Що е астрология?
В античните времена жреците, които както всички знаем са били доста учени, непрекъснато са изследвали закономерните връзки сред небесните тела и човешките каузи. Древните са забелязали, че при удобни съчетания на ситуацията на Юпитер и Венера доста хора на Земята се срещали с щастието.
Ако се сблъсквали лъчите на Марс и Сатурн, то възниквали доста разногласия и спорове сред хората. Разгаряли се войни. Когато са осмислили сходни и други наблюдения преди доста хилядолетия обратно се е родила науката астрология. Някои модерни откриватели преименуват науката като астропсихология. Това са съчетания на 3 гръцки думи – звезди + душа + познания. Или значи познание за въздействието на галактическите процеси върху самочувствието и настроението на индивида, от които значително зависят всекидневните каузи и виталния му път.
Отношението на хората към астрологията постоянно е било комплицирано и нееднозначно. Едва ли не всеки човек има лично мнение за достоверността и нуждата от астрологични познания. Едни преглеждат астрологията като дейно средство за проучване на характера на човек и за обмисляне на живота. Други употребяват астрологията за манипулиране или в краен случай като съмнителна гадателна процедура. Едни виждат в тази просвета справедлив способ за научно проучване на живота. Други гледат на нея като на празни приказки. Астрологията по своята същина не е нито предсказателна просвета, нито мистично знание. Тя е синтез сред рационалното и ирационалното. Тя е основа на всички научни, религиозни и метафизичен знания. Затова тя е зародила дружно с човечеството и е съхранила своето значение през всички времена у всички нации без изключения. Тя е била известна и на Запад и на Изток – в Египет и Япония, в Мексико и в Русия. Даже по времето на Атлантида.
Удивително е, че всички - болшинството от по този начин наречените “научни критици” на астрологията не са експерти в тази област. Те подлагат на критика астрологията като се обосновават на научното познание, което мощно се отличава по своята същина от астрологичното. Още при започване на ХХ век Карл Ернс Крафт благодарение на статистиката изследвал хиляди хороскопи на известни хора и потвърдил, че главните събития в живота на историческите персони, а също и датите на тяхната гибел, са могли да бъдат тъкмо и еднопосочно предсказани благодарение на астрологични способи. По късно Гоклен посредством разбора на приказен брой астрологични данни - повече от 40 хиляди хороскопа, удостоверил изводите на Крафт. В края на краищата с тази просвета са се занимавали такива корифеи на мисълта като Птоломей, Кеплер, Бекон, Нютон, Айнщайн. В нейното развиване те са внесли своята милостиня. На Чижевски, който е приет за учредител на космобиологията, какъв брой доста му е коствало да потвърди своята справедливост. Цицерон е споделил: “Аз не зная ни един народ, било то човечен и просветен, било то див и безчовечен, който да не е вярвал в това, че бъдещето може да бъде узнато от избрани лица.”
Трябва да отбележим, че отговорността за неудачните прогнози или неправилно формиран психически портрет носи виновност не астрологията, а самият астролог. Може да създадем прилика с медицината. Нататък без коментар. Прогнозите се явяват несъмнено като последна цел на напъните на всеки практикуващ астролог. В астрологичната процедура прогнозите играят особена роля, изключително в случай че са грамотно и правилно направени.
Основополагаща аксиома в астрологията се явява концепцията, че външното и вътрешното, огромното и дребното, галактическото и земното са неразривно свързани между тях и когато учим едното, можем да съдим за другото. Когато се изследва придвижването на планетите, ние можем да съдим за земните събития. И назад, когато следим какво става на земята, ние можем да си създадем избрани заключения за това с какви небесни събития може да е обвързвано това или това събитие. Във всяка просвета има основополагащи правила постулати - недоказуеми или потвърждаващи целия опит на човечеството. Например в геометрията на Евклид един от постулатите е, че две успоредни прави в никакъв случай не се пресичат. Такъв принцип има и в астрологията, който гласи, че наталната карта завинаги е запечатана в организма на индивида.
Светът съществува във времето на циклите. Всичко си има начало и непроменяемо отива към свършек. В своето ритмично придвижване планетите минават доста пъти през значими точки от наталната карта през целия живот на индивида и всякога мощно се демонстрират посредством съответната функционалност. Ритмите на планети оказват въздействие върху ритъма на хората и по това може да се дефинира държанието на обособения човек. Известно е, че възприятието на яд и неспокойствие е обвързвано с увеличение на адреналина в кръвта. Но в случай че изследваме наличието му в кръвта, можем да се убедим в това, какво го е провокирало. Ако проучваме раздразнителността, ние ще преглеждаме освен Марс, само че и Луната, и Уран и Слънцето. Биоритмите пораждат страсти. От страстите произтичат постъпките, а от постъпките се състои целият живот.
Ако се сблъсквали лъчите на Марс и Сатурн, то възниквали доста разногласия и спорове сред хората. Разгаряли се войни. Когато са осмислили сходни и други наблюдения преди доста хилядолетия обратно се е родила науката астрология. Някои модерни откриватели преименуват науката като астропсихология. Това са съчетания на 3 гръцки думи – звезди + душа + познания. Или значи познание за въздействието на галактическите процеси върху самочувствието и настроението на индивида, от които значително зависят всекидневните каузи и виталния му път.
Отношението на хората към астрологията постоянно е било комплицирано и нееднозначно. Едва ли не всеки човек има лично мнение за достоверността и нуждата от астрологични познания. Едни преглеждат астрологията като дейно средство за проучване на характера на човек и за обмисляне на живота. Други употребяват астрологията за манипулиране или в краен случай като съмнителна гадателна процедура. Едни виждат в тази просвета справедлив способ за научно проучване на живота. Други гледат на нея като на празни приказки. Астрологията по своята същина не е нито предсказателна просвета, нито мистично знание. Тя е синтез сред рационалното и ирационалното. Тя е основа на всички научни, религиозни и метафизичен знания. Затова тя е зародила дружно с човечеството и е съхранила своето значение през всички времена у всички нации без изключения. Тя е била известна и на Запад и на Изток – в Египет и Япония, в Мексико и в Русия. Даже по времето на Атлантида.
Удивително е, че всички - болшинството от по този начин наречените “научни критици” на астрологията не са експерти в тази област. Те подлагат на критика астрологията като се обосновават на научното познание, което мощно се отличава по своята същина от астрологичното. Още при започване на ХХ век Карл Ернс Крафт благодарение на статистиката изследвал хиляди хороскопи на известни хора и потвърдил, че главните събития в живота на историческите персони, а също и датите на тяхната гибел, са могли да бъдат тъкмо и еднопосочно предсказани благодарение на астрологични способи. По късно Гоклен посредством разбора на приказен брой астрологични данни - повече от 40 хиляди хороскопа, удостоверил изводите на Крафт. В края на краищата с тази просвета са се занимавали такива корифеи на мисълта като Птоломей, Кеплер, Бекон, Нютон, Айнщайн. В нейното развиване те са внесли своята милостиня. На Чижевски, който е приет за учредител на космобиологията, какъв брой доста му е коствало да потвърди своята справедливост. Цицерон е споделил: “Аз не зная ни един народ, било то човечен и просветен, било то див и безчовечен, който да не е вярвал в това, че бъдещето може да бъде узнато от избрани лица.”
Трябва да отбележим, че отговорността за неудачните прогнози или неправилно формиран психически портрет носи виновност не астрологията, а самият астролог. Може да създадем прилика с медицината. Нататък без коментар. Прогнозите се явяват несъмнено като последна цел на напъните на всеки практикуващ астролог. В астрологичната процедура прогнозите играят особена роля, изключително в случай че са грамотно и правилно направени.
Основополагаща аксиома в астрологията се явява концепцията, че външното и вътрешното, огромното и дребното, галактическото и земното са неразривно свързани между тях и когато учим едното, можем да съдим за другото. Когато се изследва придвижването на планетите, ние можем да съдим за земните събития. И назад, когато следим какво става на земята, ние можем да си създадем избрани заключения за това с какви небесни събития може да е обвързвано това или това събитие. Във всяка просвета има основополагащи правила постулати - недоказуеми или потвърждаващи целия опит на човечеството. Например в геометрията на Евклид един от постулатите е, че две успоредни прави в никакъв случай не се пресичат. Такъв принцип има и в астрологията, който гласи, че наталната карта завинаги е запечатана в организма на индивида.
Светът съществува във времето на циклите. Всичко си има начало и непроменяемо отива към свършек. В своето ритмично придвижване планетите минават доста пъти през значими точки от наталната карта през целия живот на индивида и всякога мощно се демонстрират посредством съответната функционалност. Ритмите на планети оказват въздействие върху ритъма на хората и по това може да се дефинира държанието на обособения човек. Известно е, че възприятието на яд и неспокойствие е обвързвано с увеличение на адреналина в кръвта. Но в случай че изследваме наличието му в кръвта, можем да се убедим в това, какво го е провокирало. Ако проучваме раздразнителността, ние ще преглеждаме освен Марс, само че и Луната, и Уран и Слънцето. Биоритмите пораждат страсти. От страстите произтичат постъпките, а от постъпките се състои целият живот.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ