В една доста постна Киномания (вече нещо като преглед на

В една много постна Киномания (вече нещо като обзор на разпространителите) приятната изненада (всъщност очаквана) и ярък лъч беше  на Тод Хайнс. Това е най-хубавият му филм след " Далеч от парадайса " (и изцяло различен), но по-късно прекомерните суперлативи за скорошния " Каръл " е жертван на неуважение и игнориране от фестивални журита и гилдийни награди и номинации. Това се вижда и от оценката 6.8 в IMDb (премиера на 20 октомври) и тихото присъединяване във Венеция. Зрителите обаче могат да се насладят на ексцентричен, необикновен, бодър и хубав филм.  Два паралелни описа за митарства, разграничени от 50 години, само че съвсем безусловно идентични, ни всмукват в интригата. Роуз (Милисент Симъндс), глухонямо, потиснато и нормално, само че самоуверено и целенасочено момиче, напуща задоволения си живот и богатия на сприхавия си и недодялан татко (Джеймс Урбаняк), с цел да търси майка си Лилиан Мейхю (), изкусителна, изящна и недостижима като идеал кинозвезда на нямото кино през 1927 година, а оглушалият (отново) от токов удар Бен (Оукс Фегли), твърдоглав малък русоляв обаятелен хлапак, напуща родния си град скрито и по мрачно, с цел да търси в пъстрота, рисков и дръзновен Ню Йорк от 1977 година хипотетичния си татко, преследвайки едно посвещение на хартиен разделител, останал в книга на положителната му, вярна и предана майка Илейн (Мишел Уилямс), неотдавна умряла трагично.

И двамата се щурат, объркват, разочароват, съвсем се губят, напипват слепешком вярната посока, като стигат до големия, мистериозен, плашещ, мамещ и обещаващ Природонаучен музей и неговата цялостна с чудеса секция. Разликата е в това, че Лилиан намира любящия си и независим брат, а Бен намира първо другар - импулсивният, доброжелателен и отзивчив афроамериканец Джейми (Джейдън Майкъл), а след това и семейство.

Преводът е неакуратен, само че отлично находчив и съответен - светът е фиктивен и цялостен с чудеса, само че би трябвало да излезеш от лъжливия комфорт на страха, депресията, примирението и тъгата, които са те сковали, и да навлезеш в него с кураж, воля, оголени сетива и отворени необятно очи. Възрастните са заслепени от ежедневните грижи и насъбрани разочарования, мрачни и зли, само че виждат хубостта, чистотата и светлината, мечтаят и копнеят. Трябва единствено да запазят бляновете и идеалите през идните сложни години, да следват сърцето си и да не не помнят душата. Трудна, само че постижима задача.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .