Хърватската куна окончателно излезе от обращение
“В евро или в куни ще платите? ” Този въпрос постоянно можеше да се чуе в магазините, кафенетата и по пазарите в Загреб през последните дни. От през днешния ден обаче към този момент няма да е настоящ - националната валута куна остана в историята. Хлябът, кафето и всичко останало ще се заплаща единствено в евро в Хърватия, откакто тази нощ завърши двуседмичният интервал, в който хърватите можеха да се разплащат и в двете валути, оповестява Българска телеграфна агенция в репортаж от Загреб.
За Хърватия 1 януари 2023 е историческа дата, защото страната стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство. За първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден се причисли към европейския валутен съюз и към пространството за пътувания без граничен надзор в Европа.
Хърватия е член на евросъюза от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година и дружно с България влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) - през 2020, прекарвайки там минималните две години.
От 1 януари до тази нощ в Хърватия разплащанията се правиха и в куни, и в евро. Рестото се връщаше в евро, с цел да може последователно куната да бъде изтеглена. Още от 5 септември цените бяха оповестени и в двете валути и по този начин ще бъде до края на 2023 година Обменният курс беше закрепен на 7,53450 хърватски куни за евро. До 31 декември 2023 година хърватите ще могат да обменят банкноти и монети в куни за банкноти и монети в евро в пощенските служби, комерсиалните банки и Финансовата организация. Безплатно могат да се обменят не повече от 100 банкноти и 100 монети в куни на транзакция. След този интервал хърватската централна банка ще обменя гратис банкноти куни без времево ограничаване, а монети до 31 декември 2025 година
Тъга по куната
За някои от хърватите разделянето с куната носи горест, само че въпреки всичко гледат на еврото като нещо позитивно.
Това е националната ни валута, знам я откогато съм се родил тук в Загреб, и по тази причина е малко тъжно, само че въпреки всичко мисля, че е ще е по-добре с еврото. Ние сме в Европейски Съюз и беше единствено въпрос на време да преминем към еврото, сподели пред Българска телеграфна агенция млад мъж.
Загребчанка на междинна възраст пък споделя, че доста хора употребяват еврото и тя избира да е измежду тях, защото по този начин ще бъде по-лесно за хърватите, в това число и като се има поради какъв брой значим за страната е туризмът.
Туризмът съставлява към 20 % от хърватската стопанска система. Над половината от износа на страната е предопределен за страните от еврозоната и съвсем 60 на 100 от вноса идва от тези страни. Освен това към половината банкови депозити и заеми към този момент са деноминирани в евро.
Според анкета на Евробарометър от предходната година 55 % от хърватите поддържат присъединението на страната си към еврозоната, а 80 на 100 се притесняват от повдигането на цените.
Скочиха ли цените поради въвеждането на еврото?
На този въпрос пенсионерка на загребския пазар „ Долац “ дава отговор изрично: „ Доста търговци закръглиха цените нагоре. “ А клиент в кафене в хърватската столица разяснява, че сега се „ лови риба в мътни води “, израз, който постоянно се чува в последно време.
Хърватската журналистка Лидия Киселяк е на мнение, че във време, когато инфлацията е висока и цените непрестанно се трансформират, е мъчно да се разбере дали повода за повишаването са растящите разноски или еврото.
Ясно е обаче, че инфлацията бе положително опрощение за повдигането на цените след въвеждането на еврото, добавя тя.
Киселяк споделя персоналния си опит и споделя, че преди в един фризьорски салон цена за мъжко подкастряне е била 65 куни, с въвеждането на еврото цената на услугата е закръглена на 10 евро (75 куни). Кафето, което е коствало 12 куни, в този момент е 2 евро (15 куни).
Според най-новите данни на хърватския Държавен инспекторат, който следи за непозволеното повишение на цените, при фризьорските услуги и услугите, свързани с грижа за тялото, голословното повишаване по отношение на 31 декември е до 20 на 100, а при някои инспекции и до 50 на 100.
В магазините на дребно при някои от питателните артикули, чиито цени се наблюдават, се регистрира покачване от 13 на 100. При хляба и хлебните произведения има покачване до 15 % в някои случаи, а в някои случаи и до 30 на 100.
В Хърватия, чието население е четири милиона, междинната месечна заплата е към 1000 евро, а по последни данни на Евростат през ноември инфлацията на годишна база е достигнала 13 %.
Лидия Киселяк отбелязва, че хърватите обичат да се съпоставят със словенците и с въвеждането на еврото е по-лесно да се съпоставят цените.
В Словения заплатите са по-високи, само че цените на доста произведения в едни и същи търговски вериги са по-ниски, в сравнение с в Хърватия. Една от аргументите е и Данък добавена стойност, което в Хърватия е 25 %. Все отново обаче част от питателните артикули са с Данък добавена стойност 5 %, споделя Киселяк, допълвайки, че хърватските търговци имат високи маржове.
Реакцията на държавното управление
Още предходната седмица министър председателят Андрей Пленкович, и министърът на стопанската система Давор Филипович предизвестиха, че цените би трябвало да се върнат на нивото от преди въвеждането на еврото и че в случай че това не стане, страната ще се намеси в случаите, при които има безпричинно повдигане на цените.
Филипович, който незабавно се срещна с шефовете на комерсиалните вериги в страната, акцентира, че страната разполага с принадлежности, които ще употребява против непозволеното повишените цени, като да вземем за пример таван на цените на към 100 продукта, засилени инспекции на терен, анулация на дотациите за ток, даже нови налози, както и правене на „ черни описи “ на извършители на наредбите за прехода от куна към евро.
В петък Пленкович разяснява, че вследствие на инспекциите част от търговците са върнали цените на нивото от 31 декември и още веднъж повтори инструментите, с които разполага държавното управление, с цел да се оправи с непозволеното повишаване. Той съобщи, че ще бъдат налагани парични санкции на търговците, които безпричинно са си повишили цените.
Глобата за юридически лица е на стойност до 26 544 евро, а най-високата санкция за физическо лице е 1990,84 евро.
Държавният инспекторат е направил от 7 до 11 януари общо 696 инспекции, като в 178 от тях е открито голословно нарастване на цените след 31 декември 2022 година
Въведен е и " Бизнес етичен кодекс ", чиято цел е да се подсигурява транспарантен и благонадежден продан на куната с евро.
Гражданите също могат да подават сигнали за нередностите, поради които се подхващат ограниченията, добавя Лидия Киселяк.
За Хърватия 1 януари 2023 е историческа дата, защото страната стана 20-ият член на еврозоната и 27-мата страна от Шенгенското пространство. За първи път страна членка на Европейски Съюз в един и същи ден се причисли към европейския валутен съюз и към пространството за пътувания без граничен надзор в Европа.
Хърватия е член на евросъюза от 2013 година, одобри проект за въвеждане на еврото през 2017 година и дружно с България влезе в така наречен чакалня на еврозоната - Европейския валутен механизъм (ERM II) - през 2020, прекарвайки там минималните две години.
От 1 януари до тази нощ в Хърватия разплащанията се правиха и в куни, и в евро. Рестото се връщаше в евро, с цел да може последователно куната да бъде изтеглена. Още от 5 септември цените бяха оповестени и в двете валути и по този начин ще бъде до края на 2023 година Обменният курс беше закрепен на 7,53450 хърватски куни за евро. До 31 декември 2023 година хърватите ще могат да обменят банкноти и монети в куни за банкноти и монети в евро в пощенските служби, комерсиалните банки и Финансовата организация. Безплатно могат да се обменят не повече от 100 банкноти и 100 монети в куни на транзакция. След този интервал хърватската централна банка ще обменя гратис банкноти куни без времево ограничаване, а монети до 31 декември 2025 година
Тъга по куната
За някои от хърватите разделянето с куната носи горест, само че въпреки всичко гледат на еврото като нещо позитивно.
Това е националната ни валута, знам я откогато съм се родил тук в Загреб, и по тази причина е малко тъжно, само че въпреки всичко мисля, че е ще е по-добре с еврото. Ние сме в Европейски Съюз и беше единствено въпрос на време да преминем към еврото, сподели пред Българска телеграфна агенция млад мъж.
Загребчанка на междинна възраст пък споделя, че доста хора употребяват еврото и тя избира да е измежду тях, защото по този начин ще бъде по-лесно за хърватите, в това число и като се има поради какъв брой значим за страната е туризмът.
Туризмът съставлява към 20 % от хърватската стопанска система. Над половината от износа на страната е предопределен за страните от еврозоната и съвсем 60 на 100 от вноса идва от тези страни. Освен това към половината банкови депозити и заеми към този момент са деноминирани в евро.
Според анкета на Евробарометър от предходната година 55 % от хърватите поддържат присъединението на страната си към еврозоната, а 80 на 100 се притесняват от повдигането на цените.
Скочиха ли цените поради въвеждането на еврото?
На този въпрос пенсионерка на загребския пазар „ Долац “ дава отговор изрично: „ Доста търговци закръглиха цените нагоре. “ А клиент в кафене в хърватската столица разяснява, че сега се „ лови риба в мътни води “, израз, който постоянно се чува в последно време.
Хърватската журналистка Лидия Киселяк е на мнение, че във време, когато инфлацията е висока и цените непрестанно се трансформират, е мъчно да се разбере дали повода за повишаването са растящите разноски или еврото.
Ясно е обаче, че инфлацията бе положително опрощение за повдигането на цените след въвеждането на еврото, добавя тя.
Киселяк споделя персоналния си опит и споделя, че преди в един фризьорски салон цена за мъжко подкастряне е била 65 куни, с въвеждането на еврото цената на услугата е закръглена на 10 евро (75 куни). Кафето, което е коствало 12 куни, в този момент е 2 евро (15 куни).
Според най-новите данни на хърватския Държавен инспекторат, който следи за непозволеното повишение на цените, при фризьорските услуги и услугите, свързани с грижа за тялото, голословното повишаване по отношение на 31 декември е до 20 на 100, а при някои инспекции и до 50 на 100.
В магазините на дребно при някои от питателните артикули, чиито цени се наблюдават, се регистрира покачване от 13 на 100. При хляба и хлебните произведения има покачване до 15 % в някои случаи, а в някои случаи и до 30 на 100.
В Хърватия, чието население е четири милиона, междинната месечна заплата е към 1000 евро, а по последни данни на Евростат през ноември инфлацията на годишна база е достигнала 13 %.
Лидия Киселяк отбелязва, че хърватите обичат да се съпоставят със словенците и с въвеждането на еврото е по-лесно да се съпоставят цените.
В Словения заплатите са по-високи, само че цените на доста произведения в едни и същи търговски вериги са по-ниски, в сравнение с в Хърватия. Една от аргументите е и Данък добавена стойност, което в Хърватия е 25 %. Все отново обаче част от питателните артикули са с Данък добавена стойност 5 %, споделя Киселяк, допълвайки, че хърватските търговци имат високи маржове.
Реакцията на държавното управление
Още предходната седмица министър председателят Андрей Пленкович, и министърът на стопанската система Давор Филипович предизвестиха, че цените би трябвало да се върнат на нивото от преди въвеждането на еврото и че в случай че това не стане, страната ще се намеси в случаите, при които има безпричинно повдигане на цените.
Филипович, който незабавно се срещна с шефовете на комерсиалните вериги в страната, акцентира, че страната разполага с принадлежности, които ще употребява против непозволеното повишените цени, като да вземем за пример таван на цените на към 100 продукта, засилени инспекции на терен, анулация на дотациите за ток, даже нови налози, както и правене на „ черни описи “ на извършители на наредбите за прехода от куна към евро.
В петък Пленкович разяснява, че вследствие на инспекциите част от търговците са върнали цените на нивото от 31 декември и още веднъж повтори инструментите, с които разполага държавното управление, с цел да се оправи с непозволеното повишаване. Той съобщи, че ще бъдат налагани парични санкции на търговците, които безпричинно са си повишили цените.
Глобата за юридически лица е на стойност до 26 544 евро, а най-високата санкция за физическо лице е 1990,84 евро.
Държавният инспекторат е направил от 7 до 11 януари общо 696 инспекции, като в 178 от тях е открито голословно нарастване на цените след 31 декември 2022 година
Въведен е и " Бизнес етичен кодекс ", чиято цел е да се подсигурява транспарантен и благонадежден продан на куната с евро.
Гражданите също могат да подават сигнали за нередностите, поради които се подхващат ограниченията, добавя Лидия Киселяк.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ