В късния следобед на 14 януари 1967 г. три танка

В късния следобяд на 14 януари 1967 година три танка с нарисувано асо пика се насочват към командния пункт на 3-ти батальон и 1-ва пехота. Локацията Чау Ха – на към 30 километра южно от Да Нанг. Танковете са част от тежката бригада на 2-ри лейтенант Джим Рей. Лейтенантатът е изпратен в Хаваи на отмора и лекуване, оставяйки своите машини под командването на сержант Джон Бартюсевич – 12-месечен деец.

Машините ескортират пехотинците през горска околност, оризови полета и пясъчни дюни. Точно този батальон е привикнал да изпраща машини за ремонт на 3-5 дни. Извършват се ремонти, презареждане с гориво и попълване на изчерпаните боеприпаси. Всяка една такава интервенция лишава не повече от 1-2 часа, само че тъкмо в този ден нито един от посочените танкове не е съумял да премине своето сервизиране. За да не се пътува през нощта, Бартюсевич взема решение да остане покрай командния пост с проект, че ще се върне за презареждане на сутринта.

На бойното поле е рационално и безвредно да открием танкистите точно в танковете. Сержантът няма да пропусне момента, в който да се оплаче, че не може да изпъне краката си, до момента в който някои други капитани са недоволни от обстоятелството, че няма да пътуват през нощта, с цел да могат да се порадват на най-обикновено легло.

След среднощ на 15 януари, екипажите към този момент са се отдали на сън, когато някъде в далечината проечава безпогрешния тон от минохвъргачки. Смъртоносната заря се следи върху патрулна база в пустинната позиция и пясъчните дюни. Локализирана е единствено на няколко километра от планината Марбле.

Точно в тази точка американците би трябвало да пазят южните нападения по Да Нанг, позната е още и като колана на гибелта, тъй като виетнамската войска не стопира да обстрелва тъкмо тази точка за концентриран артилерийски огън. Пехотинците би трябвало да наблюдават за по-сериозни придвижвания и най-често да се обаждат за въздушно подкрепление. Танковете стоят на задна позиция, само че имайки поради новите горски пътеки, умерено могат да се отзоват при по-сериозна потребност.

Звукът от летящи снаряди скоро оцветява нощта, танкистите възпламеняват моторите и чакат команда, с цел да тръгнат, само че такава не идва. След още няколко минути, младши офицер идва и декларира, че танковете са нужни за опазването на позицията. Сержантът незабавно подрежда машините в бойна групировка и е подготвен да тръгне.

След близо 15 минути очакване на бариерата, нов офицер от командния център излиза, с цел да ги накара да изчакат, тъй като други бронирани машини ще се включат в подкреплението. Още 20 минути минават, до момента в който танкистите слушат по радиото по какъв начин множеството мъже крещят и дават най-различни заповеди. Броят на ранените се усилва фрапантно, а фонът на пукотевица и детонации не стопира. След още 15 минути, светлините и огънят разрешават на целия команден пункт да гледа сражаващия се батальон, като че ли е под светлината на прожекторите.

Бартюсевич е раздразнителен и към този момент няма никакво самообладание. Неговият танк е отворен, той слиза и отива да се разправя в бойния център. Коментарът му пред командващите офицери е:

„ Просто изпратете амфибиите и БТР-те, когато са подготвени! “

Взима радио с криптировка, с цел да може да приказва свободно с бойците на защитната линия. Само няколко минути след тъкмо това безчинство, Ланс Грег Ауклер ще изкрещи в радиото:

„ Трябва да дойдете, те завладяват позицията, завладяват позицията, избиват ни като мухи! “

Бартюсевич към този момент няма никакво предпочитание да чака и без позволение, потегля напред, повеждайки своята скромна колона от три танка. Нито един от останалите командири на бойната техника не чака втора покана. При всяко друго състояние е ясно, че един танк на фронта на Виетнам не може да оцелее самичък и постоянно има потребност от пехота, която да го защищава. Това не е естественият сюжет за придвижване и макар всички опасности, трите танка, натоварени с останалите муниции от предните дни и доста по-малко гориво, са подготвени да подкрепят позицията. Часът е 1:55 през нощта.

Landscape

Разстоянието от командния пункт до пустинната точка е към 10 километра. Бартюсевич е служил задоволително във Виетнам, с цел да знае по какъв начин се минират множеството позиции. Не е мъчно даже да се досети, че ще има дребни засади от виетнамци в горската част. Вместо да прави защитни маневри през гората и да употребява защитна зиг-заг линия, той подкарва своите танкове непосредствено през оризовите полета. Командирът на C-23, Ауклеър си спомня:

„ Карахме на ръба на разрешеното, не можеше да се чака доста от един 54-тонен танк. През цялото време подскачахме, а имаше моменти, в които изпадахме в безтегловност. В един миг заставам на мястото на стрелеца, а по-късно съм горе в купола. Наистина беше особено прекарване. “

Приближавайки се от югоизток към позицията, танкистите виждат размяната на трасиращи патрони, техните цветни езици летят от двете страни. Виетнамците употребяват зелени трасиращи патрони, до момента в който пехотинците употребяват червени. Щом бронетехниката съумява да улови позициите и да има цялостен взор на протичащото се, Ауклеър ще напише в своя дневник, че престрелката приличала на добре осветена коледна елха.

Всяка последваща секунда е още една крачка към пропастта и скоро позицията ще се огъне. Единственото съответно нещо от радиото е съществуването на крясъци за помощ, образуване на оттегляне и други. Един от американците ще крещи, че виетнамците са на всички места. Трите танка и екипажите осъзнават, че са на път да бъдат изправени пред една от най-тежките си борби в живота.

Преминават бързо бодливата тел и стопират. Огънят от двете страни е извънреден безпорядък. На места се виждат ръкопашни борби. Туловищата на бронираните танкове притеглят вниманието на виетнамците и те няма да се двоумят да открият огън по тях. Куршуми от АК-47 отскачат от дебелата стомана на танка. Часът е 2:05 през нощта.

Танковете се пробват да влязат пред главната врата, която сега е на тресчици. При опит да я разбият, огънят от автомати съумява да заслепи командирите. Бартюсевич се изнервя и подрежда на танковете да преминат през бодливата тел. Маневрата е рискована, тъй като бодливата тел може да блокира машината и да я остави заземена за много дълго време.

Тиранозаврите застават в колона и стартират да газят бодливата тел, до момента в който патроните летят от всички страни. Някъде по пътя съумяват даже да сгасят и виетнамци. Всички танкове имат ксенонови прожектори за търсене. В един миг и трите танка блясват и осветят цялата зона, заслепявайки съперника. Повечето патрони стопират да ги целят – в единият случай са прекомерно високо, а в другият са прекомерно ниско.

Светлината разкрива и още една истина – танковете минават върху телата на американци и виетнамци. Виетнамците осъзнават, че не са се подготвили за идващите танкове и вземат решение да правят отстъпка назад в гората. Войниците на НВА вземат решение, че могат да тестват силите си Бартюсевич чака тъкмо това. Разделя колоната и изпраща пълководец МакНали и неговия С-24 в ляво, до момента в който Сонкрант и неговия С-23 се нареждат от дясно. Танкът на Бартюсевич заема централна позиция.

По радиото се не разрешава използването на 90 мм оръдие, което може да убие и американци при вероятно разкриване на огън. Единственото позволено оръжие е 30-калиброва и 50-калиброва картечница, употребявани като странични оръжия.

Трите танка потеглят напред и стартират да хвърлят огън и жупел, следвайки зелените шрапнели. Наближавайки една позиция, сержант Роджър Липскомб се качва на танка и показва на Бартюсевич къде тъкмо са вражеските позиции. Точно там се намират техните тежки картечници и командния им пост, сержантът показва и картечно гнездо на север от оградата, където 4-ма души са притиснати и нямат никаква опция да преминат безвредно линията.

Landscape

Двама от тях са ранени, до момента в който другите двама към момента се пазят. На тази странична задача е изпратен Сонкрант с неговия С-23. Танковете се разделят, само че не пропущат да попарят въздуха със своите тежки картечници. Куршумите летят и минават през човешкото месо като нож през масло. Летят човешки крака, а лека бавно и пехотинците стартират да се редят зад тях и да се придвижват напред.

Сонкрант употребява инсталираната на купола 30 мм картечница, до момента в който Луис седи на стола и ръководи своята 50 мм картечница. Бойт се намира свободен, откакто не му се постанова да стреля с огромното оръдие, продължава да подава боеприпаси на картечарите. Шофьорът Ауклеър би трябвало да внимава и да извършва всяка една команда, с цел да не прегази някой американец на земята. Понеже е открит, той би трябвало да се отбранява със своя револвер и да не разрешава на виетнамци да се опитат да се качат върху машината.

Преди танковете да дойдат, съперникът е бил на път да завземе цялата база. Картинката е грозна и Сонкрант си спомня по какъв начин пред него се бият пехотинец и виетнамец, до момента в който не идва втори виетнамец и не убива американеца. При тази панорама, Луис към този момент не чака втора покана и прерязва и двамата „ спечелили “ на две с 50-калибровата картечница. Опитът да избегнат битката и да стигнат до отцепените бойци е неверен. Вместо да продължат към въпросната точка, те се озовават в центъра на офанзивата и стартират да се изправят измежду нови и нови талази на съперници. Луис си спомня, че са били толкоз близо, че можел да види очните им ябълки. Луис се унесъл толкоз доста в стрелбата, че се наложило най-после Сонкрант да го бие по каската, с цел да приключи огъня.

Редник Дон Рийд е един от бранителите на позицията и по-късно ще опише, че когато танковете са навлезли в територията на борбата, виетнамците са правили своята втора вълна. Тогава някой разкрил огън с 50 мм картечница и съумял да избие всички. След отблъскването, 3-те танка се подреждат в военен строй и стартират разчистването и охлаждането на всички пристрастености. Стрелбата на картечниците е съпроводена от огъня на пехотинци. Бартюсевич се насочва към вражеския лагер и основната палатка. Още щом се приближава, огънят идва от три страни. Лично той отваря купола на танка, с цел да спре виетнамците да се опитат да се качат и да употребяват ръчни гранати.

Осъзнавайки, че съперникът се пробва да сложи тежки картечници, Бартюсевич подрежда на всички да натиснат педала и да минат през основната палатка, продължавайки стрелбата. Трите танка съумяват да прегазят цялата конструкция. Сонкрант се насочва към зоната с бункерите, когато против него изкача пехотен сержант, който показва къде се намират 4-мата отцепени боеца. Бойт излиза от танка и отива да ги изтегли, до момента в който картечницата не стопира да охлажда всички виетнамски упоритости за победа. Около 20 минути след влизането в гората, Бойт се връща с празен пълнител за револвер и един ранен боец на рамо. В идващият час, всички ще бъдат избавени, до момента в който танкистите ще желаят хвърлянето на боеприпаси и медицински такъми за потърпевшите.

Виетнамската офанзива е минала в оттегляне, само че един път откакто съперника е отвън другарската линия, Бартюсевич подрежда на всички танкове да пуснат в приложимост 90 мм оръдие. Докато трите танка се разправят безмилостно, командващият офицер схваща, че подготвяните бронетранспортьори са се изгубили по пътя. За да могат да ги открият и да се включат в заниманието, един от танковете ще включи своя ксенон непосредствено към небето, ще го държи за няколко секунди и по-късно ще го изключи. Операцията ще се повтори няколко пъти. Докато дойдат, борбата към този момент е завършила.

Някъде към 4 часа сутринта ще стартират да идват и хеликоптерите, които да товарят ранените. След още една патрулна обиколка, танковете оказват помощ на пехотата да събере телата. Няколко позиции на минохвъргачки са унищожени по пътя. Позицията търпи съществени загуби – 45% от бункерите са ударени с най-различни гранати.

Защитниците на пустинната позиция са се изправили от против цялостен батальон – към 360 души, подкрепяни от локални виетнамски партизани. Численото им предимство е 6-1. Защитата е трябвало да понесе детонации, огън от автомати, ръкопашен пердах, офанзива на щик и огън с минохвъргачки. Един от локалните пехотинци ще удостовери, че тази точка е можела да бъде заличена, до момента в който не идва каляската на ангелите – трите танка.

Жертвите на пехотата са към 16 души и 33 ранени от 79 души. Танковете получават по 20 доказани убийства и още 10 вероятни. Броят на починалите виетнамци, най-малко по публични данни на Северен Виетнам са едвам 61 – няма нито един американец, който да не съобщи, че това е доста безумна и съвсем смешна цифра.

Ауклеър ще признае, че това е била неговата най-жестока и свирепа вечер във Виетнам. На идната заран танковете се отдръпват на заслужена отмора. За неподчинението си и осъществяването на служебния дълг, Бартюсевич получава сребърна звезда. Неговият водач Делука и Бойт, както и зареждачът от танка на Сонкрант получават бронзова звезда. По-късно Луис ще признае:

„ Радвам се, че Бартюсевич получи сребърна звезда. Наистина я заслужава, а и в противоположен случай щеше да бъде изпратен на боен съд. “