В края на краищата, всеки един от нас се намира или в рецесия, или излиза от рецесия, или се е отправил към следващата рецесия в живота си. Криза ли? Ами това е част от съществуването ни на тази земя. Това написа в бестселъра си " Проницателят " писателят Анди Андрюс. Анди Андрюс е американски корпоративен преподавател, хуморист и публицист на бестселъри в жанра актуален разказ и книги за самопомощ. Нека си припомним няколко от най-проницателните основополагащи умозаключения на основния воин в „ Проницателят " - Джоунс.
Когато се научиш да разпознаваш другите „ акценти " на обичта, ще ти стане доста по-лесно да общуваш с децата си, с приятелите, даже с сътрудниците. Да, без значение от възрастта или вида връзка, която имаш с даден човек, би трябвало да помниш, че всеки — всеки жив човек — показва обичта си по съответен метод. Как мислиш, в случай че можехме да разбираме тези способи по-добре, светът нямаше ли да бъде едно по-щастливо място?Това, което трябва да направиш, е да победиш неприятната логичност с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от непрекъснатото изчисление на благоприятни условия. Вместо това го насочи към изчисление на степента на възможност нещо да се случи. Бързо можеш да се научиш да го правиш: постоянно да пресмяташ вероятността на приближаващото събитие и да го елиминираш от съзнанието си, когато ти стане ясно какъв брой далечно всъщност е то.Защо всички си мислят, че когато кажат „ Бог слага всекиго там, където Той пожелае ", то Бог ще сложи тъкмо тях на върха на планината или в някоя огромна къща, или пък на първия ред? Помисли... Всеки иска да е на върха на планината, само че както добре знаеш, там има единствено камъни и е много студено. На върха на планината нищо не пораства. Да, гледката е страхотна, само че за какво ти е тази панорама? Тя единствено открива пътя по-нататък, демонстрира ни следващата цел. Но с цел да достигнем тази цел, би трябвало да слезем от планината, да прекосим долината и да стартираме да се изкачваме по идната височина. Но таман в долината, до момента в който постепенно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме това, което ни разрешава да изкачим идващия връх на живота, съзряваме за изкачването на този връх. Та мисълта ми е, че сега ти се намираш тъкмо там, където би трябвало да си.Когато се съсредоточиш върху това, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на потребностите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш единствено за тези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още доста спомагателни неща, които даже си не запомнил, че нямаш, и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е доста евентуално да загубиш... Но мисли, изпълнени с благодарност, носят благополучие и задоволство в живота на всеки човек.Повечето хора мислят, че същинският другар е оня, който ги приема такива, каквито са. Но това е нелепост и е рисково да се има вяра в нея. — Той махна несигурно с ръка. — Хлапето, което работи на гишето за автомобили в близката сладкарница, ви приема такива, каквито сте, просто тъй като въобще не му пука за вас. Но същинският другар желае от вас повече. Истинският другар ви кара да деянията най-хубавото от себе си.Мислил ли си в миналото какъв брой постоянно ние съдим за себе си по желанията, които имаме, до момента в който за всички други хора съдим по техните действителни дейности. Намеренията без действителни дейности са засегнатост за оня, който чака най-хубавото от теб.Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова позиция.Много хора си мислят, че за смяната е нужно доста време. Не е по този начин. Промяната идва за момент! Тя е неочаквана! Може да ти отнеме време да решиш да се промениш, само че самата смяна се случва единствено с един удар на сърцето.
