В края на годината изтича давността на отпуска от 2019 г.
В края на годината изтича отминалостта на отпуска от 2019 година, подсети основната ревизия по труда. Платеният годишен отпуск има 2-годишна отминалост, като част от отпуска може да бъде отсрочен за идната година.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през първото полугодие на идната календарна година. След този период служащият може самичък да излезе в отпуск с 14-дневно предупреждение. Работодателят би трябвало да осведоми служащите при започване на годината за полагаемите дни отпуск, в това число и за останалите от миналата година, припомнят от ГИТ.
В случай на преустановяване на трудовото правно отношение служащият има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по отминалост, без значение дали са трансферирани или не в последваща година. Давността на платения годишен отпуск стопира да тече, в случай че служащият или служителят употребява различен тип отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и други
Съгласно измененията в трудовото законодателство по отношение на пандемията работодателят има право по време на оповестена изключителната епидемиологична конюнктура, която бе удължена до 31.03.2022 година, да дава половината от платения годишен отпуск и без искане на своите служащи или чиновници. За задачата би трябвало активността на предприятието да е спряна или лимитирана със заповед на държавен орган. В изискванията на епидемиологична конюнктура работодателят няма право и да отхвърля заплатен отпуск на някои категории служащи от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да даде какъвто и да е тип неплатен отпуск. За използването на подобен наложително следва да има искане от страна на служащия, изясняват трудовите инспектори.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през първото полугодие на идната календарна година. След този период служащият може самичък да излезе в отпуск с 14-дневно предупреждение. Работодателят би трябвало да осведоми служащите при започване на годината за полагаемите дни отпуск, в това число и за останалите от миналата година, припомнят от ГИТ.
В случай на преустановяване на трудовото правно отношение служащият има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по отминалост, без значение дали са трансферирани или не в последваща година. Давността на платения годишен отпуск стопира да тече, в случай че служащият или служителят употребява различен тип отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и други
Съгласно измененията в трудовото законодателство по отношение на пандемията работодателят има право по време на оповестена изключителната епидемиологична конюнктура, която бе удължена до 31.03.2022 година, да дава половината от платения годишен отпуск и без искане на своите служащи или чиновници. За задачата би трябвало активността на предприятието да е спряна или лимитирана със заповед на държавен орган. В изискванията на епидемиологична конюнктура работодателят няма право и да отхвърля заплатен отпуск на някои категории служащи от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да даде какъвто и да е тип неплатен отпуск. За използването на подобен наложително следва да има искане от страна на служащия, изясняват трудовите инспектори.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ