Френски експерти: Тръмп подарява Черно море на Путин
В реалност Киев е победил съветския флот в Черно море.
На пръв взор обаче наподобява, че това съглашение е от особена изгода за Москва, означиха редица специалисти през последните няколко дни. Мнението на Патрик Мартен-Жени, учител по политически науки в Париж и член на Националния институт за езици и ориенталски цивилизации не е по-различно. „ Русия е победител от всяка позиция. Черно море към този момент е в ръцете на Украйна и Киев има боен надзор над него. Така че при преустановяване на огъня, даже краткотрайно, Русия излиза победител “, акцентира той пред „ Франс 24 “.
В реалност Киев е победил съветския флот в Черно море, като даже е съумял да унищожи към 30% от съветския военноморски капацитет в региона единствено за няколко месеца през 2024 година, както в детайли се показва в отчет на Института Монтен.
При тези условия съглашението, препоръчано от Вашингтон, слага Украйна в неизгодно състояние, защото „ опцията да нанасят удари по съветските военни структури в Черно море беше единственото им преимущество “, изясни пред " Медиапар " Алесио Паталано, експерт по военноморска история и професор в Кралския лицей в Лондон.
Преговорите в Рияд са също по този начин „ дипломатически и стратегически триумф “ за Русия, акцентира Патрик Мартен-Жени, защото те би трябвало да разрешат на Москва - откакто се отдръпна от съглашението за зърнените култури през 2023 година - да възобнови износа си на зърно: „ Русия желае това обновяване, с цел да може непосредствено да изнася продуктите си в световния Юг и Африка - където Москва има стопански ползи “, сподели още той.
Съдбата на Запорожската атомна електроцентрала е „ точка на изкривяване “ сред страните, участващи в договарянията за помирение в Украйна. Украинската електроцентрала, която е окупирана от съветските сили още от първите дни на нашествието в преди повече от три години, е обект на полемики сред Вашингтон, Москва и Киев над седмица. И трите страни са в несъгласие във връзка с бъдещето на най-голямата електроцентрала в Европа, която до войната доставяше 20% от силата на Украйна.
По време на диалога с Володимир Зеленски на 20 март Доналд Тръмп предложи Съединените щати да „ влязат във притежание “ на украинските електроцентрали - в това число окупираната в Запорожие. Предложение, което „ би осигурило най-хубавата допустима отбрана и поддръжка “, съгласно говорителката на Белия дом Каролин Ливит.
Но Украйна не пожела да го одобри: още на идващия ден Володимир Зеленски отхвърли да одобри предлагането на американския си сътрудник. „ Няма да го обсъждаме. Днес имаме 15 нуклеарни реактора в употреба. Всичко това принадлежи на нашата страна “, сподели украинският президент, само че добави, че би изслушал американците, в случай че „ желаят да модернизират и влагат “ в електроцентралата в Запорожие.
На 25 март Русия отхвърли да разреши това нуклеарно оборудване да се измъкне от нейния надзор. „ Прехвърлянето на Запорожската централа под контрола на Украйна или друга страна е невероятно “, заяви съветското външно министерство.
В последна сметка никой не е склонен по тематиката. Патрик Мартин-Жениър, който обобщава какво е заложено на карта за трите страни, признава: „ Американският президент към момента желае да прави бизнес. Москва счита, че тази електроцентрала в този момент се ръководи от руснаците - макар че юридически тя се намира в окупиран район и затова нормално попада под ръководството на украинските управляващи. И най-после, Киев не желае да даде религия на концепцията, че продава най-големия си стратегически нуклеарен актив на Съединени американски щати.
Веднага откакто беше оповестено, съглашението, реализирано вследствие на последните договаряния в Саудитска Арабия, беше сложено под изискване от страна на Русия.
Москва се надява да получи редица отстъпки, с цел да извърши уговорките си. Като се стартира с облекчение на западните ограничавания върху съветската държавна земеделска банка Росселхозбанк, както и върху други съветски финансови институции, свързани с храните и торовете.
По-конкретно Русия желае нейните институции да бъдат включени още веднъж в интернационалната система за междубанкови разплащания Swift. Повече от три години Москва е изключена от най-широко употребяваната в света мрежа за трансфер на финансова информация - глоба, наложена ѝ от Запада след нашествието в Украйна.
„ От 2022 година насам руснаците не могат да правят интернационалните стопански транзакции, само че износът на селскостопански артикули - изключително торове - е от значително значение за Русия от икономическа и стратегическа позиция “, изяснява Патрик Мартин-Жениер. Вашингтон наподобява е податлив да върне Москва към интернационалната банкова обменна система, за което свидетелства изказването на Белия дом, оповестено на 25 март след договарянията в Рияд.
В него се показва, че „ Съединените щати ще оказват помощ за възобновяване на достъпа на Русия до международния пазар за експорт на селскостопански артикули и торове, ще понижат разноските за морско обезпечаване и ще подобрят достъпа до пристанища и платежни системи за тези транзакции “. Изглежда, че тази позиция не се споделя от Европейския съюз, който през последните години наложи няколко кръга наказания на Русия. А Москва не може да бъде обвързвана още веднъж със Суифт без единодушието на ЕС-27.
В отговор на новите претенции на Москва консултант на президента Еманюел Макрон на сподели, че „ няма европейски наказания за съветските селскостопански артикули “.
Той добави: „ Руснаците постоянно могат опортюнистично да реализират непълен прогрес към преустановяване на огъня под изискване за анулация на избрани наказания “, само че те остават „ нужен инструмент за напън върху Русия “.
За Патрик Мартен-Жени тези нови условия са метод Москва да „ отвори съветската стопанска система “, само че и да „ печели време “: „ Владимир Путин отсрочва крайния период за мир, той желае да контракти всичко в своя изгода с условно преустановяване на огъня. Днес е ясно, че дълготраен мир към момента не е реализиран “, оповестява БГНЕС.
На пръв взор обаче наподобява, че това съглашение е от особена изгода за Москва, означиха редица специалисти през последните няколко дни. Мнението на Патрик Мартен-Жени, учител по политически науки в Париж и член на Националния институт за езици и ориенталски цивилизации не е по-различно. „ Русия е победител от всяка позиция. Черно море към този момент е в ръцете на Украйна и Киев има боен надзор над него. Така че при преустановяване на огъня, даже краткотрайно, Русия излиза победител “, акцентира той пред „ Франс 24 “.
В реалност Киев е победил съветския флот в Черно море, като даже е съумял да унищожи към 30% от съветския военноморски капацитет в региона единствено за няколко месеца през 2024 година, както в детайли се показва в отчет на Института Монтен.
При тези условия съглашението, препоръчано от Вашингтон, слага Украйна в неизгодно състояние, защото „ опцията да нанасят удари по съветските военни структури в Черно море беше единственото им преимущество “, изясни пред " Медиапар " Алесио Паталано, експерт по военноморска история и професор в Кралския лицей в Лондон.
Преговорите в Рияд са също по този начин „ дипломатически и стратегически триумф “ за Русия, акцентира Патрик Мартен-Жени, защото те би трябвало да разрешат на Москва - откакто се отдръпна от съглашението за зърнените култури през 2023 година - да възобнови износа си на зърно: „ Русия желае това обновяване, с цел да може непосредствено да изнася продуктите си в световния Юг и Африка - където Москва има стопански ползи “, сподели още той.
Съдбата на Запорожската атомна електроцентрала е „ точка на изкривяване “ сред страните, участващи в договарянията за помирение в Украйна. Украинската електроцентрала, която е окупирана от съветските сили още от първите дни на нашествието в преди повече от три години, е обект на полемики сред Вашингтон, Москва и Киев над седмица. И трите страни са в несъгласие във връзка с бъдещето на най-голямата електроцентрала в Европа, която до войната доставяше 20% от силата на Украйна.
По време на диалога с Володимир Зеленски на 20 март Доналд Тръмп предложи Съединените щати да „ влязат във притежание “ на украинските електроцентрали - в това число окупираната в Запорожие. Предложение, което „ би осигурило най-хубавата допустима отбрана и поддръжка “, съгласно говорителката на Белия дом Каролин Ливит.
Но Украйна не пожела да го одобри: още на идващия ден Володимир Зеленски отхвърли да одобри предлагането на американския си сътрудник. „ Няма да го обсъждаме. Днес имаме 15 нуклеарни реактора в употреба. Всичко това принадлежи на нашата страна “, сподели украинският президент, само че добави, че би изслушал американците, в случай че „ желаят да модернизират и влагат “ в електроцентралата в Запорожие.
На 25 март Русия отхвърли да разреши това нуклеарно оборудване да се измъкне от нейния надзор. „ Прехвърлянето на Запорожската централа под контрола на Украйна или друга страна е невероятно “, заяви съветското външно министерство.
В последна сметка никой не е склонен по тематиката. Патрик Мартин-Жениър, който обобщава какво е заложено на карта за трите страни, признава: „ Американският президент към момента желае да прави бизнес. Москва счита, че тази електроцентрала в този момент се ръководи от руснаците - макар че юридически тя се намира в окупиран район и затова нормално попада под ръководството на украинските управляващи. И най-после, Киев не желае да даде религия на концепцията, че продава най-големия си стратегически нуклеарен актив на Съединени американски щати.
Веднага откакто беше оповестено, съглашението, реализирано вследствие на последните договаряния в Саудитска Арабия, беше сложено под изискване от страна на Русия.
Москва се надява да получи редица отстъпки, с цел да извърши уговорките си. Като се стартира с облекчение на западните ограничавания върху съветската държавна земеделска банка Росселхозбанк, както и върху други съветски финансови институции, свързани с храните и торовете.
По-конкретно Русия желае нейните институции да бъдат включени още веднъж в интернационалната система за междубанкови разплащания Swift. Повече от три години Москва е изключена от най-широко употребяваната в света мрежа за трансфер на финансова информация - глоба, наложена ѝ от Запада след нашествието в Украйна.
„ От 2022 година насам руснаците не могат да правят интернационалните стопански транзакции, само че износът на селскостопански артикули - изключително торове - е от значително значение за Русия от икономическа и стратегическа позиция “, изяснява Патрик Мартин-Жениер. Вашингтон наподобява е податлив да върне Москва към интернационалната банкова обменна система, за което свидетелства изказването на Белия дом, оповестено на 25 март след договарянията в Рияд.
В него се показва, че „ Съединените щати ще оказват помощ за възобновяване на достъпа на Русия до международния пазар за експорт на селскостопански артикули и торове, ще понижат разноските за морско обезпечаване и ще подобрят достъпа до пристанища и платежни системи за тези транзакции “. Изглежда, че тази позиция не се споделя от Европейския съюз, който през последните години наложи няколко кръга наказания на Русия. А Москва не може да бъде обвързвана още веднъж със Суифт без единодушието на ЕС-27.
В отговор на новите претенции на Москва консултант на президента Еманюел Макрон на сподели, че „ няма европейски наказания за съветските селскостопански артикули “.
Той добави: „ Руснаците постоянно могат опортюнистично да реализират непълен прогрес към преустановяване на огъня под изискване за анулация на избрани наказания “, само че те остават „ нужен инструмент за напън върху Русия “.
За Патрик Мартен-Жени тези нови условия са метод Москва да „ отвори съветската стопанска система “, само че и да „ печели време “: „ Владимир Путин отсрочва крайния период за мир, той желае да контракти всичко в своя изгода с условно преустановяване на огъня. Днес е ясно, че дълготраен мир към момента не е реализиран “, оповестява БГНЕС.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ