Оригиналната „застраховка живот“ на астронавтите
В края на 60-те години на 20 век задачата Аполо на НАСА работи с цялостна пара откакто Аполо 8 и 10 са изстреляни сполучливо, обикалят към Луната и се връщат дружно с астронавтите на борда назад на Земята. През лятото на 1969 галактическата стратегия е подготвена да опитва нещо ново – да приземи хора на Луната, по-късно те да се изстрелят още веднъж и да се върнат.
С оглед на всичките инженерни провокации, задачата Аполо 11 е считана за извънредно рискова. Съответно хората, които ще я извършват – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин – би трябвало да одобряват, че един от действително вероятните разновидности е да не се върнат в никакъв случай (конкретно Армстронг и Олдрин). Това, несъмнено, е проблем за тях, както и за фамилиите им – за жал, по това време е било извънредно мъчно за сама жена да устоя цяло семейство. Така че е необходим проект.
Една застраховка живот наподобява като положително решение. Но застрахователните компании също са наясно с рисковете на мисията… Има сведения, че застрахователните полици на всеки от астронавтите е коствала най-малко няколко пъти годишната им заплата, която от своя страна е към $15 000 – $20 000 или сред $105 000 и $140 000 днешни пари. И по този начин тази алтернатива отпада.
Умните хора обаче измислят умни решения. Астронавтите, знаейки какъв брой скъпо вървят всевъзможни сувенири, свързани с задачата Аполо 11, вземат решение всеки от тях да сложи подписа си върху плик за писмо.
Пликът на Бъз Олдрин
Аполо 11 вършат специфични пликове като ангажират два производителя – Manned Spacecraft Center Stamp Club и Al Bishop. Те носят разнообразни илюстрации на по какъв начин се допуска, че ще наподобява кацането на Луната, емблемата на задачата, както и на космонавтите и самата Луна. С тази спомагателна украса пликовете са „ брандирани “ с задачата и тематиката за пътешестване в космоса и откакто тримата ги подписват, те стават извънредно скъпи… изключително в случай че космонавтите не се върнат.
В деня на полета този човек отива с пликовете в пощата, с цел да „ анулира “ марките, което значи, че те се маркират по специфичен метод, който предотвратява повторното им потребление като по този начин цената на пликовете се подвига още повече.
…
Разбира се, през днешния ден знаем, че мъжете от Аполо 11 не умират, даже в противен случай, и цялата суетност към тези пликове е била непотребна. Но разпознавайки положителната концепция, астронавтите от идващите задачи Аполо следват образеца на Нийл, Майкъл и Бъз. Съответно такива пликове има подписани от астронавтите от Аполо 12, 13, 14, 15 и 16 – все задачи, в които човек стъпва на Луната. За благополучие, всички те завършват сполучливо.
Но какво става с Аполо 17? Официално те не вършат свои пликове, главно поради абсурда с Аполо 15. В него Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Ъруин взимат „ контрабандно “ 398 от своите пликове дружно с тях до Луната и назад. 100 от тях са продадени от търговеца на марки Херман Зигер за общо $21 000 (по $7 000 за всеки от тримата, което е $40 000 днешни пари). Тези пликове обаче би трябвало да се продават чак откакто програмата Аполо завърши, а парите да отидат за образованието на децата им. Зигер взема решение да не чака и откакто новината се разчува, астронавтите се забъркват в страховит проблем като даже са изправени пред Конгреса. Тази намира се случва не доста преди задачата Аполо 17.
Затова и астронавтите от Аполо 17 вземат решение да запазят подписването на своите „ застраховки живот “ в загадка. Когато обаче задачата им минава сполучливо, към този момент няма потребност да разкриват, че такова нещо изобщо се е случвало, макар че по-късно някои от пликовете въпреки всичко са продадени или раздадени. Един подобен можете да видите над заглавието на текста ни.
