В една мрачна, футуристична стая (чудесна сценография на Чавдар Гюзелев)

В една мрачна, футуристична стая (чудесна сценография на Чавдар Гюзелев) живее наскърбен и беден във всеки смисъл на думата мъж, който не е виждал сина си от дете. След броени часове следва същият този наследник, към този момент огромен, да пристигна на обяд. Междувременно излиза наяве, че годината е 2039-та, земята е потърпевша от голяма екологична злополука, непрестанно вали дъжд, сушата постепенно изчезва под водата, а множеството животни са единствено спомен. Нищо чудно, че мъжът е толкоз наскърбен и беден - в сходни условия е мъчно хората да са ведри и обичливи един към различен.
 Така е, само че единствено на пръв взор. Историята на пиесата ни връща последователно обратно, чак до далечната 1968-ма година и влизането на танковете в Прага и ни разкрива трагичните и преплетени ориси на две фамилии. Хората са се наранявали от край време, неразбирането е постоянно смъртоносно – без значение дали е под киселинния дъжд на бъдещето или под слънцето на Австралия.
 Някак си свикнахме да вървим на спектакъл единствено за забавление и сериозната история на „ Когато дъждът спря да вали “ ме свари малко неподготвена. И в същото време ми напомни по един доста безапелационен метод, че театърът може да бъде същинско изкуство – комплицирано, свястно и съсредоточено към една покруса, която тъкмо по Аристотел приключва с катарзис. Няма да пропусна и отличните артисти – Пенко Господинов, Ирини Жамбонас, Иво Аръков, Василена Атанасова, Петър Калчев, отпред с великата Илка Зафирова. Истински прекрасен спектакъл!