В есента имаше...В есента имаше нещо странно.Уж всичко става цветно,уж

...
В есента имаше...В есента имаше нещо странно.Уж всичко става цветно,уж
Коментари Харесай

Стихотворения от Калоян Христов

В есента имаше...

В есента имаше нещо необичайно.

Уж всичко става цветно,

сякаш всичко блества,

сякаш се радваме на последните топли

дни преди зимата,

сякаш мирише на печени кестени

и печени чушки,

сякаш из парковете играят деца

с падналите листа по тревата,

сякаш се разстилат първите студени мъгли,

сякаш някой беше оставил роза пред нечия врата,

сякаш тази роза беше взета от различен

и продадена за два лв. в подлеза,

сякаш се познаваха всички в този град,

сякаш се поздравяваха,

сякаш се усмихваха, само че и

сякаш се мразеха,

сякаш всички имаха вяра в топлата есен,

сякаш мислим, че това ще продължи дълго,

сякаш не знаем, че след някой различен ден

ще останат единствено голите бели скелети на дърветата.

Вехтории

В остарелия двор

остарялата ябълка,

остарелият гюл

и остарялата праскова,

старите сенки

на старите орехи,

старите движимости

и старите мемоари

в този момент са обрасли,

в този момент са в забвение.

Съвпадения

Техните стъпки

съвпадаха

на някои

пътеки.

Погледите им

се спираха на

едни и същи

места.

Усещанията им

не се

допряха

в никакъв случай.

Време за цигара

Всмукваше ту от дима на цигарата,

ту от аромата на тялото й.

Поглеждаше светещата пепел на

запаления фас.

Поглеждаше и светещите й очи

в тъмното.

Гледаха го втренчено и му говореха:

" Изпуши я ".

Гара

Перонът си потегли,

влакът остана.

Букетът си потегли,

ръцете по този начин и не се появиха...

Релсите гледаха смутени

ръждата си.

Дъждовно

Капеха ритмично капки

в една на половина цялостна кофа.

Стичаха се от покрива

на огромната къща,

който лежеше безшумно

сред липите.

Капеха постоянно тези капки

и от време на време капеха бързо,

от време на време постепенно,

само че постоянно си капеха.

На покрива седеше момиче

с на половина празни очи,

с на половина излети сълзи.

Дълбината на времето

Изгубен момент

изтръгнат вопъл

заглушен зов

загубен глас

из пустошта.

Изтекла вода

отнета вода

подарена жадност

назаем.

Откровение - на половина

написано

половин лист хартия

ръждясала химикалка.

Изписан бележник

отписан бележник.

Наполовина нарисуван

портрет

засъхнала четка с багра.

Изгубен момент

изтръгнат вопъл

загубен глас

из пустошта

снове край нас

върнете го.

Изложба

Спомни си за тези картини,

които преди време видя

в дребната изложба -

на ъгъла сред натоварения

бул. и тихата тясна уличка,

на която имаше две-три улични лампи, две-три улични кучета,

две-три котки и две-три пейки.

Спомни си за галерията, за изложбата, за картините, за хората.

Спомни си, че на входа беше срещнал един впечатляващ портрет.

Шедьовър...

Спомни си, че не можеше да го купи...

Пръв взор

Видях те в сряда.

В четвъртък ти ми се усмихна.

В петък помирисваше три червени рози.

В събота се разхождаше из цветните алеи на парка.

В неделя безмълвно седеше на пейката, опряла глава на едно рамо.

В понеделник ръцете ти бяха обхванати от други, а устните ти изпитваха необичайно чувство.

Във вторник се усещаше изменена, допълнена, изпълнена, нетърпелива.

В сряда към този момент знаех, че ти ще си такава каквато си през днешния ден - ще помниш тази сряда,

а аз предната.

***

Дълги влакови релси.

Една жена лежеше

върху тях.

Чакаше своя принц

да я избави.

Никой не пристигна.

Дори и влакът.

Снеговалеж

Снежинките, които падаха

върху него

се топяха, щом се докоснеха до тялото му,

а тези, които попадаха

върху нея -

стояха дълго и се задържаха там.

***

плачеща върба

в короната й

момиче

***

Падащи капки

в калта.

За някои нации -

звезди.

Посрещане

тъничък сняг

пред него-

неговите стъпки

зад тила му -

нейните

Калоян Викторов Христов е роден в град Габрово през 1997 година Средното си обучение приключва в Националната Априловска гимназия, учебно заведение със мощни обичаи и висок разцвет в региона на хуманитаристиката. Профилът, който е приключил, е български език и литература, със специфични предмети - публицистика, реторика, народопсихология... Днес учи в Софийския университет " Св. Климент Охридски " във Факултета по славянски филологии, компетентност българска лингвистика. Той е един от основателите и редакторите на литературния уебсайт Tetradkata.com. През 2018 година излезе първата му книга с лирика, която се споделя " Съвпадения ".
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР