Няма напуснали мутри, има окопали се!
В четвъртък по обед огромното очакване свърши. Бойко Борисов разгласи рокади в кабинета - той остава, потеглят си четирима министри. Така след едноседмично напрягане планината роди три мишки едновременно – министър председателят безогледно си направи оглушки за митинга, който желае персонално неговата оставка; раздаде индулгенции за управническа корупция и багра над хората, протестиращи против нея; реанимира Движение за права и свободи и Делян Пеевски, върху чийто образ на пожар бе тръгнал да драска. Имаше леки оптимистични упования, че след публичния напън в най-малко обикновена степен държавното управление ще удовлетвори плаката „ Мутри вън! ”, издигат от стачкуващите и президента – в случай че не кадрово, то с смирение, послания, даже да са привидни. Случи се противоположното – няма опрощение, няма напускащи мутри, има окопали се.
Всичко това е съчетано с един правещ се на вманиачен министър председател,
който внезапно бил схванал, че хиперуспешните му министри, нарочени за промяна, са сторили някои гафове, за които заслужават да бъдат освободени. Пищен е този негов спектакъл, огромен, широкоспектърен, само че един очерк е емблема: Горанов си тръгвал, тъй като Борисов не можал да си изясни „ за какво контролът върху комисията по хазарта пет години е бил занижен ”. О, знамение! Бизнесът на Васил Божков употребил чадър, 700 млн. лева не влезнали в хазната, а ръководещият през това време министър председател чак в този момент схванал!? Вероятно е спинкал, благият? Той още дори се чуди за тия милиони, не му са ясни, комплициран е („ Не можах да си отговоря за какво ”....).
Трудно човек може да повярва, че се случва такава долнопробност,
само че е реалност.
Целият този водевил бе разнороден в границите на седмица с характерен за епохата на ГЕРБ сюжет „ иди ми – дойди ми ”. В разгара на митингите „ регионалните координатори на партията ” желаеха оставките на Владислав Горанов, Емил Караниколов и Младен Маринов. Тримата постигнали грандиозни триумфи в ръководството, само че били опетнени за връзки с Движение за права и свободи и Делян Пеевски – трябвало да си тръгнат поради имиджа на ГЕРБ, въпреки връзките да били грозна неистина. Тримата се съгласили. На другия ден така наречен патриоти стопираха рокадите при големия си съдружен сътрудник. След още три дни се оказа, че най-малко двама от тримата (Горанов и Караниколов) изобщо не виждат учредения да си вървят. В последна сметка към този момент са минало за третия кабинет на ГЕРБ,
само че след чутовни претекстове на премиера.
Горанов си потегля поради нежното подозрение за ония 700 милиона. За Караниколов пък рече: „ Много добре в доста сфери се оправя, само че започнах да слушам за неща, които се случват там по отношение на раздадените бонуси, или грантове в министерството на стопанската система ”. А „ изключителният офицер ” Младен Маринов напуща, тъй като „ някои от дейностите на полицията по време на митинга не дават отговор изрично на моето схващане за отношение към протестиращи хора ”; пък и му изтървал края при демонстрациите на „ Росенец ”. Премиерът внезапно прогледнал за всичко това, не знаел... Но друго е по-важно - има ли най-малко намек, че даже един министър си потегля поради корупция? Някакъв най-малко обикновен знак, че е чут гласът на българите за срастването на мафията с страната? Не. А къде останаха връзките с Движение за права и свободи и Пеевски? Нали поради тях т.нар координатори желаеха оставките? Изпариха се.
Всичко това бе игра на Борисов
съгласно обстановката, която целеше хем да успи протестиращите, хем персонално за резервира поста, хем да не ядоса Движение за права и свободи и Пеевски. Накрая си разреши непосредствено да приказва врели-некипели, тъй като митингите отслабнаха и паническата самоотбрана бе заменена с тарикатлък.
Разбира се, и тримата отстранени, изключително Горанов, от дълго време трябваше да си вървят. Но „ офицерът за връзка с Пеевски ”, както от първия ден медии назоваха финансовия министър, не можеше да бъде пипнат с пръст – ясно за какво. Сега потегля, тъй като все някак трябваше да се даде значима жертва. Но никой не трябва да си фантазира, че ползите на Движение за права и свободи са накърнени в този момент. Точно противоположното. Дяланият камък Кирил Ананиев, който сяда в стола на Горанов, бе финансов министър в кабинета на Румен Радев. А не сподели ли самият Борисов, че „ Шиши ” е редил служебното държавно управление?
Нима „ Шиши ” е пропуснал най-важното министерство при Радев?
Шефът на „ Александровска ” Костадин Ангелов, който сменя Ананиев, изпъкна с боготворенето на Пеевски поради даренията му по време на пандемията. Новите титуляри във вътрешното и икономическото министерство заемаха основни позиции в същите ведомства до момента (Христо Терзийски бе началник на Главна дирекция „ Национална полиция ”, а Лъчезар Борисов – зам.-министър). Това е последователност във всички посоки, нищо друго.
Специално рокадата в Министерство на вътрешните работи заслужава няколко обособени думи. Протестът изиска оставката на Младен Маринов поради багра над Евгени Марчев и други младежи. Цялото общество се възмути от насилието против несъпротивляващи се хора. В обясненията си Борисов в четвъртък бе впечатляващ - не утвърди „ някои дейности на полицията ”, разбирай – багра, но не сподели кои тъкмо дейности, кой тъкмо пердах. И за похлупак
постави за министър досегашния директен началник
на същата тази полиция. Това не просто е непосредствено оправдаване на насилието, само че още веднъж фамилиарност, част от неспирния филм „ Борисов ръководи, правейки се на вманиачен ”.
За последната рокада – отстраняването на Николина Ангелкова и прехвърлянето на туризма към вицепремиера Мариана Николова, Борисов не оповести претекстове. Нямаше и потребност. Това бе поклон към Валери Симеонов, който от дълго време води война с Ангелкова, а Николова е правилен негов човек. Уж в миналото Сименов си потегли след митинги, а се оказа, че в края на мандата уголемява въздействието си в кабинета. Още един човек би трябвало да почерпи обилно - Данаил Кирилов. След всичките нелепости, които сътвори в действителния и виртуалния свят, оцеля! Човекът, който като че ли по знамение е министър, ще свети в държавното управление даже след така наречен му ремонт. Но и това е реалност в този доста вманиачен и доста безпардонен филм.
На ход в този момент е площадът.
Той стачкува непосредствено против Борисов, желае оставка на цялото държавно управление поради корупция и мафиотизиране. Нищо такова не се случи след рокадите, даже козметики като „ Дончев или Сачева министър председател ” се оказаха блъф. Имаме още същото, напълно същото! Предстои да забележим ще избухнат ли митингите с нова мощ, или ще продължи снижаването на инерцията им. Не е лека борбата – кабинетът на Орешарски устоя цяла година при демонстрации. Борисов тупа топката, мъчи се да печели време до пролетта за постоянните избори. С мнимите промени в този момент сподели, че е възвърнал самочувствие. Ако площадът утихне, значи в действителност е вкарал гол с тази бутафория.
Всичко това е съчетано с един правещ се на вманиачен министър председател,
който внезапно бил схванал, че хиперуспешните му министри, нарочени за промяна, са сторили някои гафове, за които заслужават да бъдат освободени. Пищен е този негов спектакъл, огромен, широкоспектърен, само че един очерк е емблема: Горанов си тръгвал, тъй като Борисов не можал да си изясни „ за какво контролът върху комисията по хазарта пет години е бил занижен ”. О, знамение! Бизнесът на Васил Божков употребил чадър, 700 млн. лева не влезнали в хазната, а ръководещият през това време министър председател чак в този момент схванал!? Вероятно е спинкал, благият? Той още дори се чуди за тия милиони, не му са ясни, комплициран е („ Не можах да си отговоря за какво ”....).
Трудно човек може да повярва, че се случва такава долнопробност,
само че е реалност.
Целият този водевил бе разнороден в границите на седмица с характерен за епохата на ГЕРБ сюжет „ иди ми – дойди ми ”. В разгара на митингите „ регионалните координатори на партията ” желаеха оставките на Владислав Горанов, Емил Караниколов и Младен Маринов. Тримата постигнали грандиозни триумфи в ръководството, само че били опетнени за връзки с Движение за права и свободи и Делян Пеевски – трябвало да си тръгнат поради имиджа на ГЕРБ, въпреки връзките да били грозна неистина. Тримата се съгласили. На другия ден така наречен патриоти стопираха рокадите при големия си съдружен сътрудник. След още три дни се оказа, че най-малко двама от тримата (Горанов и Караниколов) изобщо не виждат учредения да си вървят. В последна сметка към този момент са минало за третия кабинет на ГЕРБ,
само че след чутовни претекстове на премиера.
Горанов си потегля поради нежното подозрение за ония 700 милиона. За Караниколов пък рече: „ Много добре в доста сфери се оправя, само че започнах да слушам за неща, които се случват там по отношение на раздадените бонуси, или грантове в министерството на стопанската система ”. А „ изключителният офицер ” Младен Маринов напуща, тъй като „ някои от дейностите на полицията по време на митинга не дават отговор изрично на моето схващане за отношение към протестиращи хора ”; пък и му изтървал края при демонстрациите на „ Росенец ”. Премиерът внезапно прогледнал за всичко това, не знаел... Но друго е по-важно - има ли най-малко намек, че даже един министър си потегля поради корупция? Някакъв най-малко обикновен знак, че е чут гласът на българите за срастването на мафията с страната? Не. А къде останаха връзките с Движение за права и свободи и Пеевски? Нали поради тях т.нар координатори желаеха оставките? Изпариха се.
Всичко това бе игра на Борисов
съгласно обстановката, която целеше хем да успи протестиращите, хем персонално за резервира поста, хем да не ядоса Движение за права и свободи и Пеевски. Накрая си разреши непосредствено да приказва врели-некипели, тъй като митингите отслабнаха и паническата самоотбрана бе заменена с тарикатлък.
Разбира се, и тримата отстранени, изключително Горанов, от дълго време трябваше да си вървят. Но „ офицерът за връзка с Пеевски ”, както от първия ден медии назоваха финансовия министър, не можеше да бъде пипнат с пръст – ясно за какво. Сега потегля, тъй като все някак трябваше да се даде значима жертва. Но никой не трябва да си фантазира, че ползите на Движение за права и свободи са накърнени в този момент. Точно противоположното. Дяланият камък Кирил Ананиев, който сяда в стола на Горанов, бе финансов министър в кабинета на Румен Радев. А не сподели ли самият Борисов, че „ Шиши ” е редил служебното държавно управление?
Нима „ Шиши ” е пропуснал най-важното министерство при Радев?
Шефът на „ Александровска ” Костадин Ангелов, който сменя Ананиев, изпъкна с боготворенето на Пеевски поради даренията му по време на пандемията. Новите титуляри във вътрешното и икономическото министерство заемаха основни позиции в същите ведомства до момента (Христо Терзийски бе началник на Главна дирекция „ Национална полиция ”, а Лъчезар Борисов – зам.-министър). Това е последователност във всички посоки, нищо друго.
Специално рокадата в Министерство на вътрешните работи заслужава няколко обособени думи. Протестът изиска оставката на Младен Маринов поради багра над Евгени Марчев и други младежи. Цялото общество се възмути от насилието против несъпротивляващи се хора. В обясненията си Борисов в четвъртък бе впечатляващ - не утвърди „ някои дейности на полицията ”, разбирай – багра, но не сподели кои тъкмо дейности, кой тъкмо пердах. И за похлупак
постави за министър досегашния директен началник
на същата тази полиция. Това не просто е непосредствено оправдаване на насилието, само че още веднъж фамилиарност, част от неспирния филм „ Борисов ръководи, правейки се на вманиачен ”.
За последната рокада – отстраняването на Николина Ангелкова и прехвърлянето на туризма към вицепремиера Мариана Николова, Борисов не оповести претекстове. Нямаше и потребност. Това бе поклон към Валери Симеонов, който от дълго време води война с Ангелкова, а Николова е правилен негов човек. Уж в миналото Сименов си потегли след митинги, а се оказа, че в края на мандата уголемява въздействието си в кабинета. Още един човек би трябвало да почерпи обилно - Данаил Кирилов. След всичките нелепости, които сътвори в действителния и виртуалния свят, оцеля! Човекът, който като че ли по знамение е министър, ще свети в държавното управление даже след така наречен му ремонт. Но и това е реалност в този доста вманиачен и доста безпардонен филм.
На ход в този момент е площадът.
Той стачкува непосредствено против Борисов, желае оставка на цялото държавно управление поради корупция и мафиотизиране. Нищо такова не се случи след рокадите, даже козметики като „ Дончев или Сачева министър председател ” се оказаха блъф. Имаме още същото, напълно същото! Предстои да забележим ще избухнат ли митингите с нова мощ, или ще продължи снижаването на инерцията им. Не е лека борбата – кабинетът на Орешарски устоя цяла година при демонстрации. Борисов тупа топката, мъчи се да печели време до пролетта за постоянните избори. С мнимите промени в този момент сподели, че е възвърнал самочувствие. Ако площадът утихне, значи в действителност е вкарал гол с тази бутафория.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ