В края на летния сезон повечето хора се завръщат на

В края на летния сезон множеството хора се завръщат на работните места след дълъг отпуск. Често пъти обаче се оказва, че не сме съумели да „ изключим ” изцяло и да „ излезем от офиса ” изцяло. Причината – професионалното прегаряне или така наречен бърнаут.

Можем ли да се предпазим и през какви етапи минават страстите ни през това време – това разяснява полковник доцент Данчо Дилков, шеф на Клиниката по психиатрия и военна логика на психиката на Военномедицинска академия (ВМА).

Бърнаутът може да се получи когато и да е на годината и времето след отпуската не е изключение. Прегарянето идва след хроничното претоварване с задължения, без значение дали става въпрос за работни процеси или персонални задания.

Всеки човек има потенциал, който не може да надвиши. Това са размерът на неговите благоприятни условия и качества, в които той би трябвало се придържа и да се възвръща с регулярна отмора, с цел да може по-късно да продължи дейно и продуктивно със дилемите си.

Забързаното ни всекидневие слага тези запаси на огромно тестване.

Стремежът към кариерно развиване, финансова самостоятелност, фамилно състояние сами по себе си са толкоз доста цели и цели за един човек, че огромна част от хората не могат да се оправят. А в случай че се оправят добре в едната област, то в другите се усещат неналичията. Или с други думи – в случай че сме отдадени прекалено на работата и ѝ отделяме от ден на ден време и сила, страсти, стремежи, даже и фантазии, сигурно подценяваме фамилията, приятелите, личната си отмора.

Вървейки по този път, най-после се стига до положение на некадърност да се свърши каквото и да е. Задачата да се жонглира задоволително дейно с всяка една от областите в живота ни остава непостижима за множеството хора, разяснява доцент Дилков.

Той насочва вниманието към момента, в който би трябвало да бъде потърсена помощ – освен от психолог или психиатър, само че и от другари и близки, претърпели сходно нещо, с цел да се чуе непознатата история, кой какво е претърпял и по какъв начин се е справил.
Не бива да се оставя хроничната заетост да работи с месеци и години, тъй като неизбежно води до съществени проблеми след себе си, безапелационен е експертът.

А през какви етапи минават страстите?

Парадоксално, само че при започване на професионалното прегаряне стоят ентусиазмът и енергичността . Човек желае да направи повече от това, което е било до момента и в случай че това е подкрепено от работодателя, обстановката става още по-сериозна. Започва се преследване на графици, цели и надпреварване с времето. Сегашната пазарна стопанска система изисква точно сходен вид работа, акцентира доцент Дилков и подчертава, че в този интервал човек се оправя добре, даже дава поръчка, че може да „ поеме ” и повече. За страдание, интервалът не продължава дълго.

След това идва етапа на стъписване, отмалялост и възприятието, че страстите към този момент са изчерпани . Появява се паниката за това дали ще може да се оправя и отсега нататък с поставените задания.

Следва безсънието, потиснатото въодушевление, възприятието за отчуждение от другите . Човек отива на работа със свито сърце, тъй като знае, че го чака размер от работа, с който той към този момент не е кадърен да се оправи, регистрира експертът.

Повишена нервност, поява на цинично отношение към работата, към мястото, към организацията, даже жаргонен език сред страдащия и сътрудниците му изместват етапа на безсънието. Засегнатият човек не демонстрира позитивно отношение към работата си. Семейството му е останало на доста назад във времето, а заниманието и спортът са забравени. Идва ред и на последния етап на бърнаута, който е обвързван с цялостна некадърност за справяне с каквото и да е, споделя доцент Дилков.

В тази фаза единственото нещо, което прави човек, е да се оплаква – непрекъснато и от всичко . Негодуванието е ориентирано към всяка една задача, с която се захване. Продуктивността и успеваемостта са химера, без значение какъв брой малобройни са поставените задължения. И тъкмо в този миг стартират и свадите в фамилията , като аргументите за тях всекидневно не са от значително значение.

Как да се оправим?

Ако организацията или средата изискват нараснала работоспособност, нараснала успеваемост, високи резултати, на процедура изплъзване от бърнаута – няма. Рано или късно се стига до там, безапелационен е доцент Данчо Дилков.

Според него пазарният вид връзки са свързани с доста условия към всеки обособен субект, без значение на каква позиция се намира. Дали човек е началник, или е реализатор – от него се желае оптимален размер достижения за минимално време и блестящи резултати.

Кои са най-рисковите групи?

Бърнаут-синдромът е присъщ за браншове като обучение, опазване на здравето, търговия, услуги, сигурност , т.е. където са връзките „ лице в лице ”. В този ред на мисли, най-уязвими са лекари, учители, обществени служащи, възпитатели, терапевти, публицисти, чиновници в сигурността и така нататък Често се следи при хора на мениджърски позиции, спортисти, търговци, възпитаници и студенти.

За какъв брой време се развива бърнаутът?

За да се развие професионалното прегаряне, са нужни две, три или четири години, само че не е изключено процесът да протече и за няколко месеца. А с цел да не се стига до там, експертите поучават да има дефинирани (дори и единствено устно) правила на всички нива в цялата организация за регулярна отмора, отдих, смяна на фокуса от работа към обичано занятие с обичани хора и не на последно място – да не заместваме офиса със смарт телефона в ръцете си , откакто приключим с работните задания.

Времето за работа и времето за отмора би трябвало да бъдат регламентирани

Оказва се, че дълго чаканата лятна отпуска съвсем в никакъв случай не е задоволителна, с цел да се преодолее насъбраната с месеци отмалялост.

Психиката на човек работи по една линия на държание или натоварване и не може да бъде прекратена ненадейно, а по-късно ненадейно отново да започва. Ето за какво продължаваме, даже и по време на почивката, да обмисляме проблемите и незавършените задания. Това е и отговорът на въпроса „ Защо след отпуска още веднъж сме изтощени? “, обобщава доцент Дилков.

По думите му огромна част от хората поемат още веднъж към работния темп с извънредно отвращение, тъй като знаят, че следва лавина от задания, с които няма да се оправят.

Можем ли да се предпазим?

Това е универсалната рецепта срещу бърнаут – постоянно да намираме време за всичко, което обичаме и да го вършим с готовност. Това може да бъде четене на обичана книга или гледане на филм . Най-добре е заниманието да бъде измежду природата и по опция да не е самотно занятие, с цел да няма предпоставки за самоизолация, поучава още психиатърът.

Някои хора считат, че с физическа изтощеност могат да преборят психическата. Това обаче е невероятно. „ Блъскането “ във фитнеса може да форсира процеса на прегаряне. Защото след първичния интервал на възторг и еуфория, настава умората и към двете – и към работата, и към посочения за отдушник фитнес. После идва ред на безсънието и стартират незабелязано да се редят една след друга и останалите етапи на процеса, коментира доцент Данчо Дилков.

Материалът е от фейсбук страницата на ВМА-София