В книгата си Соломоновият пръстен (най-хубавата книга за животни, които

В книгата си " Соломоновият пръстен " (най-хубавата книга за животни, които съм чела) Конрад Лоренц споделя, че човек се стреми да предава човешки черти на животните, което, несъмнено, е изцяло неправилно държание. Колкото повече " опитомяваме " животните, толкоз повече ги лишаваме от личната им природа.  Д-р Ю Фу Туан от университета в Уисконсин пък счита, че за човек е ласкателно да има и укротява животните. Според него повода е в това, че хората са един миш-маш. Подсъзнателно ние не знаем кои сме и с цел да опростим нещата, прехвърляме своите характерности (и самостоятелни дефицити) върху животните.

Демонстрирането на благосъстояние и авторитет посредством притежаването на екзотично диво животно е бил ослепителен тренд през предишния век. В Париж да вземем за пример гепард на каишка не е била чак толкоз изключителна панорама.

Невероятно е, само че тази мода се е задържала съвсем 50 години. Хора, разхождащи змиите си по улиците; такива, които закусват на маса с облеченото си като човек шимпанзе; и други, които са имали даже домашни носорози! Богаташи, артисти, художници, елементарни ексцентрици или просто комплексирани видове... Имало е даже прочут " етикет ": на мъжете отивало повече " опитомяването " на диви хищници, а на дамите – " сладки " типове като сърнички да вземем за пример. 

Слава Богу, тази мода е отминала, само че остават странни фрагменти от нея – с цел да ни припомнят, че животните би трябвало да се почитат.