Осло, 31 Август/Oslo, August 31st
В края на август в Осло свършва летният сезон, затварят плажовете и басейните, духа вятър и есенното слънце грее напряко над покривите на къщите, времето на удоволствията минава непреклонно в дълга и мрачна зима…
Това се случва и с Андерс, героят на кино лентата „ Осло, 31 Август “. Андерс е хубав млад мъж, в предишното обещаващ публицист, в сегашното наркозависим към края на лечението си. В последния ден на август той е на изявление за работа и се възползва от свободния ден отвън центъра за лекуване, с цел да обиколи фамилията и приятелите си и да потърси още веднъж мястото си в света. Филмът на Йоаким Триер е една от най-противоречивите кинотворби, които видях на тазгодишния филм фест. От една страна както Андерс във кино лентата, по този начин и феновете осъзнават, че за един тридесет и четири годишен живот разочарованията за околните му хора са били прекомерно доста и след толкоз повтарящи се опити да му оказват помощ и да го схванат, всеки от тях се е отказал и е траял по своя път. Любимата жена беше отпътувала, избягала в Ню Йорк и не отговаряше на известията му. Най-добрият му другар беше женен с дребни деца и отвън носталгията към предишното надалеч повече беше угрижен за всекидневните проблеми на фамилията си. Родителите на Андерс бяха отпътували в Ница, с цел да бъдат на топло в последните години от живота си, а сестра му не искаше да го види. Влюбените в миналото в него съпруги на приятелите му се бяха примирили, че той живее в различен свят и гледаха на него единствено като на хубав спомен, а многочислените познати го приветстваха задушевно с едно сърдечно „ Как си “ и единствено след минута се връщаха към диалозите си и заниманията си. Сезонът на Андерс беше свършил…
От друга страна може би е нужно напълно малко и не би трябвало да мерим това, което даваме на хората, които обичаме и не постоянно можем да получим незабавно нещо в подмяна. Андерс имаше потребност просто някой още веднъж да направи мъничко място в сърцето си за него.
Не можах да реша по какъв начин бих постъпила аз и до през днешния ден си припомням за кино лентата с спорни усеща. Може би тъкмо по това си проличава положителното кино…
https://www.youtube.com/watch?v=gz2g0F9yl5o
Това се случва и с Андерс, героят на кино лентата „ Осло, 31 Август “. Андерс е хубав млад мъж, в предишното обещаващ публицист, в сегашното наркозависим към края на лечението си. В последния ден на август той е на изявление за работа и се възползва от свободния ден отвън центъра за лекуване, с цел да обиколи фамилията и приятелите си и да потърси още веднъж мястото си в света. Филмът на Йоаким Триер е една от най-противоречивите кинотворби, които видях на тазгодишния филм фест. От една страна както Андерс във кино лентата, по този начин и феновете осъзнават, че за един тридесет и четири годишен живот разочарованията за околните му хора са били прекомерно доста и след толкоз повтарящи се опити да му оказват помощ и да го схванат, всеки от тях се е отказал и е траял по своя път. Любимата жена беше отпътувала, избягала в Ню Йорк и не отговаряше на известията му. Най-добрият му другар беше женен с дребни деца и отвън носталгията към предишното надалеч повече беше угрижен за всекидневните проблеми на фамилията си. Родителите на Андерс бяха отпътували в Ница, с цел да бъдат на топло в последните години от живота си, а сестра му не искаше да го види. Влюбените в миналото в него съпруги на приятелите му се бяха примирили, че той живее в различен свят и гледаха на него единствено като на хубав спомен, а многочислените познати го приветстваха задушевно с едно сърдечно „ Как си “ и единствено след минута се връщаха към диалозите си и заниманията си. Сезонът на Андерс беше свършил…
От друга страна може би е нужно напълно малко и не би трябвало да мерим това, което даваме на хората, които обичаме и не постоянно можем да получим незабавно нещо в подмяна. Андерс имаше потребност просто някой още веднъж да направи мъничко място в сърцето си за него.
Не можах да реша по какъв начин бих постъпила аз и до през днешния ден си припомням за кино лентата с спорни усеща. Може би тъкмо по това си проличава положителното кино…
https://www.youtube.com/watch?v=gz2g0F9yl5o
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ