Следите на Сирака като критик
В „ Демократически обзор “ от 1911 година в публикацията си „ Имаме ли художествена рецензия? “ Сирак Скитник написа: „ Ако е единствено да се каже: „ вещо изпълнено “ или просто „ хубаво “, по-добре това да каже художник, който абсолютно влага зад тези думи схващане, в сравнение с различен да каже това, изхождайки от съмнителна „ обща “ художествена просвета. Но последната мисъл стои до една заплаха, която към този момент имаме в България. Това дето „ художествената просвета “ наподобява на неособено интелигентен, нагизден юноша, демонстрира, че при редки единствено изключения художникът може да бъде добра (не бих споделил критическа мисъл), а уяснено преживяваща душа, която да посредничи при творчество и усещане. “
Преди това той е подлагал на критика напълно съответно неналичието на съдържателна рецензия или нейната незначителност в нашата литература, изобразителното изкуство, театъра, като не е пестил сарказма си: „ А нашите „ критици “ надраснали ли са нашите писатели и художници? Те наподобяват на оня десетгодишен наследник, който пуши цигари и мисли, че знае повече от татко си. И истинността на тая мисъл би трябвало да смущава ония, които по неприятен табиет обичат да престъпничат с перото. “
В книгата „ Следите на Скитника. Критика и журналистика “ можем да се възхитим от смелото перо на Сирак Скитник, от неговата проницателност, необятна просвета и дълбочината, с която осмисля културния ни живот, а не на последно място от напълно настоящото звучене на публикациите му. Тя събира публицистични, критически и теоретични текстове на Сирак Скитник (1883-1943) – художник, ръководител на сдружението „ Родно изкуство “, първият шеф на Националното радио, съредактор в сп. „ Златорог “, артистичен шеф на Народния спектакъл, културна фигура от висок сан.
Работата по съставителството е на Милена Бойчева. В „ Сантиментален послепис “ Ясен Бориславов разказва перипетиите в началото към дипломната работа на Милена Бойчева върху Сирак Скитник, върната поради „ липса на марскистко-ленински метод “, по-късно споделя за осуетеното издание на алманах с негови теоретични публикации и рецензии за театрални постановки, а заради неочакваното спиране един ден на „ нишката на нейния живот “, по какъв начин ръкописът, който тя точно приготвя, остава неотпечатан в архива ѝ, откъдето е изваден на бял свят и публикуван в нейна памет под редакцията му. Надеждата е, че Сирак Скитник посредством тази книга ще „ проговори още веднъж със личен глас “, тъй като е значимо да не прекъсваме нишката, която ни свързва със личната ни просвета и да познаваме „ един от най-изявените строители на модерната българска просвета през XX век “.
Чуйте Марин Бодаков
Преди това той е подлагал на критика напълно съответно неналичието на съдържателна рецензия или нейната незначителност в нашата литература, изобразителното изкуство, театъра, като не е пестил сарказма си: „ А нашите „ критици “ надраснали ли са нашите писатели и художници? Те наподобяват на оня десетгодишен наследник, който пуши цигари и мисли, че знае повече от татко си. И истинността на тая мисъл би трябвало да смущава ония, които по неприятен табиет обичат да престъпничат с перото. “
В книгата „ Следите на Скитника. Критика и журналистика “ можем да се възхитим от смелото перо на Сирак Скитник, от неговата проницателност, необятна просвета и дълбочината, с която осмисля културния ни живот, а не на последно място от напълно настоящото звучене на публикациите му. Тя събира публицистични, критически и теоретични текстове на Сирак Скитник (1883-1943) – художник, ръководител на сдружението „ Родно изкуство “, първият шеф на Националното радио, съредактор в сп. „ Златорог “, артистичен шеф на Народния спектакъл, културна фигура от висок сан. Работата по съставителството е на Милена Бойчева. В „ Сантиментален послепис “ Ясен Бориславов разказва перипетиите в началото към дипломната работа на Милена Бойчева върху Сирак Скитник, върната поради „ липса на марскистко-ленински метод “, по-късно споделя за осуетеното издание на алманах с негови теоретични публикации и рецензии за театрални постановки, а заради неочакваното спиране един ден на „ нишката на нейния живот “, по какъв начин ръкописът, който тя точно приготвя, остава неотпечатан в архива ѝ, откъдето е изваден на бял свят и публикуван в нейна памет под редакцията му. Надеждата е, че Сирак Скитник посредством тази книга ще „ проговори още веднъж със личен глас “, тъй като е значимо да не прекъсваме нишката, която ни свързва със личната ни просвета и да познаваме „ един от най-изявените строители на модерната българска просвета през XX век “.
Чуйте Марин Бодаков
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ