Как се борят с бягството на войските по време на Великата отечествена война
В историята на Великата отечествена война надали има по-клиширан облик от този на заградителните отряди. Съвременното кино и литература изобразяват своите бойци като злодеи, насочващи картечници в гърбовете на настъпващите бойци на Червената войска и безжалостно стрелящи по отстъпващите. Публикуваните документи развенчават митовете и описват по какъв начин в действителност са работили.
Съветските заградителни отряди са един от най-противоречивите въпроси на Великата отечествена война. Появата им неправилно се свързва с известната заповед № 227, издадена от Сталин през юли 1942 година Първото централизирано въвеждане на отряди се случи на 12 септември 1941 година, когато Щабът на Върховното командване издаде инструкция № 001919, задължаваща войските да ги основават с всяка дивизия. Сталин и Шапошников, които го подписват, ги виждат като средство против паникьорите, които „ при първия напън на врага хвърлят оръжията си, стартират да викат „ обкръжени сме “ и повличат останалите бойци със себе си “.
За елиминирането на суматохата и бягството Щабът позволява на отрядите да работят, „ без да се стопират пред потребление на оръжие “. В същото време заповядва на персоналния състав да поддържа „ почтени и бойни детайли на дивизията, не подложени на суматоха, само че увлечени от общо бягство “.
В документи, оповестени от съветското министерство на защитата, се споделя, че отрядите освен са предотвратили бягството на военнослужещи от бойното поле, само че и са хващали дезертьори, шпиони и диверсанти, прибирали изостанали в частта, провеждали разузнаване, а също по този начин са давали борба на врага, направил пробив.
Създадени от потребност
Смята се, че нуждата от заградителни отряди е зародила през есента на 1941 година, когато Червената войска към този момент е изгубила най-боеспособната част от персоналния си състав, а новите формирования, които се състоят от резервисти, не са имали нужната непоклатимост в борба. Документите обаче приказват друго.
Първите дни на войната се трансформират в тест за храброст за мъжете на Червената войска. Много от тях се бият самоуверено, нанасяйки загуби на врага, само че има и такива, които не демонстрират неизменност в борбата, изпадат в суматоха и бягат в тила. За да потисне суматохата, командването непринудено, на място, стартира да основава отряди. И по този начин, още на 23 юни 1941 година щабът на 8-ма войска, която води война в балтийските страни, отбелязва в оперативния отчет, че „ отдръпналите се елементи на граничния отряд са организирали отряди за задържане на напускащите фронта без позволение. ”
Скоро стартират да се основават отряди със заповед. Една от първите сходни от 5 юли 1941 година е дадена от командващия 6-та войска на Югозападния фронт Музиченко. В него командирът означи, че опитът от боевете демонстрира неустойчивостта на някои елементи заради неприятното им командване и ниската дисциплинираност на персоналния състав. За да увеличи дисциплината, Музиченко заповядва „ във всяка дивизия да има заградителен отряд на два-три километра от фронтовата линия, където да се събират напусналите бойното поле и да се връщат на фронта “.
Фактът, че този случай не е индивидуален, се удостоверява и от заповедта от 19 юли на командващия 9-та войска на Южния фронт Черевиченко за образуване на система от баражни отряди за „ прекъсване на опитите на военния персонален състав да напусне линията и да избегне присъединяване във военни дейности “.
Такива заповеди са подбудени от преобладаващата обстановка, когато Червената войска се отдръпва с боеве под натиска на Вермахта. До какво са довели провалите от началото на войната, свидетелства отчетът на командването на Югозападния фронт до началника на Генералния щаб на Червената войска от 26 август 1941 година В него военачалник Кирпонос оповестява, че " по пътя от Чернигов до Нижин, в хаос, без оръжие, бойците на Червената войска напущат фронта на групи от 5-20 души ". Общо този ден на него са открити до 1500 души. Военният съвет на Югозападния фронт е заставен да подреди на началника на предната тилова защита „ да предприеме незабавни решителни ограничения за задържане на напускащите фронта и изпращането им в техните елементи “.
Уви, сходна обстановка се следи и на други фронтове. В резултат на това всичко стигна до такава степен, че командирът на Брянския фронт Еременко се обръща към командването за позволение да сътвори отряди в нестабилни дивизии. На 5 септември Щабът се съгласява, като показва, че задачата им е „ да предотвратят нерегламентирано евакуиране на части, а при положение на бягство – да спрат, като при нужда да употребяват оръжие “. И седмица по-късно командването към този момент издава гореспоменатата инструкция, задължавайки всяка стрелкова дивизия да сътвори отряд от надеждни бойци, не повече от батальон на брой (една рота на полк), който в допълнение към стандартните оръжие, имаше няколко танка и бронирани машини, както и камиони за напредване.
Но осъществяването на тази инструкция е усложнено от няколко фактора. Тъй като отрядите са свободни елементи, пораждат компликации при набирането им, защото в частите няма задоволително хора. Изискването да изберат за тях надеждни, потвърдени, в действителност най-хубави бойци, ги откъсва от други значими задания. Но заповедта на висшето командване въпреки всичко е изпълнена. Батальоните на отрядите са елементи от 100-150 бойци и командири, въоръжени с пушки. Наличието на картечници в тях в началото е необичайност, да не приказваме за танкове и бронирани машини.
Последна защитна линия
Въпреки че задачата на отрядите е да се борят с суматохата и дезертьорството, както и да пазят тила на дивизиите от набези на съперника, в очите на дивизионните командири те са запас, който може да бъде употребен при нужда. И тя се появяваше постоянно. Например, при осъществяването на първата си задача на 13 ноември 1941 година, отрядът на 85-а стрелкова дивизия основава аванпостове зад позициите на двата си полка. Но в същия ден, заради условия, той e въведен в борба дружно с един от полковете. Освен това, по време на заградителната работа, неговите аванпостове неведнъж са били подлагани на немски обстрел, понасяйки загуби. Едновременно с осъществяването на отговорностите си, бойците от този отряд бяха употребявани като сапьори, копаеха окопи и създаваха други укрепления.
По документи в разузнаването са взели участие заградителни отряди. И по този начин, през нощта на 3 април 1942 година разследваща група от бойци от 310-та стрелкова дивизия е изпратена до река Волхов. Уви, тя е открита от врага и влиза в борба, в която губи няколко души убити и ранени.
Но главната задача на отрядите е да носят заградителна работа. Любопитно е, че в техните отчети на практика не се загатва за потреблението на оръжие, макар разрешението на командаването. Според документите техните аванпостове са били по-загрижени за пречистване на военни и цивилни, които отиват в тила, с цел да разпознават шпиони и дезертьори измежду тях. Задържаните не са разстрелвани, а връщани назад в частите им или премествани в специфични отдели.
Ефективността на тази работа е висока. Така до 9 октомври 1941 година отрядът на 70-та СД задържа 1217 военнослужещи от разнообразни елементи и 55 цивилни. А единствено на 29 септември 1941 година отрядът на 163-та стрелкова дивизия задържа и изпраща назад в частите 142 души.
Един от присъщите образци за залавяне на дезертьори е показан в отчет на командира на отряда на 286-та стрелкова дивизия, който показва, че на 26 октомври 1941 година неговият пост спрял невъоръжен боец от Червената войска, който се опитвал да се показа за различен боец посредством машинация. След определяне на самоличността на дезертьора той е изпратен назад в полка под ескорт. На връщане дезертьорът се опитал да съблазни ескорта, с цел да премине на немската страна, потвърждавайки, че „ от германците не би трябвало да се опасяват “. Но той не се поддаде на увещание и под опасността с оръжие доставя беглеца до местоназначението му.
Заповед № 227
След провалите на Вермахта през зимата на 1941-1942 година незабавната потребност от отряди изчезва. Те продължиха да действат, макар че бяха употребявани повече на земята като стрелкови и сапьорни елементи. Но през лятото на 1942 година Вермахтът още веднъж минава в нахлуване, пробвайки се да доближи Сталинград и Кавказ. След новите провали на Червената войска Сталин издава заповед № 227, с която подрежда на военния съвет на всяка войска да сътвори от три до пет отряда (по 200 души всеки), да ги сложи в непосредствения гръб на нестабилните дивизии и да ги задължи „ при положение на суматоха и безпорядъчно отдръпване на части от дивизията да стрелят на място по страхливци и паникьори и по този метод помагайте на честните бойци на дивизията да изпълнят дълга си към Родината. “
Армейските отряди трябваше да бъдат образувани съгласно щатовете на стрелковите роти и въоръжени с автоматизирани оръжия. Но потреблението им в дивизионната отбранителна зона от време на време води до комплициране и спорове. Когато командирите слагат своите предни постове в бойните формирования на частите, те затрудняват живота на щаба, като задържат всички поред. Затова се постанова офицерите от полковете да се намесят и да им лишават арестуваните. Точно подобен случай се случва в отбранителния сектор на 322-ра стрелкова дивизия, когато конвоят на отряда „ е посрещнат от боен доктор и лейтенант, ругаещи конвоя и принудили го да освободи арестуваните “.
Освен това сходно нареждане на отрядите им пречи да извършват отговорностите си, защото техните аванпостове се сливат с елементи от дивизиите в защита. В резултат на това командирите на дивизии даже би трябвало да слагат своите отряди зад армията, с цел да обезпечат по някакъв метод осъществяването на заградителната работа.
Но в случай че командирите на отрадите са сложили своите аванпостове вярно, тогава, когато врагът нападна, те се трансформират в последната линия на отбрана на армията. Пример за това са дейностите на отрядите на 16-та войска по време на боевете на река Жиздра през август 1942 година, когато Вермахтът организира интервенция „ Вирбелвинд “, пробвайки се да победи левия фланг на Западния фронт. На 11 август германците удрят фланговете на 16-та и 61-ва армии, разрушават защитата им, обкръжават три дивизии и отхвърлят още една дивизия към Жиздра.
Въпреки че руските елементи се бият самоуверено, някои от тях не устоят на офанзивата и стартират да отстъпват. Когато руският гръб става фронтова линия, отрядите влизат в борбата. Техните бойци стопират отстъпващите бойци на Червената войска и образуват от тях бойни групи, които се трансформират в бариери по пътя на германците. 16 август 1942 година стана денят на военната популярност на отрядите, когато те надвиват борбата при калужкото село Гретня.
Тогава руската бойна група, чието ядро беше един от отрядите на 16-та войска, не разрешава на немските авангарди да преминат Жиздра. След като отблъснаха няколко танкови офанзиви, бойците на Червената войска взривяват моста в най-критичния миг от борбата.
Оценявайки приноса на техните заградителни отряди за отбиване на немското нахлуване, щабът на 16-та войска отбелязва, че „ макар обстоятелството, че всички отряди са били таман образувани и без даже най-малка подготовка, те са влезнали в деяние в условия на тежки отбранителни борби и се оправят със задачата си. "
С други думи, отрядите укрепват дисциплината във войските освен посредством наказателни ограничения. Когато поражда нужда, заградителните елементи с персоналния си образец насърчаваха отстъпващите войски да се бият още веднъж. Според документите техните бойци почтено са изпълнявали отговорностите си, борейки се с дезертьорството и суматохата, помагайки на искащите да се бият.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Съветските заградителни отряди са един от най-противоречивите въпроси на Великата отечествена война. Появата им неправилно се свързва с известната заповед № 227, издадена от Сталин през юли 1942 година Първото централизирано въвеждане на отряди се случи на 12 септември 1941 година, когато Щабът на Върховното командване издаде инструкция № 001919, задължаваща войските да ги основават с всяка дивизия. Сталин и Шапошников, които го подписват, ги виждат като средство против паникьорите, които „ при първия напън на врага хвърлят оръжията си, стартират да викат „ обкръжени сме “ и повличат останалите бойци със себе си “.
За елиминирането на суматохата и бягството Щабът позволява на отрядите да работят, „ без да се стопират пред потребление на оръжие “. В същото време заповядва на персоналния състав да поддържа „ почтени и бойни детайли на дивизията, не подложени на суматоха, само че увлечени от общо бягство “.
В документи, оповестени от съветското министерство на защитата, се споделя, че отрядите освен са предотвратили бягството на военнослужещи от бойното поле, само че и са хващали дезертьори, шпиони и диверсанти, прибирали изостанали в частта, провеждали разузнаване, а също по този начин са давали борба на врага, направил пробив.
Създадени от потребност
Смята се, че нуждата от заградителни отряди е зародила през есента на 1941 година, когато Червената войска към този момент е изгубила най-боеспособната част от персоналния си състав, а новите формирования, които се състоят от резервисти, не са имали нужната непоклатимост в борба. Документите обаче приказват друго.
Първите дни на войната се трансформират в тест за храброст за мъжете на Червената войска. Много от тях се бият самоуверено, нанасяйки загуби на врага, само че има и такива, които не демонстрират неизменност в борбата, изпадат в суматоха и бягат в тила. За да потисне суматохата, командването непринудено, на място, стартира да основава отряди. И по този начин, още на 23 юни 1941 година щабът на 8-ма войска, която води война в балтийските страни, отбелязва в оперативния отчет, че „ отдръпналите се елементи на граничния отряд са организирали отряди за задържане на напускащите фронта без позволение. ”
Скоро стартират да се основават отряди със заповед. Една от първите сходни от 5 юли 1941 година е дадена от командващия 6-та войска на Югозападния фронт Музиченко. В него командирът означи, че опитът от боевете демонстрира неустойчивостта на някои елементи заради неприятното им командване и ниската дисциплинираност на персоналния състав. За да увеличи дисциплината, Музиченко заповядва „ във всяка дивизия да има заградителен отряд на два-три километра от фронтовата линия, където да се събират напусналите бойното поле и да се връщат на фронта “.
Фактът, че този случай не е индивидуален, се удостоверява и от заповедта от 19 юли на командващия 9-та войска на Южния фронт Черевиченко за образуване на система от баражни отряди за „ прекъсване на опитите на военния персонален състав да напусне линията и да избегне присъединяване във военни дейности “.
Такива заповеди са подбудени от преобладаващата обстановка, когато Червената войска се отдръпва с боеве под натиска на Вермахта. До какво са довели провалите от началото на войната, свидетелства отчетът на командването на Югозападния фронт до началника на Генералния щаб на Червената войска от 26 август 1941 година В него военачалник Кирпонос оповестява, че " по пътя от Чернигов до Нижин, в хаос, без оръжие, бойците на Червената войска напущат фронта на групи от 5-20 души ". Общо този ден на него са открити до 1500 души. Военният съвет на Югозападния фронт е заставен да подреди на началника на предната тилова защита „ да предприеме незабавни решителни ограничения за задържане на напускащите фронта и изпращането им в техните елементи “.
Уви, сходна обстановка се следи и на други фронтове. В резултат на това всичко стигна до такава степен, че командирът на Брянския фронт Еременко се обръща към командването за позволение да сътвори отряди в нестабилни дивизии. На 5 септември Щабът се съгласява, като показва, че задачата им е „ да предотвратят нерегламентирано евакуиране на части, а при положение на бягство – да спрат, като при нужда да употребяват оръжие “. И седмица по-късно командването към този момент издава гореспоменатата инструкция, задължавайки всяка стрелкова дивизия да сътвори отряд от надеждни бойци, не повече от батальон на брой (една рота на полк), който в допълнение към стандартните оръжие, имаше няколко танка и бронирани машини, както и камиони за напредване.
Но осъществяването на тази инструкция е усложнено от няколко фактора. Тъй като отрядите са свободни елементи, пораждат компликации при набирането им, защото в частите няма задоволително хора. Изискването да изберат за тях надеждни, потвърдени, в действителност най-хубави бойци, ги откъсва от други значими задания. Но заповедта на висшето командване въпреки всичко е изпълнена. Батальоните на отрядите са елементи от 100-150 бойци и командири, въоръжени с пушки. Наличието на картечници в тях в началото е необичайност, да не приказваме за танкове и бронирани машини.
Последна защитна линия
Въпреки че задачата на отрядите е да се борят с суматохата и дезертьорството, както и да пазят тила на дивизиите от набези на съперника, в очите на дивизионните командири те са запас, който може да бъде употребен при нужда. И тя се появяваше постоянно. Например, при осъществяването на първата си задача на 13 ноември 1941 година, отрядът на 85-а стрелкова дивизия основава аванпостове зад позициите на двата си полка. Но в същия ден, заради условия, той e въведен в борба дружно с един от полковете. Освен това, по време на заградителната работа, неговите аванпостове неведнъж са били подлагани на немски обстрел, понасяйки загуби. Едновременно с осъществяването на отговорностите си, бойците от този отряд бяха употребявани като сапьори, копаеха окопи и създаваха други укрепления.
По документи в разузнаването са взели участие заградителни отряди. И по този начин, през нощта на 3 април 1942 година разследваща група от бойци от 310-та стрелкова дивизия е изпратена до река Волхов. Уви, тя е открита от врага и влиза в борба, в която губи няколко души убити и ранени.
Но главната задача на отрядите е да носят заградителна работа. Любопитно е, че в техните отчети на практика не се загатва за потреблението на оръжие, макар разрешението на командаването. Според документите техните аванпостове са били по-загрижени за пречистване на военни и цивилни, които отиват в тила, с цел да разпознават шпиони и дезертьори измежду тях. Задържаните не са разстрелвани, а връщани назад в частите им или премествани в специфични отдели.
Ефективността на тази работа е висока. Така до 9 октомври 1941 година отрядът на 70-та СД задържа 1217 военнослужещи от разнообразни елементи и 55 цивилни. А единствено на 29 септември 1941 година отрядът на 163-та стрелкова дивизия задържа и изпраща назад в частите 142 души.
Един от присъщите образци за залавяне на дезертьори е показан в отчет на командира на отряда на 286-та стрелкова дивизия, който показва, че на 26 октомври 1941 година неговият пост спрял невъоръжен боец от Червената войска, който се опитвал да се показа за различен боец посредством машинация. След определяне на самоличността на дезертьора той е изпратен назад в полка под ескорт. На връщане дезертьорът се опитал да съблазни ескорта, с цел да премине на немската страна, потвърждавайки, че „ от германците не би трябвало да се опасяват “. Но той не се поддаде на увещание и под опасността с оръжие доставя беглеца до местоназначението му.
Заповед № 227
След провалите на Вермахта през зимата на 1941-1942 година незабавната потребност от отряди изчезва. Те продължиха да действат, макар че бяха употребявани повече на земята като стрелкови и сапьорни елементи. Но през лятото на 1942 година Вермахтът още веднъж минава в нахлуване, пробвайки се да доближи Сталинград и Кавказ. След новите провали на Червената войска Сталин издава заповед № 227, с която подрежда на военния съвет на всяка войска да сътвори от три до пет отряда (по 200 души всеки), да ги сложи в непосредствения гръб на нестабилните дивизии и да ги задължи „ при положение на суматоха и безпорядъчно отдръпване на части от дивизията да стрелят на място по страхливци и паникьори и по този метод помагайте на честните бойци на дивизията да изпълнят дълга си към Родината. “
Армейските отряди трябваше да бъдат образувани съгласно щатовете на стрелковите роти и въоръжени с автоматизирани оръжия. Но потреблението им в дивизионната отбранителна зона от време на време води до комплициране и спорове. Когато командирите слагат своите предни постове в бойните формирования на частите, те затрудняват живота на щаба, като задържат всички поред. Затова се постанова офицерите от полковете да се намесят и да им лишават арестуваните. Точно подобен случай се случва в отбранителния сектор на 322-ра стрелкова дивизия, когато конвоят на отряда „ е посрещнат от боен доктор и лейтенант, ругаещи конвоя и принудили го да освободи арестуваните “.
Освен това сходно нареждане на отрядите им пречи да извършват отговорностите си, защото техните аванпостове се сливат с елементи от дивизиите в защита. В резултат на това командирите на дивизии даже би трябвало да слагат своите отряди зад армията, с цел да обезпечат по някакъв метод осъществяването на заградителната работа.
Но в случай че командирите на отрадите са сложили своите аванпостове вярно, тогава, когато врагът нападна, те се трансформират в последната линия на отбрана на армията. Пример за това са дейностите на отрядите на 16-та войска по време на боевете на река Жиздра през август 1942 година, когато Вермахтът организира интервенция „ Вирбелвинд “, пробвайки се да победи левия фланг на Западния фронт. На 11 август германците удрят фланговете на 16-та и 61-ва армии, разрушават защитата им, обкръжават три дивизии и отхвърлят още една дивизия към Жиздра.
Въпреки че руските елементи се бият самоуверено, някои от тях не устоят на офанзивата и стартират да отстъпват. Когато руският гръб става фронтова линия, отрядите влизат в борбата. Техните бойци стопират отстъпващите бойци на Червената войска и образуват от тях бойни групи, които се трансформират в бариери по пътя на германците. 16 август 1942 година стана денят на военната популярност на отрядите, когато те надвиват борбата при калужкото село Гретня.
Тогава руската бойна група, чието ядро беше един от отрядите на 16-та войска, не разрешава на немските авангарди да преминат Жиздра. След като отблъснаха няколко танкови офанзиви, бойците на Червената войска взривяват моста в най-критичния миг от борбата.
Оценявайки приноса на техните заградителни отряди за отбиване на немското нахлуване, щабът на 16-та войска отбелязва, че „ макар обстоятелството, че всички отряди са били таман образувани и без даже най-малка подготовка, те са влезнали в деяние в условия на тежки отбранителни борби и се оправят със задачата си. "
С други думи, отрядите укрепват дисциплината във войските освен посредством наказателни ограничения. Когато поражда нужда, заградителните елементи с персоналния си образец насърчаваха отстъпващите войски да се бият още веднъж. Според документите техните бойци почтено са изпълнявали отговорностите си, борейки се с дезертьорството и суматохата, помагайки на искащите да се бият.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ