В дните на Страстната седмица семейството е онази движеща сила,

В дните на Страстната седмица фамилията е онази движеща мощ, която ни връща усмивката и вярата за по–добри дни. В морската ни столица живее едно същински огромно семейство, отдало живота си на вярата - отец Алексей, брачната половинка му Дима и шестте им деца.

„ Последно взеха решение да създадат хола у дома на ледена пързалка – сипаха веро и започнаха да се пързалят “, споделя майката Дима.

„ Белите в никакъв случай не стопират “, прибавя бащата – отец Алексей.



Децата са Антон на 13 години, Ана на 9, Андрея на 8, Анастасия на 5, Алексия на 2 и Ангела на 1 годинка.

Варна, морето и сините талази пазят детската шум на своите деца и любовта, която ги е основала. Любов от една история, почнала в двора на храма преди деветнайсет години. До през днешния ден плюс шест деца, продължаваща религия и неотслабващ звук.



„ Тя беше доста срамежлива първоначално, ние се запознахме на 31 август 2003 година в двора на храма. Попитах какъв брой е часът, само че тя не ми отговори. После последователно по този начин след беседите се разхождахме и доста се смеехме, търсеше непрекъснато моята компания и аз просто незабелязано се влюбих в нея “, споделя отец Алексей.

„ Искахме да имаме огромно семейство още тогава и си мечтаехме за това. Той тогава реши да се запише да учи за духовник “, прибавя и брачната половинка му Дима.

Така вълнението от прегръдката с първата рожба Антон е повода Дима да реши да следва за акушерка. Докато тя приключи, отец Алексей става духовник във Варна, а фамилното благополучие продължава да се множи.



Бащата на Алексей е кубинец от Хавана, приключил е Военноморското учебно заведение във Варна и синът му е живял повече със своите баба и дядо в България.

„ Този оптимизъм, които го има в кубинците, в действителност на мен доста ми оказва помощ като духовник “, споделя отец Алексей.

„ Ние имаме три стаи – огромен хол с две спални. В едната спалня спят децата, в другата ние. Децата имат двуетажни кревати, там спят и играят дружно. Пълен безпорядък е у дома на всички места “, отбелязва Дима.



„ Ключът към всичко е прошката, в края на деня би трябвало да сте си дали прошка “, споделя бащата отец Алексей.

За него щастието не е самостоятелно разбиране, а общото благополучие е доста по–важно.