Над 600 000 признават, че биха гласували срещу стимул или по принуда
В дните преди вотове с действителна конспирация извънредно настояща става тематиката със подвластното гласоподаване. Поредица журналистически следствия в евровота ясно демонстрираха, че величината и географията на този вид избор става все по-решаващо събитие за крайния резултат. В момента пък разнообразни места се чуват разнообразни цени на глас до 150 и даже до 200 лева Подправяне на протоколи, преобразяване на бюлетини в невалидни, опити за пазаруване на цели комисии за реализиране на по-големи и сигурни разлики в резултатите – това са постоянно обсъждани тематики преди всяка акция. Тази не прави изключение. Разликата тук е, че става дума за локални избори с действителен залог на доста места, респ. подвластните вотове или неточните практики могат да повлияят в доста по-голяма степен, в сравнение с национални избори. За да подмениш вота в някое обитаемо място, е нужно не толкоз огромно количество гласове.
Затова „ Галъп интернешънъл “ за поредна година ревизира каква е настройката към „ подтиквано “ или „ наложено “ гласоподаване. В последното национално представително проучване на организацията, извършено единствено преди дни, беше заложен въпросът: „ Вие персонално, бихте ли, или не бихте приели да гласувате на локалните избори за даден претендент, партия или коалиция против възнаграждение, различен тласък или по насила? “ Разбира се, няма кака да се чака, че хората ще бъдат до дъно откровени при подобен въпрос, само че въпреки всичко степента, в която сходни неща се признават, е показателна и за цялостната големина на явлението „ следен избор “.
Оказа се, че 11% от всички запитани признават, че биха приели. Все отново 81% не биха, а останалите 8% не могат да преценяват. Тези 11% се равнява условно на над 600 хиляди души – от общо към 5.5 милиона непрекъснато пребиваващи у нас и имащи право на глас. Към тях евентуално може да се прибавят и известна част от тези 8% колебаещи се. Сред тези, които сигурно се чака да гласоподават на тези локални избори, процентът признаващи си също е над една десета. Въпрос на нечиста сделка е какъв брой в действителност са тези, които са склонни да дадат гласа си в следена посока, само че не си признават.
Най-високи са дяловете на тези, които си признават, че биха дали своят вот при тласък или насила, измежду най-бедните и ниско образованите, респ. при ромите делът на склонните е 40%. За поредна година се открива, че най-младите са и в най-голяма степен склонни на искреност по въпроса за подвластния избор. Това е и косвено отражение на демографската обстановка в страната, която се характеризира с все по-сериозна гетоизация измежду най-млади възрастови групи. Разбира се, за немалка част от гласоподавателите би трябвало да отчетем икономическата невъзможност или работодателската насила.
Представените данни са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено в интервала сред 4 и 11 октомври измежду 796 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Затова „ Галъп интернешънъл “ за поредна година ревизира каква е настройката към „ подтиквано “ или „ наложено “ гласоподаване. В последното национално представително проучване на организацията, извършено единствено преди дни, беше заложен въпросът: „ Вие персонално, бихте ли, или не бихте приели да гласувате на локалните избори за даден претендент, партия или коалиция против възнаграждение, различен тласък или по насила? “ Разбира се, няма кака да се чака, че хората ще бъдат до дъно откровени при подобен въпрос, само че въпреки всичко степента, в която сходни неща се признават, е показателна и за цялостната големина на явлението „ следен избор “.
Оказа се, че 11% от всички запитани признават, че биха приели. Все отново 81% не биха, а останалите 8% не могат да преценяват. Тези 11% се равнява условно на над 600 хиляди души – от общо към 5.5 милиона непрекъснато пребиваващи у нас и имащи право на глас. Към тях евентуално може да се прибавят и известна част от тези 8% колебаещи се. Сред тези, които сигурно се чака да гласоподават на тези локални избори, процентът признаващи си също е над една десета. Въпрос на нечиста сделка е какъв брой в действителност са тези, които са склонни да дадат гласа си в следена посока, само че не си признават.
Най-високи са дяловете на тези, които си признават, че биха дали своят вот при тласък или насила, измежду най-бедните и ниско образованите, респ. при ромите делът на склонните е 40%. За поредна година се открива, че най-младите са и в най-голяма степен склонни на искреност по въпроса за подвластния избор. Това е и косвено отражение на демографската обстановка в страната, която се характеризира с все по-сериозна гетоизация измежду най-млади възрастови групи. Разбира се, за немалка част от гласоподавателите би трябвало да отчетем икономическата невъзможност или работодателската насила.
Представените данни са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено в интервала сред 4 и 11 октомври измежду 796 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ