Ескалацията между САЩ и Иран вече не изглежда далечна
Иран под двоен напън – от вътрешната страна и извън
Иранското управление е изправено по едно и също време пред възходящо протестно придвижване, което все по-открито слага под въпрос самото битие на режима, и пред американски президент, чиито планове остават съзнателно неразбираеми.
Тази композиция основава мощна неустановеност освен в Техеран, само че и в целия Близък изток, написа BBC.
Според наблюдаващи реакцията на Иран при възможен американски удар може да не следва досегашния модел на премерено и забавено отмъщение.
Предишният модел на „ следена ескалация “
В последните години Техеран предпочиташе лимитирани и алегорични ответни дейности.
След американските удари по ирански нуклеарни обекти през юни 2025 година Иран отговори с ракетна офанзива против базата Ал Удейд в Катар. По думите на Доналд Тръмп, Техеран е дал авансово предизвестие, което е разрешило прихващането на ракетите. Жертви не бяха регистрирани.
Подобен сюжет се разигра и през януари 2020 година след убийството на командира на силите „ Кудс “ Касем Солеймани край Багдад. И тогава Иран предизвести авансово за удара си по американската база „ Айн ал-Асад “ в Ирак.
Настоящият миг е друг
Днешната обстановка обаче се разграничава значително. Иран излиза от една от най-сериозните талази на вътрешни безредици от 1979 година насам.
Протестите от края на декември и началото на януари бяха посрещнати с извънредно жестоки репресии. По данни на правозащитни организации и медицински източници хиляди хора може да са починали, а доста други са ранени или арестувани.
Точният брой жертви остава незнаен поради продължаващата интернет обсада и неналичието на самостоятелен достъп до страната.
Иранските управляващи отхвърлят отговорност и упрекват „ терористични групи “ и Израел за размириците – теза, която се повтаря и от най-високите равнища на властта.
Риск от бърза ескалация
Макар митингите да са отслабнали, недоволството не е изчезнало. Разделението сред огромни елементи от обществото и ръководещата система наподобява по-дълбоко от всеки път.
Краткотрайната загуба на надзор от страна на силите за сигурност в някои градове при започване на януари, преди управляващите да възстановят реда с масирана мощ, явно е раздрусала режима.
На този декор всеки американски удар носи по-висок риск от неконтролируема ескалация.
Ограничена офанзива може да даде мотив за нови вътрешни репресии. По-мащабна интервенция пък би могла да тласне Иран към безпорядък, с районни последствия, които мъчно биха били овладени.
Предупреждения и страхове в района
Висши представители на Ислямска революционна армия и иранските въоръжени сили към този момент обявиха, че всеки американски удар ще бъде третиран като акт на война.
Това тревожи изключително страните от Персийския залив, на чиято територия се намират американски бази, както и Израел, които могат да се окажат въвлечени без значение от директната си роля.
Опасна игра на ръба
И Вашингтон, и Техеран са наясно с рестриктивните мерки си. Съединени американски щати знаят, че Иран е отслабен след войната с Израел през 2025 година, само че също по този начин и че пълномащабен спор би бил извънредно рисков. Иран пък схваща, че символичното отмъщение може към този момент да не е задоволително.
Това взаимно осъзнаване обаче крие и риск от неправилни калкулации.
С възходящ напън и от двете страни, борбата сред Съединени американски щати и Иран навлиза в най-опасната си фаза – такава, в която цената на грешката може да бъде платена не от държавните управления, а от милиони елементарни хора в Иран и целия район.
Иранското управление е изправено по едно и също време пред възходящо протестно придвижване, което все по-открито слага под въпрос самото битие на режима, и пред американски президент, чиито планове остават съзнателно неразбираеми.
Тази композиция основава мощна неустановеност освен в Техеран, само че и в целия Близък изток, написа BBC.
Според наблюдаващи реакцията на Иран при възможен американски удар може да не следва досегашния модел на премерено и забавено отмъщение.
Предишният модел на „ следена ескалация “
В последните години Техеран предпочиташе лимитирани и алегорични ответни дейности.
След американските удари по ирански нуклеарни обекти през юни 2025 година Иран отговори с ракетна офанзива против базата Ал Удейд в Катар. По думите на Доналд Тръмп, Техеран е дал авансово предизвестие, което е разрешило прихващането на ракетите. Жертви не бяха регистрирани.
Подобен сюжет се разигра и през януари 2020 година след убийството на командира на силите „ Кудс “ Касем Солеймани край Багдад. И тогава Иран предизвести авансово за удара си по американската база „ Айн ал-Асад “ в Ирак.
Настоящият миг е друг
Днешната обстановка обаче се разграничава значително. Иран излиза от една от най-сериозните талази на вътрешни безредици от 1979 година насам.
Протестите от края на декември и началото на януари бяха посрещнати с извънредно жестоки репресии. По данни на правозащитни организации и медицински източници хиляди хора може да са починали, а доста други са ранени или арестувани.
Точният брой жертви остава незнаен поради продължаващата интернет обсада и неналичието на самостоятелен достъп до страната.
Иранските управляващи отхвърлят отговорност и упрекват „ терористични групи “ и Израел за размириците – теза, която се повтаря и от най-високите равнища на властта.
Риск от бърза ескалация
Макар митингите да са отслабнали, недоволството не е изчезнало. Разделението сред огромни елементи от обществото и ръководещата система наподобява по-дълбоко от всеки път.
Краткотрайната загуба на надзор от страна на силите за сигурност в някои градове при започване на януари, преди управляващите да възстановят реда с масирана мощ, явно е раздрусала режима.
На този декор всеки американски удар носи по-висок риск от неконтролируема ескалация.
Ограничена офанзива може да даде мотив за нови вътрешни репресии. По-мащабна интервенция пък би могла да тласне Иран към безпорядък, с районни последствия, които мъчно биха били овладени.
Предупреждения и страхове в района
Висши представители на Ислямска революционна армия и иранските въоръжени сили към този момент обявиха, че всеки американски удар ще бъде третиран като акт на война.
Това тревожи изключително страните от Персийския залив, на чиято територия се намират американски бази, както и Израел, които могат да се окажат въвлечени без значение от директната си роля.
Опасна игра на ръба
И Вашингтон, и Техеран са наясно с рестриктивните мерки си. Съединени американски щати знаят, че Иран е отслабен след войната с Израел през 2025 година, само че също по този начин и че пълномащабен спор би бил извънредно рисков. Иран пък схваща, че символичното отмъщение може към този момент да не е задоволително.
Това взаимно осъзнаване обаче крие и риск от неправилни калкулации.
С възходящ напън и от двете страни, борбата сред Съединени американски щати и Иран навлиза в най-опасната си фаза – такава, в която цената на грешката може да бъде платена не от държавните управления, а от милиони елементарни хора в Иран и целия район.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ