В едно село в Дунавската равнина, в средата ѝ, където

В едно село в Дунавската низина, в средата ѝ, където друго няма с изключение на чернозем, само че и това не е малко, а единственото бебе от десетилетие е на шотландец и индийка, се случва нещо необичайно. Стотината души население желаят да се преименува селото, плануван е цялостен референдум. То се споделя Стефан Стамболово, желаят да е Градина, както е било до 1995 година

Селото е край Полски Тръмбеш. Опустяло, изтърбушено, в миналото живо, в този момент с черепи-къщи. Липсва естествена забележителност, няма родена велика персона. Почти всички хора са възрастни, от тях половината - чужденци. Британски, немски, белгийски пенсионери се заселват за непрекъснато или краткотрайно, а българите наглеждат бащините домове. На всички тия 100-120 души

доктор мери кръвното на скамейка

два пъти седмично, зъболекарят е на километри. Но слънце напича, катери дуварите, хората са благи, търсят положителното, намират го между тях.... - вярата не може да я спреш - не съм сигурен, че това село е безнадеждно.

Референдумът е плануван на 13 април от община Полски Тръбмеш - по реда на директното присъединяване на жителите във властта. Обаче не наподобява да е баш легален, тъй като локални допитвания се привикват по въпроси от компетентност на локалната власт. Имената на селищата ги дава президентът. Но това не е чак толкоз значим въпрос, у нас

изцяло законни референдуми не са били признавани.

Няма спънка след допитването президентът да го почете.

Всъщност, преименуването има богата история. Малко след Освобождението селото е кръстено на Стефан Стамболов, малко след социализма - Градинчица; идва Градина за 33 години, малко след демокрацията - отново Стефан Стамболово. Видно е, събитията следват отношението към Стамболов. В България непрекъснато се сменят имена съгласно строя. Днес няма нов строй, минали са 30 години от последното преименуване; Стамболов е воин, име не се сменя току-така - в селото съм, с цел да схвана каква е работата.

" Така ни знаят. Така се знаем и ние - Градина. Който и да питаш, никой няма да ти каже Стефан Стамболово ", чух авансово по телефона. Не имах вяра - настоящето име въпреки всичко стои цяла една трета век. На автогара " Запад " във Велико Търново обаче бях шокиран - три пъти търсих рейса за Стефан Стамболово, нямаше го - в разписанието написа Градина.

Пак по телефона бях предизвикал хората: " Да нямате нещо срещу Стамболов? ". Естествено, не съм очаквал да имат,

нито пък, в случай че имат - да ми кажат

Но си разполагам с способи да подразбера. Нищо против Стамболов не открих на място. Отделно, през 2014 година градчето Черноморец опита да се прекръсти на Свети Никола. " Руснаците доста се обръщат към религията в последно време. С име на светия ще се изпълни с туристи ", подочух там (референдумът не събра активност). Но в Стефан Стамболово не открих и комерсиален претекст - рентата така и така е добра. В прилежащата община Павликени има село Стамболово - пощата бъркала, само че какъв брой при оределите хора може да е причина?

" Градина е. Хубаво ни е това име, то е нашето. Никой не разбра преди време за какво и по какъв начин стана Стефан Стамболово. Пък и чужденците - пишат в групите Стефан, Стефан... Чудех се какво е. Накрая разбрах, че имат поради Стефан Стамболово. Затрудняват се и те ", посреща ме Даниела Бакалова (60 г.). Била е в Италия дълги години да гледа остарели хора. Сега - " Вижте, щъркел минава, вижте какъв брой е хубаво! ".

" Ами то просто си е Градина. На джипиеса, в телефона - по този начин си написа. Харесвам го като Градина, обичам, за мен е сантимент ", прибавя 59-годишният Марко Инджов. " Бат` Марчо " е обичаен отговорник по избори, неофициален уредник и на актуалната галимация. Обяснява - лятото съселянин предложил да се опита връщане на името; различен го подкрепил, от дума на дума... - преди 5 години и библиотекарката Анка подела концепцията, само че не станало - и хората в този момент решили референдум да се свика. Обърнали се към селския кмет, той - към община Полски Тръмбеш. Ето ти цяло локално допитване!

" Това е добра концепция. Стефан Стамболово е старомодна политика от руско време, нали? Харесвам Гаадън, йес! ", посреща ме и шотландецът Саймън Ноуел (62 г). Обяснявам, че руското време няма виновност, а Стамболов е народен воин. " О, не знаех ", отвръща. Не знае също, че селото няколко пъти е преименувано.

" По съветски обичай - непрекъснато да сменяш

името - не е добре. Хората като сменят име на нещо, мислят, че му стават притежател, само че не стават ", продължава Саймън. Пилот е по специалност. Докато философства, узнавам, че Астана няколко пъти сменяла името, Глазгоу си е Глазгоу, последно летял до Бермуда, не харесвал политици, хеле пък социалисти, само че пък български политици не следи, изобщо нищо не знае за тях.

По-важната информация, научена из селото: дамата на Саймън е стюардеса, индийка. Детето им е на възраст за детска градина, ще върви евентуално в прилежащото село Ресен - на всичко това съселяните се радват откровено - раждане в Стефан Стамболово не е имало преди този момент доста години.

" Просто желаем да се възвърне една правдивост. Навремето, по този начин споделят, предходна подписка - желаят ли хората дърва за огрев. Искали. На сутринта селото се събудило с подписка за име Стефан Стамболово ", споделя някогашната библиотекарка Анка. " Но 30 години въпреки всичко са доста, не свикнахте ли? ", възразявам. " И по какъв начин дефинираме кое е доста или малко, господине? " - вярно ме парира Анка - " За вас са доста, за мен са малко ".

Има една тайнственост: за какво тъкмо е направено преименуване през 1995 година Ясно е, че след социализма бе върнат култа към Стамболов. " Но пък селото не се споделяше Митко Палаузов или Вела Пискова, че да го сменят ", означават хората. Не знаят повода. Не помнят.

Прах върху времето

Промяната е обвързвана със селския кмет тогава, умрял от дълго време човек. Странност някаква. По-скоро земеделец бил той, в сравнение с демократ-консерватор. След 30 години знанието няма по какъв начин да се възвърне, може справедливостта.

Иначе легендата със Стамболов е следната: минал в качеството на общественик през тия земи, спрял, хванал се на хорото. Обещал на селяните да им зачисли ниви - заръчал, в случай че го направи, да кръстят селото на него. Направил го. Така станало първото именуване през 1893 година " То и аз мога да мина в Ресен, да спра, и да го кръстят Живко ", споделя ми 46-годишеният Живко.

" На преносимия компютър Градина се изписва. За толкоз години не е станало друго ", прибавя Николай, мъжът на Анка. " Нищо против Стамболов, той си ги има заслугите, нали бат` Марчо! ", упорства тя. " Така е ", отвръща Марчо. " Градина, Градинчица-а-а-! ", оживява се съседът бай Димо. Направих напълно представително социологическо изследване - 12 от 120 души - до един приветстваха Градина. Обаче всичко това значи ли, че референдумът ще успее? Не, несъмнено, комплицирана е човешката природа. Една жена сподели, че същата неделя няма да е в селото. Преди 5 години работата явно се е разсъхнала... А един Георги, съвременно облечен дъртак, рече:

" Абе то Градина, но и документите би трябвало да се сменят. Едни споделят кмета това, той това, не е другояче. Моята майка споделяше, че пет пръста няма идентични на едната ръка. Да съм срещу ли? Не, бе, не съм срещу. Ама гледай в този момент, какъв брой години ми даваш? А, млад наподобявам, айде бе, ще те черпя! Пет пръста на едната ръка, все разнообразни ".

Бай Георги си бе безусловно изтрезнял. Но в случай че нищо не сте разбрали,

казусът не е във вас, нито в него -

в никакъв случай не се знае какво тъкмо мисли съществото човек, още повече какво приказва, а туй дето го приказва и мисли - то ли му е на сърце, на следващия ден същото ли е - най на място са несвързаните думи. Има една извънредно безсмислена просвета - социологията, неотчитаща тия обстоятелства.

А аз не преставам към хората: " Ама като се върне Градина, няма да се съживи! ". Съгласни са - няма. Обаче хептен за не-съживяване не се приказва. Според Марчо има леко, краткотрайно възобновление около чужденците. Саймън: " Не е тук мястото да печелиш пари. Но за пенсионери е доста положително - цените евтини, природата хубава, хората са другарски ". Даниела: " Ами за какво пък да не се възроди? Да е Градина, да разцъфти още веднъж! ".

Много настоящи кладенци има в селото, в това число по улиците - на по век-два. И доста каменни къщи, над 20 кариери работели в предишното - яки хора живяли тук. Яки са и актуалните - оживели в жестоки сюжети за фермерство и корупция, които чух.

Но какво друго с изключение на името следва да се оправи? Как какво - " Много неприятни улици, дупки " ; " Обхватът на телефоните е неприятен " ; " Нито за Варна ще доживеем автомагистралата, нито за Русе ". И един през различен изясняват: лежащ служител на реда би трябвало да постави, сигнализация, всяко друго село ги има - гонки стават, тирове катастрофират, четири пъти за ден, три пъти мантинелата пада, трафикът за Свищов е тук, зидът на англичанина събарят, по непознато тази година без жертви... " Бе то има знак за 30 скорост, но обраснал, аз вървях да го шетам ", споделя Николай. Хората

сами си създали лежащ служител на реда неотдавна, сами и го махнали,

тъй като инспекция открила неправомерност. " Добре, де, за какво тия неща не желаете от властта, ами ново име? ", запитвам. Отговорът: " Искаме. Но съответните процедури са други. А именуване не е каква да е активност. Референдум би трябвало ".

Това е. Велики драми и поучения в Стефан Стамболово, а.к.а Градина, няма. Иван не може да е Петър - просто е.