В хладната зимна нощ в ателие Пластелин“ е студено и

В хладната зимна нощ в ателие „ Пластелин “ е студено и мрачно, греят единствено пламъчетата на свещите около стените. Досущ наподобява на черква и появяването на Ефигения, цялата в черно, незабавно подсказва предисторията – присъстваме на нощ в манастира, където игуменката Ефигения се подготвя за първата утринна молитва.Актрисата Маргарита Петрова е покъртителна в ролята на Ефигения – наличието ѝ запълва помещението с глас, жестове и сила. Текстът на Веселин Рад е пригоден освен към изпълнителката, само че и към помещението – от балкона, откъдето се носи гласът на монахинята, до приземния етаж, осветлен в алено като преизподня.

Единствената будна душа в манастира, а може би и единствената му обитателка – това по този начин и не излиза наяве – Ефигения претърпява всички трагични етапи на мъчителното нощно бдение – унася се, буди се, сънува кошмари, има видения, атакуват я духове и дяволи, изкушават я сенки и мемоари и от самото начало си приказва сама, успокоявайки се от гласа си.

За един час Маргарита Петрова се трансформира в Ефигения – безапелационна, трогателна и малко плашеща. Усилията и геният ѝ са доста по-големи от текста, който пресъздава. Той е еднообразен, върти се в кръг и единствено на едно-две места е задоволително логичен и въздействащ. Като се прибави и пронизващият мраз в помещението, представлението е в някаква степен трудно и за феновете. Определено извънредно театрално прекарване, само че напълно в мрачния указател.