Героизъм и хемофилията по време на война
В края на 19-ти и началото на 20-ти век хемофилия дебне кралските особи на Европа като банши – проклинание, излъчено от „ бабата на Европа “, кралица Виктория (на фотографията, с кученцето си Даш). Докато „ кралската болест “ в разцвета си поразява единственият правоприемник на Николай II Алексей Николаевич в Русия, тя посещава и принцеса Беатрис Батенберг, най-малката щерка на кралица Виктория. Беатрис я предава на своята щерка, Виктория Евгения Батенберг (1887 – 1969), която от своя страна я внася в испанския двор посредством брак.
Двама от тримата синове на Беатрис също живеят в сянката на хемофилията. Докато Александър (по-късно Александър Маунтбатън, 1-ви маркиз на Карисбрук) доживява до честна възраст, Морис и Леополд умират млади.
Хемофилията на принц Морис Батенберг постоянно е оспорвана в светлината на досието му като втори лейтенант в Кралския стрелкови корпус. Познат за героизма си по време на борбата при Марна, принцът по-късно е ранен от шрапнели, до момента в който управлява офанзива при Зонбебеке през октомври 1914 година На 23 години принц Морис е единственият член на английското кралско семейство, който е убит в Първата международна война.
Морис Виктор Доналд Батенберг
Вместо да върнат останките му в родината, той е заровен в Белгия – „ войнишко заравяне под тътена на война “ – с елементарен дървен кръст. Сестра му задържа новината, до момента в който кралицата се почувства задоволително добре, само че има панихида, с която са оповестени три седмици печал. Принцеса Беатрис е съкрушена, а новината форсира отдръпването й от публичния живот.
Изглежда малко евентуално човек с хемофилия да бъде позволен да служи на фронтовата линия на Първата международна война. Нещо повече, даже в спокойно време принц Морис не се показва като човек в риск – той е санкциониран два пъти за превишена скорост, а на некрологът му написа, че много обича да лети. Огромната храброст на по-големия му брат също не е за занемаряване.
Лорд Леополд Артър Луис Маунтбатън
Принц Леополд Батенбeрг (по-късно лорд Леополд Маунтбатън, откакто кралското семейство англицизира фамилните си имена и премахва германските си трофеи в отговор на Закона за отнемане от трофеи от 1917 г.) несъмнено е хемофилик. Той постоянно има припадъци и е с неприятно здраве, а пресата е цялостна с съвсем непрекъснати репортажи за това (въпреки че хемофилия не се споменава).
Но въпреки и да е защитаван настрани от боевете като е нараснал в адютант (и пълновръстен лейтенант) през април 1915 година, нищо не го стопира за август и септември 1914 година и вестниците с гордост пишат за Леополд и Морис на фронта с 1-ви батальон на Кралския стрелкови корпус.
Леополд е пратен у дома неработоспособен с травма на коляното няколко седмици преди гибелта на Морис и остава във Англия до началото на 1915 година Неговата контузия и последвала евакуация може би убеждават военната работа, че фронтът не е място за човек с хемофилия. Това обаче идва да подсети, че строгостта на военния живот може да съставлява страховит риск за хемофилика и силата на характера, нужна за него да се запише, както прави и Леополд, не може да бъде подценена.
Хайнрих декор Батенберг
И до момента в който майка им ги излага на хемофилия, татко им им оставя завещание, което ще се окаже също толкоз съдбовно.
Роденият в Германия принц Хайнрих декор Батенберг в началото се отхвърля от кариерата си в пруската армия като едно от изискванията на брака си с принцеса Беатрис и приема насилствената си позиция като благородник. Скоро обаче апелът за борба става прекомерно непоносим, с цел да му се опълчи и през 1895 година той подава молба към кралица Виктория за късмет да бъде потребен в колонията на Голд Коуст в „ това, което се оказа доста къса и безкръвна война против крал Премпех “.
Принц Хайнрих обаче се разболява от малария и макар че здравето му се усъвършенства, почива на борда на HMS Blonde край крайбрежията на Сиера Леоне. Погребан е в униформа с цялостни военни почести.
За принцовете Батенберг влечението към армията е също толкоз непреодолимо. Може би на Леополд не му хрумва да не се записва, когато войната избухва през 1914 година Може би той е назначен в Кралския стрелкови корпус, тъй че уязвим да се радва на „ отбраната “ на брат си, само че може би принц Морис също толкоз е бил под зоркото око на принц Леополд.
Макар и малко евентуално, изкушаващо е да имаме вяра, че Морис се изправя против генетиката си, с цел да изиграе своята роля във войната. Това са явно млади мъже със удивително възприятие, които живеят необичаен живот.
Когато Леополд последва брат си в гроба през 1922 година, на 33 години, каретата, носеща ковчега му, носи и венец с цветовете на техния полк, а незабравим камък отбелязва живота и на двамата в катедралата Уинчестър, връщайки ги един до различен за първи път от есента на 1914г.
