В края на 20-те години на 20 век, Луис Бунюел и

Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството ~ Луис БУНЮЕЛ

В края на 20-те години на 20 век, Луис Бунюел и Салвадор Дали сътворяват филмите „ Андалуското куче ” (Un Chien Andalou, 1929) и „ Златният век ” (L'Age d'Or, 1930). Тяхната взаимна работа ражда златната класика на сюрреалистичното кино, а двамата велики испанци разрушават разпоредбите в изкуството с едно блестящо художествено средство – абсурда. В своята забележителна кариера Бунюел основава 35 кино лентата, измежду които „ Ангелът разрушител ” (1962), „ Дневникът на една камериерка ” (1964). Филмът с Катрин Деньов „ Дневна хубавица ” е отличен със “Златен лъв ” на кинофестивала във Венеция през 1967г., а режисьорът споделя: „ Историята на „ Дневна хубавица ” е историята на последователното изгубване на нравствения ориентир. ” През 1972 година лентата „ Дискретният сексапил на буржоазията ” печели Оскар за чуждоезичен филм.

Portrait of Luis Buñuel (1900-1983) by Salvador Dali, 1924, Museo Reina Sofía

Преди да стартираме да губим паметта си, въпреки и частично, не можем да си дадем сметка, че тя в действителност е основата на целия ни живот. Живот без памет не би бил живот, също както разсъдък без опция за изява не би бил разсъдък. Нашата памет е целостта ни, разсъдъкът на дейностите ни, възприятията ни. Без нея сме нищо.

Паметта непрестанно е заливана от въображението и мечтанието и заради изкушението да имаме вяра в действителността на въображаемото ние трансформираме най-после лъжата в истина. Което прочее не е от огромно значение, тъй като са еднообразно изживени, еднообразно персонални.
Из „ Последен мирис ”

Неумолимата възбрана – доста пъти съм го повтарял – поражда възприятие за грях, което може да бъде доста сладостно.

Времето не трансформира нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват.
Из „ Последен мирис ”

Презирам педантизма и жаргона.

Възрастта е нещо, което няма значение, в случай че не сте кашкавал.

За да се достигне красотата, постоянно са нужни три условия – вяра, борба и обладаване.
Из „ Последен мирис ”

Бог и Родина – безпогрешна двойка, чийто връх, що се отнася до терор и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.

Слава богу, към момента съм атеист.

Ако в тази минута някой ми потвърди, че Бог, в цялото негово зарево, съществува, това не би трансформирало нито един аспект от моето държание.

Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че с цел да влязат в историята на литературата и живописта, на първо време трябваше да преправят света и да трансформират живота. И това беше най-важното и неосъществено тяхно предпочитание.

Обичам маниите, от време на време описвам за някои от тях. Те оказват помощ да живееш. Мъчно ми е за хората, които нямат такива.

Обичам точността – навярно това е фикс идея. Не си припомням в миналото да съм закъснявал. Ако дойде по-рано, разтъпквам се в близост, до момента в който не пристигна минутата, в която би трябвало да почукам на вратата.

Бедните работници. Мамени и на всичко от горната страна бити! Работата е проклинание, Сатурно! Долу работата, която би трябвало да вършиш, с цел да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както твърдят – тя единствено цялостни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за наслаждение и по предопределение, облагородява индивида. Би трябвало всички да могат да работят по този начин. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, отново няма да работя. А виждаш, живея – живея зле, само че без да работя.
От „ Тристана ”

Обичам севера, студа и дъжда. В този смисъл съм същински испанец. Роден в страна, където е доста топло, не зная нищо по-хубаво от големите влажни гори и мъглите.

Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й имам вяра.

Luis Buñuel by Man Ray, 1929