмица социалните мрежи бяха разтърсени от

В края на предходната седмица обществените мрежи бяха разтърсени от обявата на майка, която се оплака, че синът й е бил признат в първи клас в столичното 32 учебно заведение, само че оттова се пробвали да й подскажат да не го записва при тях. Според майката повода е, че детето й има аутизъм. От учебното заведение отхвърлят. Детето на Надежда Данабашева Борис е било признато само в столичното 32-ро учебно заведение със засилено проучване на езици, като е получило 6 точки по спомагателния аршин „ трайни увреждания над 50 % “. Очакват се резултатите от инспекция на Регионалния инспекторат по образованието по този случай.    
Като злополучна и объркана обстановка, в която тези, които би трябвало да са най-близо до детето, се карат, дефинира случилото се Ива Бонева Център за приобщаващо обучение. В предаването " Хоризонт до обед " тя посочи, че публичните настройки се трансформират доста постепенно:

" Законът от 2016-а прави приобщаващото обучение императив, т.е. всички деца в обща класна стая, само че липсва целево финансиране на общата поддръжка. Допълнителната поддръжка също е неразбираема и изчезнала. Ние не можем просто да кажем, че имаме прекрасен закон и нямаме положителни вторични нормативни документи. Училището не е приобщаващо и не е добре приемащо другите деца. Има един проблем – не можем да желаеме от учителите да са приобщаващи и приемащи, в случай че те самите не са такива. Ролята на учителя е доста виновна, до каква степен обаче самите учители се усещат подкрепени, овластени, можещи, свободни да приобщават е напълно различен въпрос. "

Истината е, че за някои деца с увреждания или със специфични просветителни потребности да бъдат признати в най-близкото им учебно заведение е доста значимо, акцентира Ива Бонева:
" Не единствено за чисто физически, инфраструктурно, с цел да пътуват по малко, само че и тъй като това е по-близка, по- позната на тях среда и могат да основат другарства, които са близки до тях. "
Запитана имат ли сигнали за безмълвно отменяне на деца поради уврежданията им Ива Бонева разяснява:
" Тонове, тонове, доста. И освен от държавни, само че и от частни учебни заведения. Основната причина учителите и директорите да вършат това е страхът, че няма да се оправят, т.е., непознаването, неналичието на опит и непознаването на детето, което идва. "
Ива Бонева обърна внимание върху обстоятелството, че родителите на деца с увреждания са привикнали на обидно отношение и чакат да срещнат такова:

" Родителите са привикнали, по-често това е единствено майката, за жалост, те са привикнали на отрицателно отношение, те чакат да бъдат афектирани. Директорите и учителите се плашат, те не знаят какво следва, те знаят, че поддръжка ще получат мъчно и, несъмнено, се пробват да го създадат по-лесно за себе си като разубедят родителите да запишат детето си тъкмо там. Това се случва изключително в по-големите градове, в които има задоволително деца и няма нужда, няма битка да всяко дете, както е на доста други места отвън София. "

Учителите и родителите в тази обстановка би трябвало да бъдат подкрепени и доста ми е мъчително, че нормално те в действителност са опълчени, сподели още Ива Бонева:
" Учители, родители и експерти, когато е належащо дружно да оказват помощ на дребния човек да влезе в този доста значим миг от живота му, вододелен за всяко дете, те нормално се карат, а детето даже не участва. То, популярност Богу не е било на този диалог. Затова споделям, че настройките ни най-бавно се трансформират и е доста значимо да приказваме за това, да осъзнаем, тъй като това е въпрос и на персонална отговорност. Личната ми отговорност като преподавател, персоналната ми отговорност като шеф и като родител - какво мога да направя най-добре по тази причина дете. "

Още елементи по тематиката чуйте в звуковия файл.