Съдебно решение оспорва дългогодишна практика на Върховния съд по имотни спорове

На 12 юни 2026 година, районен съдия Васил Петров от Софийския районен съд (СРС) постанови решение, което отхвърля дългогодишна съдебна практика на Върховния съд, датираща от 70-те години на миналия век. Казусът, разгледан в съдебната зала, е свързан с имотен спор между съседи относно орехово дърво и неговото въздействие върху съседен имот. Решението представлява отклонение от установени правни норми, прилагани десетилетия наред. Детайли по съдебния казус Производството пред Софийския районен съд е инициирано от ищец, който е предявил претенции срещу свой съсед във връзка с орехово дърво, намиращо се в имота на ответника. Ищецът е твърдял, че корените и клоните на дървото навлизат в неговия парцел, причинявайки щети на постройки и насаждения, както и възпрепятствайки ползването на имота. В подкрепа на своите искания, ищецът се е позовал на съществуваща нормативна уредба от 70-те години на миналия век и на утвърдена съдебна практика на Върховния съд, която традиционно е регулирала подобни междусъседски отношения. Тази практика често е давала основание за премахване на дървета или за обезщетения, когато те нарушават границите на съседен имот. Обосновка на съдебното решение В своето решение, съдия Васил Петров е отказал да приложи цитираната нормативна уредба и съответната върховна съдебна практика. Мотивите на съда се основават на принципа за върховенство на Конституцията на Република България и на съвременните разбирания за правото на собственост. Съдията е посочил, че разпоредбите от 70-те години, макар и формално действащи, влизат в противоречие с основни конституционни принципи, гарантиращи правото на собственост и неговата неприкосновеност, както и с принципите на пропорционалност и разумност при разрешаването на граждански спорове. Според съда, прилагането на остарели норми, които не отчитат съвременния правен контекст и обществени отношения, би довело до несправедливи резултати и нарушаване на основни права. Решението акцентира върху необходимостта от съобразяване на всички правни актове с Конституцията. Исторически контекст на практиката Дългогодишната практика на Върховния съд, която е била прилагана досега, е формирана в условията на различен правен и обществен ред. Нормативната уредба от 70-те години е била създадена в епоха, когато разбирането за частна собственост и междусъседски отношения е било различно, често подчинено на други приоритети. През десетилетията тази практика е била възпроизвеждана от по-ниските съдебни инстанции, превръщайки се в утвърден подход при решаването на спорове, свързани с растителност, навлизаща в съседни имоти. Отхвърлянето ѝ от районен съдия е прецедент, който поставя под въпрос валидността и приложимостта на редица подобни остарели норми. Потенциални последици и бъдещи развития Решението на Софийския районен съд може да има значими последици за бъдещата съдебна практика в България. То отваря дебат относно необходимостта от преоценка на редица остарели нормативни актове и съдебни тълкувания, които не са синхронизирани с действащата Конституция и съвременното законодателство. Очаква се решението да бъде обжалвано пред по-горна инстанция – Софийския градски съд, а впоследствие е възможно да достигне и до Върховния касационен съд. Потвърждаването на това решение от по-високите инстанции би създало нов прецедент и би променило трайно подхода към разрешаването на подобни имотни спорове, налагайки по-строго съобразяване с конституционните принципи.