В края на деветнадесетото столетие шотландският фермер Флеминг вървял към

В края на деветнадесетото столетие шотландският фермер Флеминг вървял към дома си. Ненадейно той чул звук от близкото тресавище и забелязал, че вътре е паднало момче, което се пробва да излезе.

Без въобще да се замисля, Флеминг счупил един огромен клон и го подал на младежа, който с последни сили се хванал за него. Фермерът издърпал хлапака и му предложил да го приюти, до момента в който се стопли и облеклата му изсъхнат.

Младежът благодарил учтиво, само че предпочел да се прибере вкъщи, защото фамилията му го очаквало. Спасителят приел отхвърли и също се върнал у дома. На другия ден той към този момент съвсем бил не запомнил за вчерашната преживелица, когато видял пред дома си карета, от която слязъл паралия.

Джентълменът застанал пред вратата на фермера и декларирал, че желае да беседва с него. Той обяснил, че е бащата на момчето, което мъжът избавил през вчерашния ден и желае да му даде благосъстояние в символ на своята благодарност.

Флеминг обаче отклонил поканата, като споделил, че не би приел пари, защото просто е извършил своя човешки дълг. В този миг около двамата мъже минал синът на фермера и поздравил непознатия.

Тогава джентълменът предложил нещо друго на Флеминг - да вземе сина му със себе си и да заплати за неговото обучение в влиятелно учебно заведение. Бедният фермер се съгласил и след няколко години синът му приключил университет по медицина. По-късно той останал в историята като откривателя на пеницилина. Името на индивида е Александър Флеминг.

Джентълменът, който платил за образованието му, се споделя Рандолф Чърчил, а неговият наследник, изваден от блатото, е Уинстън Чърчил. Преди войната Чърчил бил настанен в лондонска клиника поради съществено инфектиране на белия дроб.

Според легендата този път животът му бива избавен точно с помощта на пеницилина. Може би тъкмо за тази преживелица се е сетил държавника, когато споделил, че стореното от човек, ще се върне отново при него.