В желанието си да проумея страданието, което бях преживял, попитах

„ В желанието си да проумея страданието, което бях претърпял, попитах моите водачи за най-големите провокации в своя живот. Те обясниха, че съм ги възнамерявал, преди да се родя - не поради самото страдалчество, а поради израстването, което се реализира по този метод. Тази информация ме раздруса. Съзнанието ми не знаеше нищо за сходно обмисляне преди раждането, само че интуитивно усетих истината в техните думи. ” Това написа във фундаменталния си таен труд „ Храбри души ” Робърт Шварц. Нека си напомним главните постулати от него. 
•Вярвам, че ние сме основателите на всичко, което ни се случва, а неплани- раните провокации ни спохождат, когато ги притеглим вибрационно към себе си, тъй като имаме потребност от мъдростта, която са в положение да родят. •Жизненият проект се оформя по този начин, че да преживеем това, което не сме, преди да си напомним кои сме в действителност. •Повечето души възнамеряват виталните си провокации по този начин, че да служат на другите. Това предпочитание е фундаментален аспект на същинската ни природа като безконечни души. Когато сме в духовното измерение и осъзнаваме единството между тях, гледаме на служенето като на съществена цел в живота и гледаме на опциите да служим като на благословия. •Щом влезем във физическия проект, ние сме обич, краткотрайно скрита от себе си. Когато си напомним кои сме в реалност, нашата вътрешна светлина, нашата обич заблестява, тъй че да я видят всички.•Когато се събудим и си спомним, че сме безсмъртни души, на които не може да бъде навредено, ние се освобождаваме от преценките и осъждането на виталните провокации. Вместо тях възприемаме неутралността, която понижава страданието и преумножава насладата.•Щом сменим гледната точка на личността с вероятността на душата, ние си припомняме истината, която сме знаели преди да се родим - че нашите дейности, думи и мисли въздействат на целия свят. Като преодоляваме плануваните преди раждането ни провокации, ние пораждаме резонанс, който лекува човечеството.•Съчувствието е по-голямата цел. Това е по този начин. Но в случай че една душа не си елементарни, засяда в развиването си. Когато ние (духовете-водачи) забележим това, душите постоянно избират да се санкционират за това, което са създали. В последна сметка всеки самичък съди себе си. Често човек пресича границата (умира) със мощен резонанс на негативни страсти и това му пречи да вижда нещата напълно ясно. Гледа на света през нещо, което бихме могли да назовем “оцветени от страха очила ” или “оцветени от възприятието за виновност очила ”. И тогава не изпитва съчувствие към себе си.•Ние обичаме душите, с които планираме живота си. При земното ни битие това може да бъдат хора, които усложняват нещата, предизвикват ни паника или стрес, или даже стават наши “врагове ”. Когато не са въплътени, отчуждените съпрузи, незагриженият родител и измъчваното дете и воюващите някогашни бизнес сътрудници са любящи другари. Те се обичат надълбоко и постоянно реинкарнират дружно, с цел да овладеят незавършените в предходните животи уроци.