Твърде съм зает, за да се безпокоя
В „ Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълностоен живот “, Дейл Карнеги споделя за велкия академик Луи Пастьор, който говорел за спокойствието, което царува в библиотеките и лабораториите. Защо ли? Защото хората от библиотеките и лабораториите са толкоз погълнати от своите задания, че не им остава време да се безпокоят за себе си, изяснява Карнеги. Според него откривателите рядко имат нервни сривове, тъй като нямат време за сходен лукс. Защо толкоз просто нещо като заетостта ни оказва помощ да се освободим от възприятието за безпокойствие? Има един фундаментален закон на логиката на психиката: " Един, дори и най-големият разум не може да мисли за повече от едно нещо в даден миг. ", напомня Карнеги.
Не ми вярвате напълно? Добре, дано проведем един опит, написа създателят на бестселъри по парапсихология.
Отклонете се обратно, затворете очи и се пробвайте по едно и също време да мислите за статуса на свободата и за вашите проекти за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се концентрирайте над всяка от двете мисли поотделно, само че не на двете по едно и също време. Нещо сходно става и в региона на страстите. Ние не можем по едно и също време да се занимаваме с нещо забавно и да сме подтиснати от безпокойствие. Единият тип страст подтиска другия. Това просто изобретение е помогнало на военни те психиатри да избършат чудеса по време на войната. Когато хората излизали от боевете в такова положение, че ги наричали " психоневротици ", военните лекари им организирали непрекъсната претовареност. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от активност, като предписание на чист въздух - лов на риба, лов, футбол, снимка, работа в градината, танци. За разсъждение върху претърпяното не оставало време.
„ Терапия на заетостта " -
тази терапия в този момент се изписва необятно в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са употребявали този способ още 500 години преди новата епоха, споделя Карнеги. Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия кипеж на войната. Когато го попитали дали се е безпокоил поради голямата отговорност, която му е била предоставена, той дал отговор: " Аз съм прекомерно ангажиран с цел да имам време за безпокойствие ".Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават голям брой същества, които Чарлз Дарвин нормално наричаше " духове на унинието ". Тези духове не са нищо друго, а от дълго време известните
зли джуджета, опустошаващи нашите души
и унищожаващи нашата дарба да действаме със силата на волята си.Дейл Карнеги цитира описа на Тремпер Лонгмен, предприемач от Ню Йорк с адвокатска фирма на Уолтстрийт: " Преди осем години аз бях толкоз смутен, че страдах от бодърствуване. Бях в непрекъснато напрежение, от самото начало се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойствие. След като изцяло се взеха решение моите проблеми, следваше незабавно да престана да се трежова, само че това не беше по силите ми. Безпокойството - това е НАВИК, и аз го бях придобил. Аз се безпокоях по всевъзможен мотив. Изпитвах напрежение, станах нервозен, не можех да дремя. От обезсърчение яние заживях подобен живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех каузи, изискващи концентрацията на всичките ми качества. По подобен метод не ми оставаше време за безпокойствие. Обикновено работех по седем часа дневно. Сега започнах да работя по 15-16 часа дневно. Идвах в адвокатската фирма в осем часа сутринта и оставах там до среднощ. Поех нови отговорности, нови отговорности. Прибирайки се в среднощ вкъщи, аз бях толкоз из непреодолим, че неотложно лягах и заспивах след няколко секунди.Изпълнявах тази стратегия в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се трежова и още веднъж започнах да работя по 7-8 часа дневно. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не пострадвам от безсъница и се избавих от безпокойството. "
Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той обобщи всичко това, като сподели: „ Тайната на нашите несгоди се състои в това, че ние
имаме прекалено много време да размишляваме дали сме щастливи или не. "
И по този начин, хайде да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще стартира по бързо да циркулира, вашият мозък ще стартира по бързо да работи и доста скоро ще се увеличи Жизненият ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята. И едно от най-хубавите.Бъдете заети. Човек, измъчен от безпокойствие, би трябвало изцяло да потъне в работа, другояче ще изсъхне от обезсърчение.
Не ми вярвате напълно? Добре, дано проведем един опит, написа създателят на бестселъри по парапсихология.
Отклонете се обратно, затворете очи и се пробвайте по едно и също време да мислите за статуса на свободата и за вашите проекти за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се концентрирайте над всяка от двете мисли поотделно, само че не на двете по едно и също време. Нещо сходно става и в региона на страстите. Ние не можем по едно и също време да се занимаваме с нещо забавно и да сме подтиснати от безпокойствие. Единият тип страст подтиска другия. Това просто изобретение е помогнало на военни те психиатри да избършат чудеса по време на войната. Когато хората излизали от боевете в такова положение, че ги наричали " психоневротици ", военните лекари им организирали непрекъсната претовареност. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от активност, като предписание на чист въздух - лов на риба, лов, футбол, снимка, работа в градината, танци. За разсъждение върху претърпяното не оставало време.
„ Терапия на заетостта " -
тази терапия в този момент се изписва необятно в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са употребявали този способ още 500 години преди новата епоха, споделя Карнеги. Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия кипеж на войната. Когато го попитали дали се е безпокоил поради голямата отговорност, която му е била предоставена, той дал отговор: " Аз съм прекомерно ангажиран с цел да имам време за безпокойствие ".Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават голям брой същества, които Чарлз Дарвин нормално наричаше " духове на унинието ". Тези духове не са нищо друго, а от дълго време известните
зли джуджета, опустошаващи нашите души
и унищожаващи нашата дарба да действаме със силата на волята си.Дейл Карнеги цитира описа на Тремпер Лонгмен, предприемач от Ню Йорк с адвокатска фирма на Уолтстрийт: " Преди осем години аз бях толкоз смутен, че страдах от бодърствуване. Бях в непрекъснато напрежение, от самото начало се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойствие. След като изцяло се взеха решение моите проблеми, следваше незабавно да престана да се трежова, само че това не беше по силите ми. Безпокойството - това е НАВИК, и аз го бях придобил. Аз се безпокоях по всевъзможен мотив. Изпитвах напрежение, станах нервозен, не можех да дремя. От обезсърчение яние заживях подобен живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех каузи, изискващи концентрацията на всичките ми качества. По подобен метод не ми оставаше време за безпокойствие. Обикновено работех по седем часа дневно. Сега започнах да работя по 15-16 часа дневно. Идвах в адвокатската фирма в осем часа сутринта и оставах там до среднощ. Поех нови отговорности, нови отговорности. Прибирайки се в среднощ вкъщи, аз бях толкоз из непреодолим, че неотложно лягах и заспивах след няколко секунди.Изпълнявах тази стратегия в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се трежова и още веднъж започнах да работя по 7-8 часа дневно. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не пострадвам от безсъница и се избавих от безпокойството. "
Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той обобщи всичко това, като сподели: „ Тайната на нашите несгоди се състои в това, че ние
имаме прекалено много време да размишляваме дали сме щастливи или не. "
И по този начин, хайде да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще стартира по бързо да циркулира, вашият мозък ще стартира по бързо да работи и доста скоро ще се увеличи Жизненият ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята. И едно от най-хубавите.Бъдете заети. Човек, измъчен от безпокойствие, би трябвало изцяло да потъне в работа, другояче ще изсъхне от обезсърчение.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ