В днешно време темите, свързани с менталното здраве и когнитивните

В днешно време тематиките, свързани с менталното здраве и когнитивните болести, стават все по-актуални. Особено когато става въпрос за нашите майки, баби – или даже за нас самите. Сред постоянно срещаните положения, които се разискват, са Анонозогнозията (Anosognosia) и Болестта на Алцхаймер (Alzheimer’s disease) . Въпреки че на пръв взор могат да наподобяват сходни, те в действителност са много разнообразни – както по своята същина, по този начин и по метода, по който се демонстрират.

Какво е Болестта на Алцхаймер?
Алцхаймер е невродегенеративно заболяване , което последователно поврежда мозъка и води до загуба наизуст, компликации с мисленето, промени в държанието и, в по-късни стадии, цялостна взаимозависимост от грижи. Най-често се среща при възрастни хора над 65 години, като дамите са по-засегнати от мъжете.

Основни признаци на Алцхаймер:
Загуба на краткосрочна памет (забравяне на скорошни събития) Трудности при взимане на решения Дезориентация във времето и пространството Поведенчески промени, нервност, тревога
Алцхаймер прогресира постепенно, а засегнатият нормално осъзнава , най-малко първоначално, че нещо не е наред.


А какво е Анозогнозия?
Анозогнозия е термин, който звучи комплицирано, само че значи нещо доста характерно – липса на осъзнаване, че човек има здравословен проблем . Тя не е независимо заболяване , а по-скоро признак , който може да се появи при разнообразни неврологични положения, в това число... тъкмо по този начин – при Алцхаймер .

Пример: Ако една жена с Алцхаймер не помни имена и дати, само че споделя " с мен всичко е наред ", тя може да има и анозогнозия. Тоест – тя в действителност има вяра, че няма проблем.
Защо е значимо да знаем разликата?
Когато се грижим за възрастен човек – майка, баба или вуйна – е значимо да разпознаем освен какви признаци има , само че и дали е наясно със положението си . Това може изцяло да промени метода ни към него.

Ако човек с Алцхаймер е нападателен или отхвърля помощ , допустимо е повода да е анозогнозия – той просто не има вяра , че има потребност от грижи. Не е неприятелски, а комплициран.
Може ли анозогнозия да се лекува?
За страдание, няма характерно лекуване. Но положителната вест е, че със състрадание, самообладание и подобаваща поддръжка , можем да помогнем на обичаните ни хора да живеят по-добре. Често се употребяват лекарства , психическа поддръжка и най-много – схващане от околните .

Алцхаймер и анозогнозия може да звучат ужасно, само че най-важното, което можем да създадем, е да не сме безразлични . Да следим, да се осведомяваме и – най-много – да бъдем до тези, които имат потребност от нас. Защото грижата е освен лекарство, тя е и израз на обич.