Бившият председател на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Льолуш: НАТО не знае какво да прави с Киев
В дипломацията външният тип постоянно е излъган. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс не е изключение от правилото. Точно противоположното! Представена като успех на трансатлантическото единение, доказателство за изключителната жизнеспособност на съюз, който скоро ще отпразнува 75-ата си годишнина, тържествената меса във Вилнюс не скри дълбоките пукнатини сред съдружниците.
В кратковременен проект Вилнюс бележи триумфа и триумфа на Байдън, потвърждавайки формулата на Ришельо, че по формулировка правото постоянно е на страната на мощния. Повече от всеки път американският президент взема решение всичко - оръжията, които се доставят на Киев, техният график и даже работата им. Байдън е този, който постанова своето несъгласие върху влизането на Украйна в НАТО. Байдън държи в джоба си и разширението на Алианса към Финландия и Швеция, макар нежеланието на Турция и Унгария.
Да стартираме със статута на Украйна, който е главният въпрос зад тази война. Какво желаеме: неутралитет, мечтан от Москва, или " отворена врата " към НАТО, както желае Западът?
В първия случай Украйна, като суверенна и самостоятелна, остава в орбитата на Русия. Във втория случай влиза напълно в западния лагер, а това е неприемлива загуба за Москва, за която двата народа ( " великоруси " и " малоруси " ) са един народ.
През март 2008 година, на срещата на НАТО в Букурещ, всички бяха уверени, че разширение на Алианса ще е мотив за война за Кремъл. Ангела Меркел и Никола Саркози се опълчиха на Джордж Буш, който искаше неотложно да стартира процесът на присъединение на Украйна и Грузия към НАТО.
Намереният компромис бе допустимо най-лошият: окончателното официално съобщение удостовери правото на тези страни да се причислят към Алианса, само че в несигурно бъдеще и без гаранции за сигурност. Знаем какво стана по-късно - през август съветската войска влезе в Грузия, а шест години по-късно завладя Крим и част от Донбас.
15 години след Букурещ, след 18 месеца кървава война и стотици хиляди жертви, обстановката е отново в началната си точка. Вратата на НАТО към момента е затворена, най-малко до момента в който трае спорът. Защото не може да се приказва за война против Русия посредством използване на груповото съглашение за гарантиране на сигурността, планувано в член 5 от Северноатлантическата харта.
В последна сметка Алиансът се ангажира да продължи военната си поддръжка за Украйна. Но към момента не знаем какво да вършим със страна, която, осланяйки се на мощна националистическа база, желае да продължи войната по всевъзможен начин против също толкоз националистическата и отмъстителна Русия.
Директно казано, имаме геополитически призрачен сън в центъра на Европа. Тогава какви са решенията за бъдещето?
Често се загатва " израелската алтернатива ", което значи превръщането на Украйна в свръхвъоръжена военна цитадела, само че отвън НАТО. Нека никой не се заблуждава - възпиращото средство на Израел се крие в притежаването на нуклеарен боеприпас, който не е заявен, само че е напълно действителен. Що се отнася до най-лошия случай - обещаното на Украйна присъединение в Европейски Съюз, то няма да реши въпроса за гаранциите за сигурност, които европейците са изцяло неспособни да приложат.
Както се очакваше, украинската контраатака удостовери обстоятелството, че нито една от воюващите страни не е в положение да завоюва превъзходство над другата. Западните ресурси от оръжия и боеприпаси са на най-ниското си равнище. А на съветската войска й трябват две-три години, с цел да компенсира загубите си и да си върне настъпателната дарба. Следователно войната ще продължи дълго, само че времето не е на страната на Украйна.
В кратковременен проект Вилнюс бележи триумфа и триумфа на Байдън, потвърждавайки формулата на Ришельо, че по формулировка правото постоянно е на страната на мощния. Повече от всеки път американският президент взема решение всичко - оръжията, които се доставят на Киев, техният график и даже работата им. Байдън е този, който постанова своето несъгласие върху влизането на Украйна в НАТО. Байдън държи в джоба си и разширението на Алианса към Финландия и Швеция, макар нежеланието на Турция и Унгария.
Да стартираме със статута на Украйна, който е главният въпрос зад тази война. Какво желаеме: неутралитет, мечтан от Москва, или " отворена врата " към НАТО, както желае Западът?
В първия случай Украйна, като суверенна и самостоятелна, остава в орбитата на Русия. Във втория случай влиза напълно в западния лагер, а това е неприемлива загуба за Москва, за която двата народа ( " великоруси " и " малоруси " ) са един народ.
През март 2008 година, на срещата на НАТО в Букурещ, всички бяха уверени, че разширение на Алианса ще е мотив за война за Кремъл. Ангела Меркел и Никола Саркози се опълчиха на Джордж Буш, който искаше неотложно да стартира процесът на присъединение на Украйна и Грузия към НАТО.
Намереният компромис бе допустимо най-лошият: окончателното официално съобщение удостовери правото на тези страни да се причислят към Алианса, само че в несигурно бъдеще и без гаранции за сигурност. Знаем какво стана по-късно - през август съветската войска влезе в Грузия, а шест години по-късно завладя Крим и част от Донбас.
15 години след Букурещ, след 18 месеца кървава война и стотици хиляди жертви, обстановката е отново в началната си точка. Вратата на НАТО към момента е затворена, най-малко до момента в който трае спорът. Защото не може да се приказва за война против Русия посредством използване на груповото съглашение за гарантиране на сигурността, планувано в член 5 от Северноатлантическата харта.
В последна сметка Алиансът се ангажира да продължи военната си поддръжка за Украйна. Но към момента не знаем какво да вършим със страна, която, осланяйки се на мощна националистическа база, желае да продължи войната по всевъзможен начин против също толкоз националистическата и отмъстителна Русия.
Директно казано, имаме геополитически призрачен сън в центъра на Европа. Тогава какви са решенията за бъдещето?
Често се загатва " израелската алтернатива ", което значи превръщането на Украйна в свръхвъоръжена военна цитадела, само че отвън НАТО. Нека никой не се заблуждава - възпиращото средство на Израел се крие в притежаването на нуклеарен боеприпас, който не е заявен, само че е напълно действителен. Що се отнася до най-лошия случай - обещаното на Украйна присъединение в Европейски Съюз, то няма да реши въпроса за гаранциите за сигурност, които европейците са изцяло неспособни да приложат.
Както се очакваше, украинската контраатака удостовери обстоятелството, че нито една от воюващите страни не е в положение да завоюва превъзходство над другата. Западните ресурси от оръжия и боеприпаси са на най-ниското си равнище. А на съветската войска й трябват две-три години, с цел да компенсира загубите си и да си върне настъпателната дарба. Следователно войната ще продължи дълго, само че времето не е на страната на Украйна.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ