Над 50% от лекарите у нас са над 55-годишна възраст
В края на 2022 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари, като броят им е съвсем еднакъв с този през миналата година, когато те са били 29 604. Това демонстрират данните на Националния статистически институт.
Лекарите по дентална медицина са 7602 – с към 100 души повече от 2021 година, като 6624 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК.
Медицинските експерти по здравни грижи са 44 493, като техният брой също е съвсем без смяна от този през 2021 година (44 451), а от тях 28 827 са медицински сестри и 3285 – акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 10 087 лекари и 7188 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6618) и лекари по дентална медицина (6624), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 6721, като 48 от тях работят на главен контракт в амбулатории за самостоятелни и групови практики за здравни грижи, разкрити в сходство с промените в националното законодателство.
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на главен контракт работят 2109 лекари и 374 лекари по дентална медицина, регистрират от Национален статистически институт.
В структурата на лекарите по възраст максимален е броят и делът им във възрастовата група 55-64 години – 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 5943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 5170, или 17.5%, сочат още данните на Статистиката
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и типове заведения демонстрира, че максимален е делът на младите лекари на главен контракт в болнични заведения (25.7%), а минимален – в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на главен контракт в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%), регистрират от Национален статистически институт.
В териториален аспект, единствено в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети – София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области индикаторът е по-неблагоприятен от този за страната, като изключително се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е надлежно 0.7%, 2.1% и 2.5%.
Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и надлежно минимален е в областите, в които са медицинските университети и академични лечебни заведения.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите – 3854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се подреждат практикуващите кардиология – 6.3%, следвани от акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване – 5.8%, хирургия – 5.1%, педиатрия – 4.9% и нервни заболявания – 4.8%, сочат данните на Национален статистически институт.
Осигуреността с лекари в края на 2022 година общо за страната е 45.9 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.8.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като предстоящо най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения – Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението), регистрират от Статистическия институт.
Лекарите по дентална медицина са 7602 – с към 100 души повече от 2021 година, като 6624 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК.
Медицинските експерти по здравни грижи са 44 493, като техният брой също е съвсем без смяна от този през 2021 година (44 451), а от тях 28 827 са медицински сестри и 3285 – акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските експерти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на главен контракт работят 10 087 лекари и 7188 лекари по дентална медицина, в това число всички лекари (6618) и лекари по дентална медицина (6624), които работят в самостоятелни и групови практики по контракт с НЗОК. Медицинските експерти по здравни грижи са 6721, като 48 от тях работят на главен контракт в амбулатории за самостоятелни и групови практики за здравни грижи, разкрити в сходство с промените в националното законодателство.
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на главен контракт работят 2109 лекари и 374 лекари по дентална медицина, регистрират от Национален статистически институт.
В структурата на лекарите по възраст максимален е броят и делът им във възрастовата група 55-64 години – 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 5943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 5170, или 17.5%, сочат още данните на Статистиката
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и типове заведения демонстрира, че максимален е делът на младите лекари на главен контракт в болнични заведения (25.7%), а минимален – в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на главен контракт в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%), регистрират от Национален статистически институт.
В териториален аспект, единствено в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети – София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области индикаторът е по-неблагоприятен от този за страната, като изключително се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е надлежно 0.7%, 2.1% и 2.5%.
Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и надлежно минимален е в областите, в които са медицинските университети и академични лечебни заведения.
В структурата на лекарите по специалности максимален е делът на общопрактикуващите – 3854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се подреждат практикуващите кардиология – 6.3%, следвани от акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лекуване – 5.8%, хирургия – 5.1%, педиатрия – 4.9% и нервни заболявания – 4.8%, сочат данните на Национален статистически институт.
Осигуреността с лекари в края на 2022 година общо за страната е 45.9 на 10 000 души от популацията, а с лекари по дентална медицина - 11.8.
Осигуреността на популацията с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като предстоящо най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и академични лечебни заведения – Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е индикаторът за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на популацията с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от популацията. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението), регистрират от Статистическия институт.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ