Поучителна история: Защо той бутнал жена си, за да спаси сам себе си?
В живота има доста обстановки, които изпитват личностните ни качества. В сходни моменти всеки от нас си дава сметка както за себе си, по този начин и за хората към себе си. Така отсяваме кои са същинските ни другари, на кого можем да разчитаме на себе си. Днес ви представяме още една поучителна история, която ще ви накара да се замислите. Във всяка поучителна история има несъгласие и нерешим проблем. Днешната история е за една двойка. Ето какво тъкмо гласи тя: Учител разказвал история на децата за круизен транспортен съд, който претърпял поражение в морето.
По-точно за съпружеска двойка, която се намирала на този транспортен съд. Те съумели да се доберат до избавителна лодка, само че мястото там било единствено за един човек. В този миг мъжът скочил в лодката самичък, а дамата останала на потъващия транспортен съд. Тя викала нещо подире му, а той към този момент отплувал. „ Как мислите, какво му е викала? “ Учителят задал този въпрос на учениците. Повечето дали отговори от вида: „ Защо ме съобщи? “
И единствено един от тях дал отговор другояче.
Той дал отговор: „ Учителю, аз мисля, че тя е викала: „ Грижи се за нашето дете! “ Учуденият преподавател попитал: „ Чувал ли си тази история? “ Момчето поклатило глава и споделило: „ Не, само че по този начин е споделила майка ми на татко ми, преди да почине от болест “. Учителят споделил, че отговорът е правилен. Круизният транспортен съд потопен. Мъжът се върнал у дома, огледал щерка си в самотност. А няколко години след гибелта му, тяхната щерка разкрила неговия дневник. Оказало се, че когато родителите плавали на круизния транспортен съд, майката към този момент била диагностицирана с неизлечима болест. В сериозния миг бащата взел този единствен късмет за оцеляване. Той написал в дневника си: „ Исках да сляза на дъното на океана с теб, само че поради нашата щерка не можех да си го разреша “. Тази история демонстрира, че животът ни слага в невъзможни обстановки, само че би трябвало да намерим сили да продължим да се борим.
