В края на 60-те години на миналия век един известен

В края на 60-те години на предишния век един прочут английски академик скапе цялата си кариера, като поддържа едно много диво изказване: съгласно Джон Марко Алегро, авторитетен лингвист и археолог, Исус не е бил жив човек, а гъба.

За някои Библията съставлява дословната истина за всичко, до момента в който други я възприемат като цялост от алегории, които може и да не наподобяват на историческата реалност, само че съдържат божествени послания, които би трябвало да бъдат разкодирани. В тази антична сбирка от разкази най-често се спори за историческото доказателство на Исус. Съществувал ли е фактически човек с това име? Дали в действителност е роден във Витлеем, като се имат поради несъгласията в Евангелията? Ако е по този начин, за какво характерностите на неговия роман отразяват толкоз доста общи черти на по-старите религиозни обичаи?

Тук няма място да навлизаме в дебата, само че сигурно можем да кажем, че Джон Алегро е бил измежду тези, които са търсили метафора — и той я е намерил, написа iflscience.com, представен от vesti.bg.

Древни открития

През 1947 година бедуински пастири се натъкват на сбирка от буркани, съдържащи антични документи, скрити в сурова и отдалечена част на Юдейската пустиня. Тези текстове, известни през днешния ден като Свитъците от Мъртво море, щели да окажат голямо въздействие върху разбирането ни за историята на юдаизма и християнството, защото съдържали най-старите оживели версии на книги, които по-късно щели да бъдат включени в библейския канон.

Но по време на откриването им те явно не са били преведени и заради това смисъла им е било незнайно.

Именно тук се появява Алегро.

Алегро е измежду първите учени, на които е разрешено да разшифроват тези скъпи антични текстове. През 1955 година той предлага Медният свитък, най-големият от свитъците, да бъде изпратен в Манчестърския университет в Обединеното кралство, където да бъде разчетен.

След това Алегро и сътрудниците му се заемат с осмислянето на документите. След години на труд и упорита работа, както и след доста разногласия, текстовете най-сетне са оповестени. През 1958 година Алегро написва още две книги по тематиката: " Свитъците от Мъртво море " и " Хората от свитъците от Мъртво море ", които остават извънредно авторитетни.

И тогава нещата стават странни...

През 1970 година Алегро разгласява нова книга, озаглавена " Свещената гъба и кръстът ", а по-късно, през 1979 година, " Свитъците от Мъртво море и християнският мит ". И двете книги развиват концепцията му, че

християнството в действителност е прикритие за скришен мистериозен полов фетиш,

основан от хора под въздействието на Amanita muscaria, по-известна като алена мухоморка, емблематичните червени гъби с бели точки.

В рамките на този замайващ мироглед Исус е бил ходеща метафора на гъбата и нейните въздействия.

Използвайки етимологията, Алегро твърди, че ранното християнство е основано от есейски фетиш, който записва своите шамански практики посредством текстовете на Новия завет, появили се в свитъците от Мъртво море. Когато евангелистите почнали да преписват тези истории, с цел да образуват Евангелията, твърди той, те в действителност заложили неправилно схващане на същинското значение на текста.

В този роман в никакъв случай не е имало човек, наименуван Исус, а единствено фракция, която е употребила гъби, с цел да има халюцинаторни прекарвания.

Излишно е да споделяме, че възгледите на Алегро не са били добре признати отвън по-широките контракултурни придвижвания през 70-те години на ХХ век. Някои считат, че Алегро е основал този мотив единствено с цел да отмъсти на християнските критици, които са отхвърлили по-ранните му преводи на свитъците от Мъртво море, до момента в който други считат, че надареният езиковед просто е излязъл с неверна концепция.

Така или другояче, интерпретациите на Алегро са не по-малко необикновени от огромна част от наличието на историческите източници, които той учи.