Спомен за делото на Натан Князев
В историята на българската музика са вписани имената на доста музиканти - чужденци, пристигнали особено у нас, с цел да спомогнат в културното ни развиване. Натан Князев е един от тях - пианист, органист, композитор. Той е арменец по генезис, работил у нас в края на XIX и първата половина на ХХ век, с принос за развиването на музикалните институции във Варна, Пловдив и София.
Роден е на 17 март 1872 година в Истанбул, в семейство на интелектуалци: бащата е лингвист, майката - учителка. Истинското му име е Натан бек Амирханянц. Събитията принуждават фамилията да емигрира - първо в Иран, по-късно в Тбилиси, Грузия. Там Натан получава и главното си обучение. Насочва се към музиката и фамилията отново се преселва - този път в Хелзинки, където младежът може да получи солидно музикално обучение. Следва в Музикалния институт - негов преподавател по пиано е Феручо Бузони, а комбинация учи при проф. Мартин Веселиус. След това се образова в Мюнхен при проф. Йозеф Райнбергер.
Научил, че в България търсят музиканти, той идва у нас и се открива във Варна. Там основава струнен оркестър към учебното заведение, преподава пеене, пиано, теоритични дисциплини. Изнася концерти дружно със сестра си - цигуларка, той е и един от уредниците на Българско музикално сдружение „ Гусла “ - става регент на хора и оркестъра през 1899 година
Уви, обичайните интриги и злословия го прогонват от Варна през 1908 година и той отпътува за Одеса, където преподава в Императорското музикално учебно заведение и управлява трупата на операта. След това е вокален възпитател в Баку и провежда арменски хорове. През 1910 година е поканен от „ Оперната дружба “ в София, дебютира като режисьор на операта „ Демон “ от Рубинщайн.
Поласкан от поканата да стане диригент на хора на Бостънската опера, той отпътува за Съединени американски щати, само че единствено след три години се завръща у нас - тъкмо преди Първата международна война. За малко време работи в Пловдив, където е учител в Музикалното учебно заведение и диригент на локалната оперна натрупа, с която слага през 1921 г. операта “Камен и Цена “ от Кауцки - Иванов.
Отново се завръща в София, където остава до края на живота си. Изнася концерти, дирижира хорови сформира. Като композитор основава две опери - „ Иванко “, показана през 1932 година в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов, и “Ралица “. Написал е ораторията “Христос “, операта “Буф “, песни по стихове на Ботев, издадени през 1940 година, както и повече от 100 хорови и солови песни по български, съветски, немски, британски, шведски и арменски текстове, както и църковна музика. Умира на 4 октомври 1949 година
Натан Князев е доста ерудиран музикант със важен принос в развиването на българската музика - дано не го забравяме.
Роден е на 17 март 1872 година в Истанбул, в семейство на интелектуалци: бащата е лингвист, майката - учителка. Истинското му име е Натан бек Амирханянц. Събитията принуждават фамилията да емигрира - първо в Иран, по-късно в Тбилиси, Грузия. Там Натан получава и главното си обучение. Насочва се към музиката и фамилията отново се преселва - този път в Хелзинки, където младежът може да получи солидно музикално обучение. Следва в Музикалния институт - негов преподавател по пиано е Феручо Бузони, а комбинация учи при проф. Мартин Веселиус. След това се образова в Мюнхен при проф. Йозеф Райнбергер.
Научил, че в България търсят музиканти, той идва у нас и се открива във Варна. Там основава струнен оркестър към учебното заведение, преподава пеене, пиано, теоритични дисциплини. Изнася концерти дружно със сестра си - цигуларка, той е и един от уредниците на Българско музикално сдружение „ Гусла “ - става регент на хора и оркестъра през 1899 година
Уви, обичайните интриги и злословия го прогонват от Варна през 1908 година и той отпътува за Одеса, където преподава в Императорското музикално учебно заведение и управлява трупата на операта. След това е вокален възпитател в Баку и провежда арменски хорове. През 1910 година е поканен от „ Оперната дружба “ в София, дебютира като режисьор на операта „ Демон “ от Рубинщайн.
Поласкан от поканата да стане диригент на хора на Бостънската опера, той отпътува за Съединени американски щати, само че единствено след три години се завръща у нас - тъкмо преди Първата международна война. За малко време работи в Пловдив, където е учител в Музикалното учебно заведение и диригент на локалната оперна натрупа, с която слага през 1921 г. операта “Камен и Цена “ от Кауцки - Иванов.
Отново се завръща в София, където остава до края на живота си. Изнася концерти, дирижира хорови сформира. Като композитор основава две опери - „ Иванко “, показана през 1932 година в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов, и “Ралица “. Написал е ораторията “Христос “, операта “Буф “, песни по стихове на Ботев, издадени през 1940 година, както и повече от 100 хорови и солови песни по български, съветски, немски, британски, шведски и арменски текстове, както и църковна музика. Умира на 4 октомври 1949 година
Натан Князев е доста ерудиран музикант със важен принос в развиването на българската музика - дано не го забравяме.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ