Емма и Ела
В едно слънчево, само че измръзнало януарско утро роднините получиха първокласна покана. Вътре бе написано: " Емма и Ела ви канят на фамилно празненство на 14 февруари 2017 година от 18 ч. в ресторант " Тук и там ". "
Телефоните зазвъняха, даже и тези, чийто глас не беше чуван от Нова година… Радостни родственици си разменяха усмивки и информация за получената красива картичка. Оставаше лекото разстройване, че не се сещат за мотива двете братовчедки да ги поканят…
Емма и Ела бяха елегантни създания. Артистични. Слънчеви. Братовчедки. Емма беше с къса огнена коса. Ела - с дълги къдрави коси. Непокорни. Донякъде непознати и неприети от роднинството…
Емма беше омъжена с едно дете. Ела имаше две деца от връзка в студентските години… Никое дете не беше родено през февруари. И сватбата на Емма не беше през февруари. Това " пресметнаха " всички. Тогава на какво празненство бяха поканени? Припомняйки си тези обстоятелства, роднините леко се озадачиха... Никой не беше виждал Емма и Ела скоро. Те бяха артистични натури, които се събираха с доста стеснен кръг другари... Никой не беше виждал Емма и Ела скоро. Те бяха артистични натури, които се събираха с доста стеснен кръг другари в далечни и тъмни столични клубове…
По-надолу в картичката стоеше уточнението: " Облекло - публично (по опция:)) ".
Леката изненада мина в странна възбуденост, смесена с неразбиране. Телефон за връзка не бе оставен.
След двудневно разсъждение чичо Петър тържествено разгласи: " Общ бизнес, става дума евентуално за общ бизнес, в който бихме могли да инвестираме… Да подкрепим бъдещето им, децата. Затова тържеството е фамилно. Канят всевъзможни досадни лели и баби… Но мъжете в този жанр са класни и интелигентни, по тази причина ще подкрепим девойките, каквото и да вършат... Дори да са семейство от две дами и три деца… ". Те не харесваха Ела и Емма, прекомерно свободолюбиви бяха. Общ бизнес, в който ни канят да влагаме - подеха две-три досадни лели. Те не харесваха Ела и Емма, прекомерно свободолюбиви бяха, с пламнали коси и очи... Не разбираха с какво се занимават, не знаеха даже къде живеят. Но вашите лели знаят ли?
Изглеждаха някак неземни. И внезапно - покана. Луксозна. Изискана. Кратка. Място, час, публично облекло... Какво, по дяволите, щяха да честват? И какво да бъде формалното облекло - черна рокля, ток, аристократична шапка и перли? Лелите не спаха две нощи. А след обявлението на чичо Петър - още една…
Едни извадиха " остарели, само че златни " от дрешника. Други се поучаваха с децата си, без да одобряват препоръките им. Трети откриха мотив за обиколка по магазините. Разочароваща, схваща се… Придружена от кафе и тортички. Ей тук към този момент бяха задоволени. Но поканата ги изпълваше… с наслада и неразбиране. Те бяха лели, а не откривателки. И този Пешо с неговите… теории. За Големия гърмеж.
Телефоните зазвъняха, даже и тези, чийто глас не беше чуван от Нова година… Радостни родственици си разменяха усмивки и информация за получената красива картичка. Оставаше лекото разстройване, че не се сещат за мотива двете братовчедки да ги поканят…
Емма и Ела бяха елегантни създания. Артистични. Слънчеви. Братовчедки. Емма беше с къса огнена коса. Ела - с дълги къдрави коси. Непокорни. Донякъде непознати и неприети от роднинството…
Емма беше омъжена с едно дете. Ела имаше две деца от връзка в студентските години… Никое дете не беше родено през февруари. И сватбата на Емма не беше през февруари. Това " пресметнаха " всички. Тогава на какво празненство бяха поканени? Припомняйки си тези обстоятелства, роднините леко се озадачиха... Никой не беше виждал Емма и Ела скоро. Те бяха артистични натури, които се събираха с доста стеснен кръг другари... Никой не беше виждал Емма и Ела скоро. Те бяха артистични натури, които се събираха с доста стеснен кръг другари в далечни и тъмни столични клубове…
По-надолу в картичката стоеше уточнението: " Облекло - публично (по опция:)) ".
Леката изненада мина в странна възбуденост, смесена с неразбиране. Телефон за връзка не бе оставен.
След двудневно разсъждение чичо Петър тържествено разгласи: " Общ бизнес, става дума евентуално за общ бизнес, в който бихме могли да инвестираме… Да подкрепим бъдещето им, децата. Затова тържеството е фамилно. Канят всевъзможни досадни лели и баби… Но мъжете в този жанр са класни и интелигентни, по тази причина ще подкрепим девойките, каквото и да вършат... Дори да са семейство от две дами и три деца… ". Те не харесваха Ела и Емма, прекомерно свободолюбиви бяха. Общ бизнес, в който ни канят да влагаме - подеха две-три досадни лели. Те не харесваха Ела и Емма, прекомерно свободолюбиви бяха, с пламнали коси и очи... Не разбираха с какво се занимават, не знаеха даже къде живеят. Но вашите лели знаят ли?
Изглеждаха някак неземни. И внезапно - покана. Луксозна. Изискана. Кратка. Място, час, публично облекло... Какво, по дяволите, щяха да честват? И какво да бъде формалното облекло - черна рокля, ток, аристократична шапка и перли? Лелите не спаха две нощи. А след обявлението на чичо Петър - още една…
Едни извадиха " остарели, само че златни " от дрешника. Други се поучаваха с децата си, без да одобряват препоръките им. Трети откриха мотив за обиколка по магазините. Разочароваща, схваща се… Придружена от кафе и тортички. Ей тук към този момент бяха задоволени. Но поканата ги изпълваше… с наслада и неразбиране. Те бяха лели, а не откривателки. И този Пешо с неговите… теории. За Големия гърмеж.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ