В края на 1950 -те години Китай бил 90% земеделска

В края на 1950 -те години Китай бил 90% земеделск а страна и се нуждае л от рационализация. По това време Мао Цзе-дун бил на власт към този момент съвсем 10 години. За да форсира развиването на страната , той положил началото на така наречен „ Голям скок “ – акция за подсилване на индустриалната база за внезапен напредък на стопанската система. За огромни съперници и саботьори на този развой били обявени… врабчетата, против к оито издигнали обвиняване, че унищожават зърното.

Проблемът се състоял в събитието, че з а да изхранват възходящото градско население, заето в разнообразни те промишлени производства, китайците трябваше да отглеждат повече зърно (ориз, соя, ръж и жито), селскостопански животни и домашни птици.  Те се стремели да реализират този резултат по разнообразни способи – в това число посредством разрастване на огромна акция за битка с ъс селскостопанските вредители, измежду които за най-опасни били оповестени мухите, комарите, плъхове те и врабчетата.

Именно б орбата с врабчетата се трансформира ла в най-масовата част от цялостната акция за битка с вредителите.

През 1958 година бил създаден проект за заличаване на тези дребни птици. Мао Цзе-дун персонално приказва л за нуждата от битка с врабчетата по време на 8-ия конгрес на Китайската комунистическа партия.  Агитатори и п ропагандисти обяснявали на хората, че птиците нанасят големи вреди на националната стопанска система – кълват зърно то и по нивите, и когато то се съхранява на открити площи, дори в затворени хранилища.

Китайският научно- проучвателен институт по зоология също се включи л в битката. Неговите учени пресметнали, че количеството ориз и други зърнени храни , изкълвани от врабчета та всяка година, ще бъдат задоволителни за изхранване на 35 милиона души.

Борбата против други те вредители не била изключително сполучлива. Д ействията за физическо то заличаване на популациите от комари, мухи и плъхове нямали резултат. Тук били нужни изцяло разнообразни способи – най-важният от които бил подобряването на санитарното положение на обитаемоте места и покрайнините им, както и систематичната дезинсекция и дератизация.

Така в рабчетата, живеещи паралелно с хората, се оказали най-уязвимата и комфортна цел. Обаче опитите да бъдат изтровени или хващани с клопки се оказали безплодни. Тогава китайците се сетили за нещо друго.

По принцип, всички п тици имат два типа полет съгласно придвижванията на крилете си : размахване (активен полет) и реене (пасивен полет).  Вторият вид нормално се употребява от огромни те типове (орли, лешояди, соколи, ястреби), които летят на задоволително огромна надморска височина и употребяват възходящи те въздушни течения като спомагателна повдигаща мощ.  Но п тиците с дребни криле, които остават най-вече покрай земята, практикуват размахващ полет. Той лишава доста сила, заради което, за разлика от орлите, които се реят умерено с часове, врабчетата не могат да останат във въздуха дълго време. 10-15 минути полет за тях е оптималното време, след което птицата е изцяло изтощена.

Именно тази тяхна специфичност решили да употребяват китайците .  Х ората излизали по улиците, качвали се по покриви и дървета, размахвали парцали по стълбовете, чукали по тенджери, легени и барабани.

 Учениците били освободени от уроци и въоръжени с прашки. Уплашени те, лишени от заслон и места за отмора врабчета след малко хвърляне по всички страни, падали изтощени на земята, където ги доубивали и натрупали на големи купчини.

Китайците организирали паради, отдадени на битка та с „ нездравословните “ птици, като показвали титли те си и споделяли своите триумфи. Пресата непрекъснато разгласява ла фотоси на най-изявените ловци, като по този метод предизвиква ла популацията „ да продължи битката “. В нейния кипеж били избивани и други дребни птици – никой нямал желание да се задълбочава в орнитологични тънкости.

Към края на 1958 година с врабчетата в Китай било свършено . По това време били избити близо 2 милиарда птици и в този момент китайците очаквали невиждано нарастване на добивите на зърнени култури .  Така и станало – през 1959 година било събрано доста повече зърно от преди. Това заглуши ло малцината скептици, дръзнали да подлагат на критика акцията за заличаване на врабчета та .

Заедно с увеличените реколти се развъдили по към този момент гъсеници и скакалци, които умерено ядели покълналите стъбла на зърнените култури по нивите – били изчезнали естественит е им врагове, дребните птици.  Обаче в началото на това не обърнали внимание.

Цялостните п оследици от унищожаването на врабчета се показали през 1960 г. Насекомите по нивите се развъдили в такива количества, че добивите внезапно се сринали.

В страната почнал апетит. Ръководството реагира ло на това с нормалните ограничения – призовало всички на битка, в този момент към този момент с ъс скакалци те и гъсениците.  Хората всеобщо излизали на полето и събирали вредители, само че това съвсем не дало резултат.

Когато китайците почнали да умират от апетит, стана ло ясно, че вредата от врабчетата по нивите с посеви е доста по-малка от изгодата, която носят – тъй като   м алките птици са натурален регулатор на броя на насекомите. Унищожаването на гъсеници и скакалци е изключително интензивно по време на храненето на преди малко излюпените пиленца.   Наложило се Мао Цзе-дун през 1960 година да признае грешката си и да изостави битката против врабчетата. Кампанията против „ четирите вредители “ била продължена „ що се касае за очи “ – само че вместо птиците, които се оказали потребни, за главен зложелател били посочени дървениците.

От този миг нататък китайците почнали да се пробват да възстановят популацията на врабчетата. Сега към този момент оживелите по знамение птици били защитавани по всевъзможен метод. Освен това, Китай трябвало да се обърне за помощ към други страни, и закупил от Канада, Съюз на съветските социалистически републики и Виетнам 100 милиона врабчета, които били докарвани с кораби и влакови композиции.

Историците считат, че точно акцията за заличаване на врабчета та е една от аргументите за Големия китайски апетит, който връхлетял страната в интервала 1959-1961 г. Според разнообразни източници тогава починали от апетит сред 15 и 36 милиона души.