В годишния си доклад за България за 2020 г. Европейската

В годишния си отчет за България за 2020 година Европейската комисия прави изчерпателен обзор по отношение на предотвратяването и коригирането на макроикономическите несъответствия, написа " Труд ". Всъщност това е повсеместен разбор на общественото и икономическото положение на страната. Много от посочените проблеми са явни, само че задачата на отчета е те да бъдат сложени във фокуса на ръководещите, с цел да вземат ограничения за разрешаването им.

Качеството и приобщаващият темперамент на образованието в България не престават да са огромни провокации макар настоящите промени, написа в отчета на Европейската комисия (ЕК). Средните резултати на учениците в България по четене, математика и естествени науки не са се подобрили спрямо резултатите от 2015 година и остават доста под междинните за Европейски Съюз. Страната има един от най-големите дялове в Европейски Съюз на възпитаници със слаби резултати в трите области. България също така е измежду държавите-членки, в които социално-икономическото състояние има най-голямо въздействие върху образователните резултати, а териториалната и обществената сегрегация е най-ясно изразена: междинният резултат по четене на учениците от намиращите се в селски региони учебни заведения е с 115 пункта по-нисък от този на учениците в градовете, което е еднакво на 3 години учебно обучение.

В България има наклонност учениците да се групират съгласно това дали достиженията им са ниски или високи, както и според от социално-икономическия им статус, показват от Европейска комисия. България вкара редица ограничения за справяне с провокациите, свързани с качеството и справедливостта на образованието, само че към момента следва да се видят резултатите от тях. Обхватът на държавната дотация, предоставяна на детските градини и учебните заведения, в които минимум 20% от децата са от уязвими групи, беше уголемен и към този момент включва и междинните и професионалните учебни заведения.

Приобщаването на ромите в образованието продължава обаче да бъде предизвикателство заради няколко фактора, измежду които са учебната сегрегация и пречките, подбудени от крайната беднотия, като 34% от ромите приключват единствено началния стадий на главното обучение, а 44% - прогимназиалния стадий, написа в отчета на Европейска комисия. Въпреки че през годините бюджетът за обучение бе повишен, в него няма заложени съответни цели, нито ориентираност към постигането на резултати, показват от Европейска комисия. Въпреки че се усилват, обществените разноски за обучение са измежду най-ниските в Европейски Съюз - 3,6% от Брутният вътрешен продукт (средното ниво за Европейски Съюз е 4,6%). От 2018 година насам се усилва финансирането на учебните заведения в селските региони и учебните заведения, които работят с уязвими деца.

Изготвят се проекти за удвояване на заплатите на учителите до 2021 година спрямо нивото им от 2017 година (заплащането следва да доближи 120% от междинната заплата в България). Но учителската специалност продължава да бъде считана за непрестижна и в някои огромни градове и съответни области към момента има дефицит на учители. Само 17,7% от учителите са на мнение, че обществото прави оценка специалността им, и едвам 60% от приключилите педагогика фактически упражняват специалността си. Това е проблем, защото съвсем половината от учителите са на възраст над 50 години.

Беше въведено обвързване за присъединяване на учителите в образования за продължаваща подготовка, обвързвано с кариерното развиване. Въпреки това българските учители декларират една от най-големите потребности от продължаваща подготовка в Европейски Съюз, което сочи, че е належащо да се подобрят резултатността, наблюдението и оценката на качеството и успеваемостта на образованието. Цифровите умения на младото население са слаби, показват от Европейска комисия. Само 53% от младежите на възраст 16-19 години правят оценка своето равнище на цифрови умения като главно или над главното в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 83%. По отношение на професионалното обучение и образование в някои случаи образователната стратегия е неактуална, заради което (заедно с дефицита на квалифицирани учители с настоящи познания и на нужната материална база) уменията, добити от зрелостниците, не дават отговор на потребностите на предприятията. Делът на приключилите висше обучение в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) е към момента дребен (20,5% през 2017 година при приблизително за Европейски Съюз ниво от 25,8%), написа в отчета на Европейска комисия.

Все още има забележителна разлика сред половете, като единствено 37% от приключилите висше обучение в региона на НТИМ са дами, спрямо 61% общ дял на завършващите висше обучение дами. Непривлекателността на науките, технологиите, инженерството и математиката може частично да се изясни със слабите резултати на българските възпитаници по математика и науки, лимитираните благоприятни условия за професионално насочване и несъответствието сред половете в тези области. Участието в образование за възрастни продължава да е измежду най-слабите в Европейски Съюз, показват от Европейска комисия.

Въпреки нуждата от доста повишение на квалификацията и от преквалификация на популацията предвид на предстоящите промени на пазара на труда, дължащи се на цифровизацията и адаптирането към изменението на климата, през 2018 година присъединяване в образование за възрастни беше на ниско ниво от 2,5%, което е доста под междинното за Европейски Съюз равнище от 11,1%. Качеството на предоставяното образование за възрастни и лимитираният потенциал за дейно наблюдаване на качеството са спънка за по-ефективното присъединяване на възрастните в процеса на образование. Фактът, че доста начинания за образование на възрастни не престават да бъдат учредени на планове, слага под въпрос тяхната резистентност и стратегическия метод.

Предвид неподходящите демографски промени и изменящите се потребности на пазара на труда повишението на квалификацията и преквалификацията на работната мощ остават приоритет, написа в отчета на Европейска комисия.

Мерките за повишение на квалификацията могат да бъдат от главно значение, с цел да се приготви работната мощ за измененията в потребностите на пазара на труда. Нискоквалифицираните хора съставляват 17,4% от популацията в трудоспособна възраст (или 677 хиляди души), което е два пъти повече от наличните работни места, за които се изискват единствено съществени умения (357 хил.), показват от Европейска комисия.

В съпоставяне с общото ниво на претовареност (72,4%), нивото на претовареност на нискоквалифицираните хора е доста по-ниско (46%). Делът на младежите, които не вземат участие в никаква форма на претовареност, обучение или образование, и на прибързано напускащите учебно заведение продължава да бъде огромен (съответно 19,1% и 12,7% през 2018 г.). Ръстът на заплатите се резервира висок, въпреки че заплатите за някои специалности не се усилиха, макар огромното търсене на фрагменти, показват от Европейска комисия. Номиналното заплащане на наето лице набъбна с 9,7% през 2018 година и с още 7,8% през 2019 година И през 2018 година, и през 2019 година действителните заплати набъбнаха по-бързо от продуктивността на труда. Изглежда обаче, че при някои нискоквалифицирани специалности главната причина за дефицита на работа ръка са ниските заплати, показват от Европейска комисия.

В някои браншове, за които беше регистриран сериозен дефицит на квалифицирани служащи (например в производството на железни произведения, електрически уреди, машини и оборудване) междинната заплата не наподобява осезаемо по-висока спрямо настоящата ставка на възнаграждение в стопанската система като цяло, написа в отчета за България. На 1 януари 2020 година с административно решение държавното управление усили минималната заплата на 610 лева (312 евро) от 560 лева (287 евро) за предходната година.

Българските органи работиха дружно с Европейската комисия по линия на Програмата за поддръжка на структурните промени (ППСР) върху промяната на рамката за неплатежоспособност. Целта беше да се открият съществуващите пропуски в процедурите по неплатежоспособност на компании и да се изготви пътна карта с ограниченията, които ще бъдат подхванати за отстраняването на пропуските, написа в отчета на Европейска комисия. Тази мярка е част от уговорките, които българските органи оповестиха предвид на желанието си да аплайват за присъединение към ERM II.

Министерството на правораздаването сътвори работна група, която да изготви нужните законодателни промени. В тази група вземат участие голям брой заинтригувани страни с представители на държавното управление, правосъдната власт, практикуващите адвокати и университетските среди.