В края на месец март на настоящата 2012 година се

В края на месец март на актуалната 2012 година се случи популярно събитие за международната просвета! Често се прави прилика сред дълбоководните проучвания и космонавтиката – да вземем за пример човешки крайник не е стъпвал на Луната от 1972 година насам. При дълбоководните проучвания обстановката е сходна –двама души – Жак Пикард и Дон Уолш, сътворяват история на 23 януари 1960 години, когато със своя батискаф „ Триест ” правят първото втурване на дъното на Марианската котловина. След това обаче в продължение на цели 52 години нито един човек не се завръща в най-дълбоките елементи на океана. Дали сходно нещо чака и космонавтиката и дали през 2024 година, 52 години след последното кацане на Луната, още никой няма да се е завърнал там? Още е рано да се каже!

За дълбоководните проучвания черният интервал на липса на пътешествия до дъното на Марианската котловина завърши в края на март 2012 година, когато канадският режисьор и основател на филмовите класики „ Титаник ”, „ Терминатор ” и „ Аватар ” се спусна сполучливо до дъното й със своята дълбоководна лодка „ Дийпсий Челинджър ”. След повече от 50 години спиране човечеството още веднъж се устреми към дълбините на океана и Камерън дава обещание още експедиции с учени (Линк към видео в Youtube с първи фрагменти от повърхността на Марианската падина)! Ето по какъв начин един човек със доста материално положение съумя да завоюва възхищението на хората, като влага от личните си средства в план, който ще докара до прогрес в науката и технологиите! А от време на време дълбоководните пътувания са даже по-трудни от галактическите, като се има поради, че би трябвало да се преодолява голямо налягане в дълбочина – каквото в космоса липсва. Когато Джеймс Камерън доближи до дъното на Марианската котловина, той разказа гледката по следния метод: „ Това е един изцяло непознат свят. Чувствам се, сякаш съм посетил друга планета ”. Джеймс Камерън не е просто третият човек, достигнал до дъното на Марианската котловина. Слуховете настойчиво настояват, че той към този момент си е купил туристически билет за полет до окололунното пространство с съветски транспортен съд „ Союз ”!

Изследването на Марс е наложително предизвикателство за моето потомство. Image credit: NASA

Но без значение от величието на невероятното софтуерно достижение на Камерън, един човек, професор по интернационалните връзки на име Амитай Етзиони излезе в медийното пространство с обява в CNN със заглавие: „ Марс може да изчака. Океаните не могат ”. Няма да превеждам обявата на български, тъй като смислово в огромната си част тя повтаря изявления, които към този момент сме превеждали. Авторът се базира на известни критици на космонавтиката като Мартин Рийс и Стивън Уейнбърг – съперници на изпращането на хора в космоса – само че също така ние сме потвърдили неведнъж, че мнението на хора като Уейнбърг не е меродавно, защото сме посочили, че някои хора от интернационалната физична общественост (към която Уейнбърг предстои) към момента се усещат персонално наранени от обстоятелството, че при започване на 90-те години на предишния век „ Международната галактическа станция ” получи финансиране и бе осъществена, до момента в който планът „ Свръхпроводим суперколайдер ” – не.

Но професор Етзиони отива една стъпка напред – той опълчва галактическите проучвания на дълбоководните. Той твърди, че ние би трябвало да се откажем от изпращането на човек до Марс, тъй като по този начин или другояче океаните са значими за климатичните изследвания, а също така океанското дъно към момента е значително едва проучено. И по този начин би трябвало да се даде приоритет на океанските изследвания.

На пръв взор това мнение наподобява разумно. Дали обаче е в действителност такова и дали е правдиво?

Отговорът е огромно и изрично „ Не ”.

Важно е този въпрос да бъде обяснен, тъй като остават броени дни до формалното заседание, на което ще учредим български клон на „ Марсианско общество ” и ще стартираме да набираме средства за частни галактически начинания, с което ще сложим действително началото на неправителствена галактическа активност в България. Събитието е планувано за 19-ти май и ще го проведем в театъра на Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”.

Като президент на международната интернационална организация „ Марсианско Общество ”, въз основата на която и ние ще базираме нашите действия, доктор Робърт Зубрин, астронавтически инженер, разказа детайлно за какво мнението „ Марс може да изчака ” е неправилно. Човечеството не би трябвало да чака още дълго време, преди да се насочи към Марс.

Изследванията на океаните са значими, в действителност. Но в това време има голям брой организации, организации и частни лица, които са отдадени на проучванията на океаните. Тук са и американският военоморски флот, военоморските флоти на други страни, университетски институции, корпорации, пък и самият Джеймс Камерън. Самият факт, че към този момент още веднъж изпращаме хора до дъното на Марианскта котловина, демонстрира, че проучванията на океана са повече от съответно финансирани, така че не би трябвало да ги противопоставяме на космонавтиката.

Тук е моментът да се вмъкна накратко. Може да се каже, че многочислените критици на пилотираната космонавтика – като Рийс, Боб Парк, Уейнбърг, та и последният в листата Етзиони имат известно съображение, че постоянно се случва един робот в космоса да свърши повече работа от един човек. Истина е, че роботизираните сонди водят до повече научни изявления, в сравнение с проучванията на „ Международната галактическа станция ”. И да – в случай че гледаме единствено на науката, в действителност е задоволително да изпращаме до другите планети единствено безпилотни задачи, с цел да може науката да върви напред (макар че, както загатва Зубрин, даже и те не биха свършили всичката научна работа – палеонтологията и астробиологията имат потребност от хора, които се намират на точното място в точния миг – на повърхността на Марс). Именно тук е огромната клопка, в която изпадат доста хора, освен това ерудирани и образовани учени. Проблемът е, че те гледат единствено през своята академична призма. Но с цел да осъзнаем същинската стойност от провеждането на пилотирани задачи до далечния космос – включително и до Марс, ние би трябвало да се откъснем от строго-научния мироглед. И точно отвън него са част от големите изгоди, които може да способства сходна пилотирана експедиция.

Един от причините на Робърт Зубрин по отношение на въпроса „ Защо би трябвало да се борим за пилотирани задачи до Марс? ” е следният: „ Човечеството има потребност от предизвикателство ”. За да може един народ да оцелее в продължение на дълго време, той има потребност от провокации. Замислете се единствено! Съвременното високотехнологично общество сякаш е изгубило своята дарба да мисли в вероятности. Забили носове в екраните на преносимите компютри си и щракайки на мобилните си телефони, ние сякаш се задоволяваме с това, което имаме, само че забравяме какво още можем да реализираме. И не просто това – ние си затваряме очите пред проблемите на актуалното общество, отхвърляме да приемем провокациите – и въобще замисляте ли се за какво изглеждаме неспособни да се оправим със същите тези проблеми? Защото, с цел да решим даден проблем, ние би трябвало да създадем крачка напред към разрешаването му, и да поемем прочут риск. Сред толкоз доста изкуствени занимания, измежду толкоз игри, сюжетът на които се развива във виртуални светове, ние като общество намразихме поемането на опасности. А провокациите са на първо място свързани с поемането на рисковете!

Професор Етзиони се оплаква още в самото начало на публикацията си, че дълбоководната експедиция на Джеймс Камерън не е получила задоволително публично внимание. И до момента в който той мечтае към океаните да има повече интерес, в сравнение с към космоса, отговорът по отношение на това за какво няма подобен интерес е в действителност … пред очите му. Да, Джеймс Камерън е постигнал нещо удивително, даже велико. През 1960 година е имало едно-единствено втурване на човек до дъното на Марианската котловина, след което в продължение на 52 години никой не се бе завърнал там… до момента в който той не построи дълбоководна лодка и не го направи! Но Джеймс Камерън просто повтори едно велико достижение от 60-те години. То в миналото е било предизвикателство за тогавашните технологии, само че към този момент не е предизвикателство… за днешните технологии. О, несъмнено – в случай че се опитаме да го повторим със модерни технологии, ще успеем още веднъж да го реализираме – и Джеймс Камерън потвърди това. Ако през 2024 година още веднъж изпратим човек до Луната, когато ще се навършат 52 години от последните пилотирани експедиции до там, несъмнено събитието би било удивително. Но това още веднъж ще бъде повтаряне на нещо, случило се преди 52 години. Неслучайно хората посрещат новите проекти на човек до Луната с прозявки и думите: „ Но за какво? Ние към този момент сме били там ”. Просто изпращането на човек до Луната към този момент не е софтуерно предизвикателство. Нека не забравяме – първото кацане на Луната от Армстронг и Олдрин се е следяло по малкия екран с голям интерес. Но второто кацане на Пийт Конрад и Алън Бийм (на които даже не им знаем имената) към този момент се е посрещало с думите: „ Вече сме го правили ”. При третата задача – на „ Аполо 13 ”, несполучлива, не е имало никакво живо предаване по телевизията… досега на повредата, когато за къс миг космонавтиката още веднъж е в полезрението на всички. Но по-късно – от „ Аполо 14 ” до „ Аполо 17 ” е имало нови лунни кацания, само че и общо неуважение от страна на обществеността. Технологичното предизвикателство било реализирано.

Сега сме 2012 година. Какво бъдеще ни чака в региона на пилотираната космонавтика? Частни американски компании се готвят да щурмуват близкокосмическото пространство с нови галактически кораби. Говори се за всеобщи суборбитални полети, за орбитални хотели, за комерсиализация на околоземната орбита. Елон Мъск е популярен бизнесмен и е необикновено, че строи ракети. Но и той към този момент просто стои на раменете на колоси, без обаче да се открои от … останалите колоси. Все още – нищо не се знае за бъдеще. Но това, което прави той, е било правено и преди – човечеството и преди е строяло ракети, и преди е изпращало хора в космоса, и преди е строяло орбитални станции.

Не… с цел да може публичното внимание да бъде приковано още веднъж към едно-единствено събитие в региона на науката и технологиите, с цел да бъдем изпитани като цивилизация, като една гигантска общественост – ние имаме потребност от ново, същинско, съществено предизвикателство. Ние не можем да намерим към този момент такова предизвикателство на Земята. Хора са били на връх Еверест и на дъното на Марианската котловина. Хората са били в най-дълбоки пещери. Хора са летяли в близкия космос и до Луната. Тези неща ще продължат да съществуват като провокации, само че единствено като провокации за обособения човек, за обособена частна компания или за обособена страна. Те ще са значими за това елементарен човек да бъде провокиран. Но обществото като цяло, с цел да оцелее като единица, има потребност от световно и велико предизвикателство.

Пилотиран полет до Марс би бил такова предизвикателство. За разлика от океаните, космосът е необхватен. В него има провокации за епохи, хилядолетия напред. Някой ден човек ще стъпи на Марс и може би ще колонизира планетата. Но след още десетилетия това няма да е задоволително, ще се приказва за асимилиране на луните на Юпитер. Оттам насетне ни чакат даже още по-гигантски провокации – междузвездни пътешествия, за опцията на които да стават в границите на един или два човешки живота науката към момента не се е изказала по безапелационен метод. Това може би ще са провокации за нашите правнуци.

Ние през днешния ден си приказваме за Марс с неотслабващ възторг. За тогавашната технология полетът до Луната е бил софтуерно предизвикателство. Преди него – полет на човек в космоса.  Дори и изпращането на неестествен сателит до Луната и спускаема сонда на  на Марс е било самобитно предизвикателство. Това са великите достижения от 60-те и 70-те години на предишния век. Ние назоваваме тази ера „ Епохата на Аполо ”. Тогава стотици хиляди хора са следили нашите провокации и са се вдъхновявали да стартират кариера в региона на науката и технологиите. Много от актуалните чудеса – даже и персоналните компютри – изискуем точно на „ Епохата на Аполо ”, тъй като в случай че нямаше ракети, които постановат ограничавания на изстрелваното тегло, нямаше да се стигне до такава бърза миниатюризация на компютърната технология.

Днес „ Международната галактическа станция ” продължава да е генератор нови технологии, които оказват помощ в разрешаването на земните ни проблеми. Благодарение на тхнологията, която е внедрена в роботизираните ръце на станцията, пренасящи огромни товари, през днешния ден сходни роботи са в положение да оперират човек още до момента в който се намира в апарата за Ядрено-магнитен резонанс. Щом експертите, работещи по галактическата станция, са съумели да основат нещо, което има приложение и при решаването на земните проблеми… тогава средствата за космонавтика не са прахосани средства! Пилотирана експедиция до Марс е едно същинско предизвикателство за актуалния свят. Ще се употребяват съществуващи през днешния ден технологии, само че ще се наложи да се разработят доста нови технологии – технологии, които ще оказват помощ освен в изпращането на човек до Марс, само че и за решаването на земни проблеми, за оправянето със замърсяването на околната среда, за лекуването на заболявания.

Но като приказвам по този метод, не престават да се срещат съперници. Хората се питат: „ Ако космонавтиката е в положение да създава нови технологии като непряк артикул, за какво просто не влагаме в тези технологии напряко? Защо въобще би трябвало да ги чакаме да се появят като странична изгода от космонавтиката? ” Ако космонавтиката е помогнала за решаването на земните проблеми, не е ли по-добре да вложим парите за космонавтика … напряко в земните проблеми?

За страдание това, което оферират скептиците на космонавтиката, е неприятна тактика. Харесва ми отговорът на астрофизика Нийл ДеГрас Тайсън в есето си „ Защо Америка спря да се устремява към звездите? ”. Нека да кажем, че си специалист в региона на термодинамиката. Ти разбираш процесите на топлопренос и масопренос идеално. И аз те апелирам да ми създадеш една по-добра фурна. С твоите знания ти би могъл да създадеш конвекционна фурна, или фурна с по-добра изолираност. Или пък комфортна фурна, която разрешава на човек да доближи по-лесно изпечения артикул в нея. Но колкото и пари да ти давам, ти няма да си в положение да създадеш микровълнова фурна. Защото тя води началото си от вложения в информационните технологии, в радарните технологии. Това е напълно друга област, която няма нищо общо с теб!

Точно това е, споделя Нийл Тайсън, кръстосаното „ оплождане ”, което постоянно проваля предвижданията на фантастите и футуролозите. Ето за какво те постоянно бъркат – те просто взимат настоящата обстановка и просто екстраполират. Те не са в положение да открият изненадите. Така че ти си в положение да предвидиш бъдещето след 5 години, само че след 10 си безусловно беззащитен!

Последствията за човечеството от бъдещите полети до Марс биха могли да бъдат колосални – не просто за софтуерното ни развиване, само че за всяка област от нашия живот. „ Какви езици ще приказват хората на Марс? Какви полезности и обичаи ще почитат? ”, пита доктор Зубрин?

Някои хора настояват, че космонавтиката умира. Аз настоявам противоположното – през днешния ден имаме учредения за оптимизъм повече от всеки път! Днес доста държавни управления на безчет страни влагат в космонавтика. И както има частни компании и предприемчиви мъже, които влагат в океаните, по този начин има и такива, които влагат в космоса! Редица компании създават нови галактически кораби. Единственият проблем, пред който се изправяме – и това е доста сериозен проблем – е неразбирането на софтуерното развиване от днешната юноша, незаинтересоваността на младежите към науката и технологиите. Замислете се по отношение на това, което става в България! Повечето родители биха посъветвали децата си да учат такива специалности, които им носят по-голяма облага, само че това нормално не са специалности, свързани с точните науки. И децата постоянно са съгласни с тях и за тях това е задоволителен мотив да не се занимават с просвета! Как може да се позволи този проблем? Като дадем на децата по-добри учители ли? Нийл Тайсън ни припомня: учителите идват и си отпътуват, учителите възпламеняват пламъка, само че нещо би трябвало да поддържа този пламък. Отново се дублирам – ето, отново опираме до провокациите.

Светът се развива. Цивилизацията, даже и да не го осъзнава, има потребност от космонавтика, изпълнена с провокации. Тя има потребност от своя Марс през днешния ден. Политиците в своето тесногръдство постоянно споделят: „ Защо пък тъкмо в този момент да се устремяваме към космоса? Марс постоянно ще е там, Луната постоянно ще е там, спътникът Европа на Юпитер постоянно ще е там ”. Да, планетите постоянно са там, само че не те се нуждаят от нас. А ние се нуждаем от планетите.

Да поемем самодейността в свои ръце.

Връзка: Учредително заседание на „ Марсианско общество – България ”. 19 май 2012 година, Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”.

Уебсайт на “Марсианско общество – България ”: http://www.marssociety.bg/