Животът на една домакиня през Средновековието
В края на 14 век сивокосият французин Гай дьо Монтини, прочут като „ Добрякът от Париж “, пише подробна книга с указания за младата си младоженка (за която се счита, че е на към 15-годишна възраст), описвайки нейните бъдещи отговорности като стопанка. Двойката е от средната класа и явно момичето би трябвало да е било грамотно, защото може да прочете книгата му.
По това време се счита, че в случай че възрастен мъж се ожени за тийнейджърка, е от изгода и за двете страни: той получи нов живот, а тя се радва на плодовете на сполучливата му кариера и мъдрост. Освен това първият брак на млада жена нормално е организиран от фамилията й. При избрани условия обаче откакто възрастният й мъж почине, вдовицата сама може да избере втория си брачен партньор. Гай дьо Монтини е наясно с това и споделя, че в случай че брачната половинка му е добре подготвена да извършва отговорностите си, когато се омъжи още веднъж след гибелта му, тя ще бъде заслуга на неговото обучение. Ето по какъв начин той чака тя да се грижи за него:
Като грубо описание за това какъв е животът на стопанка от по-ниския обществен клас, можем да се позовем на завладяващо стихотворение от 15 век, учредено на доста по-ранен текст, наименуван „ Балада за тираничния брачен партньор “, което ни дава известна визия по какъв начин работата на една бедна жена сигурно в никакъв случай не завършва:
Добрият съпруг и момчето му са с плуга,
Добрата брачна половинка има доста работа, а прислужница тя няма,
Има и доста дребни деца, за които да се грижи,
Тя прави повече, в сравнение с може, в къщата си.
У дома пристигна добрият съпруг в края на деня
Да види, че всичко е съгласно неговите стремежи.
„ Мадам, подготвена ли е вечерята ни? “ „ Сър – сподели тя – не.
Как бихте искали да направя повече, в сравнение с мога? “
Тогава той стартира да псува и сподели: „ Проклета да си!
Иска ми се да отидеш през целия ден да ореш с мен,
Да вървиш в мокрите и влажни буци,
Тогава ще схванеш какво е да си орач. “
Тогава брачната половинка се закле и сподели:
„ Трябва да свърша повече от всеки път.
Ако трябваше да ме следваш един ден,
Би се изморил, обзалагам се на това. “
„ Уморен! В името на дявола! “, сподели брачният партньор,
„ Какво би трябвало да направиш, с изключение на да седите тук вкъщи?
Отиваш в къщата на съседите, един след различен,
И седиш там и си бъбриш с Джак и с Джон. “
След това положителната брачна половинка му споделя, че съвсем не е спала нощес поради бебето, само че първа е станала сутринта, с цел да дои кравите и да ги изведе на паша, до момента в който той към момента спи. След това е прекарала деня в подготвяне на масло и сирене и гледане на децата. Тя би трябвало да нахрани пилетата, патиците и гъските, а след това пече и вари, и приготвя лен за тъкане и върти вълна.
След това брачният партньор й се оплаква, че тя вари и пече по-често от нужното – един път на две седмици би било задоволително. Тя се смее и изяснява по какъв начин прави ленения и вълнения плат за облеклата на фамилията, тъй че те да нямат големите разноски за закупуване на плат от пазара. Тя също по този начин подготвя и храна за животните:
„ … И храна за нас преди да е пладне,
И въпреки всичко не получавам добра дума, когато го направя
Затова следя за нашето богатство както навън, по този начин и вътре
За да не липсва нищо – огромно или малко… “
