Защо БПЦ обърна гръб на папа Франциск?
В БПЦ има съществено съмнение и отричане на икуменизма, датиращо още от комунистически времена. Учтиво, само че резервирано и с съмнение владиците одобриха и папата, написа Deutsche Welle, цитирайки мненията на непознатите медии по тематиката.
И през днешния ден немскоезичните медии отразяват и разясняват приключилото посещаване на папа Франциск в България. " Папата окуражава мигрантите в България " изнася в заглавие швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг ", а тази тематика участва и в доста други издания. Медиите отразяват срещата на папата с бежанци във Враждебна, както и визитата му при католиците в Раковски.
В тази връзка " Тиролер Тагесцайтунг " отбелязва: " Католиците са нищожно малцинство в България, само че в Раковски те са болшинството. И до момента в който управлението на Православната черква обърна тил на папата, ентусиазмът в тази католическа провинция беше голям. "
Медиите се стопират и на " Събитието за мир " на площад " Независимост " в София, в което нощес взе участие Франциск, и акцентират отсъствието на БПЦ. Католическото " Домрадио " отбелязва, че това неявяване има алегоричен темперамент: " Официалните представители на БПЦ бяха неприятно сюрпризирани от визитата на папата в България. Те се държаха се учтиво, само че резервирано и следиха с съмнение еуфорията към Франциск ", разяснява радиото.
Същата медия излъчи и изявление с доктор Йоханес Йолдеман, експерт по православие в Икуменическия институт " Йохан-Адам Мьолер ". В началото репортерът напомня безапелационната позиция на българския патриарх Неофит, че по въпросите на вярата не може и не трябва да има взаимни отстъпки и пита за какво българското православие се държи по този метод. Йолдеман дава отговор, че в БПЦ има необятно публикувана настройка против икуменическото придвижване. По-нататък той разяснява:
" Нейните корени би трябвало да търсим при започване на 1990-те години, когато се появиха първите първи проблясъци на сериозно преосмисляне на предишното на личната черква по времето на комунизма. Тогава съществуваше съмнението, че патриарх Максим е бил конфигуриран от комунистите. Освен това витаеше догатката, че цялото отваряне на БПЦ към икуменизма се е случило по самодейност на комунистите. Икуменизмът и комунизмът бяха дамгосани, така да се каже, с един и същи белег. През 1992 година породи даже различен Синод с различен патриарх и в църквата настъпи разединение, което беше преодоляно с доста страдания чак през 1998 година Но към момента се усеща в БПЦ.
Икуменизмът и комунизмът просто съответстват по време. В комунистическата сфера на въздействие - освен в България, само че и в Румъния, Русия и в други страни - православните църкви започнаха да се отварят някъде към 1961 година, по времето, когато комунистите бяха на власт. Според мнозина критици, православните църкви са позволили да бъдат овладяни от комунистите, а икуменическият им ангажимент е целял да показва, че в страната всичко е наред с религията и с църквата. Така църквата разреши на властниците да злоупотребят с нея в областта на икуменизма ", споделя специалистът.
По същата тематика Католическата информационна организация цитира думите на Пловдивския митрополит Николай, че визитата на римския папа било политически акт за да се обединят всички църкви към Рим и когато пристигна Антихристът, папата да го посрещне. " Домрадио " разяснява, че даже в личната си черква Николай е оспорван като епископ. По същото радио репортерът се връща към изказването на българския патриарх, че по въпросите на вярата компромис не може да има.
Това изказване Йоханес Йолдеман разяснява по този начин: " Той в действителност има право. По въпросите на вярата в действителност не може да има взаимни отстъпки. Според мен, тази дефиниция идва от това, че от българска и православна позиция икуменизмът наподобява като терен, където се практикува дипломация. Тоест, на мястото на междудържавната дипломация се води междуцърковна.
А във всяка дипломация, естествено, се търсят взаимни отстъпки, сглобяват се съюзи и има блян към съглашение под най-малкия вероятен знаменател. По въпросите на вярата обаче това не трябва да се прави - от наша, католическа позиция също. Възможно е най-вече да се търси някакво схващане по тези въпроси, по които сме на друго мнение - да вземем за пример за ролята на папата в една още веднъж обединена черква. "
По мотив срещата на папа Франциск с бежанци във Враждебна " Домрадио " разяснява: " България граничи с Турция и нормално е директна страна за бежанците. В тази най-бедна страна от Европейски Съюз по принцип никой не желае да остава. Много българи - също. "
И кореспондентът на организация Reuters от София слага подобен акцент: " България, най-бедната страна в Европейски Съюз, застава на антимиграционни позиции, без значение от бързо застаряващото си население и ниската раждаемост. Повече от 2 милиона българи са напуснали страната след рухването на комунизма през 1989 година, с цел да търсят по-добри вероятности на Запад.
Общото неодобрение заради бавния стопански напредък, заканите за сигурността от страна на ислямистки екстремисти и съпротивата против миграцията през отворените граници на Европейски Съюз усилиха поддръжката за евроскептичните националисти в доста страни-членки в навечерието на изборите за Европейски парламент в края на месеца. "
И през днешния ден немскоезичните медии отразяват и разясняват приключилото посещаване на папа Франциск в България. " Папата окуражава мигрантите в България " изнася в заглавие швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг ", а тази тематика участва и в доста други издания. Медиите отразяват срещата на папата с бежанци във Враждебна, както и визитата му при католиците в Раковски.
В тази връзка " Тиролер Тагесцайтунг " отбелязва: " Католиците са нищожно малцинство в България, само че в Раковски те са болшинството. И до момента в който управлението на Православната черква обърна тил на папата, ентусиазмът в тази католическа провинция беше голям. "
Медиите се стопират и на " Събитието за мир " на площад " Независимост " в София, в което нощес взе участие Франциск, и акцентират отсъствието на БПЦ. Католическото " Домрадио " отбелязва, че това неявяване има алегоричен темперамент: " Официалните представители на БПЦ бяха неприятно сюрпризирани от визитата на папата в България. Те се държаха се учтиво, само че резервирано и следиха с съмнение еуфорията към Франциск ", разяснява радиото.
Същата медия излъчи и изявление с доктор Йоханес Йолдеман, експерт по православие в Икуменическия институт " Йохан-Адам Мьолер ". В началото репортерът напомня безапелационната позиция на българския патриарх Неофит, че по въпросите на вярата не може и не трябва да има взаимни отстъпки и пита за какво българското православие се държи по този метод. Йолдеман дава отговор, че в БПЦ има необятно публикувана настройка против икуменическото придвижване. По-нататък той разяснява:
" Нейните корени би трябвало да търсим при започване на 1990-те години, когато се появиха първите първи проблясъци на сериозно преосмисляне на предишното на личната черква по времето на комунизма. Тогава съществуваше съмнението, че патриарх Максим е бил конфигуриран от комунистите. Освен това витаеше догатката, че цялото отваряне на БПЦ към икуменизма се е случило по самодейност на комунистите. Икуменизмът и комунизмът бяха дамгосани, така да се каже, с един и същи белег. През 1992 година породи даже различен Синод с различен патриарх и в църквата настъпи разединение, което беше преодоляно с доста страдания чак през 1998 година Но към момента се усеща в БПЦ.
Икуменизмът и комунизмът просто съответстват по време. В комунистическата сфера на въздействие - освен в България, само че и в Румъния, Русия и в други страни - православните църкви започнаха да се отварят някъде към 1961 година, по времето, когато комунистите бяха на власт. Според мнозина критици, православните църкви са позволили да бъдат овладяни от комунистите, а икуменическият им ангажимент е целял да показва, че в страната всичко е наред с религията и с църквата. Така църквата разреши на властниците да злоупотребят с нея в областта на икуменизма ", споделя специалистът.
По същата тематика Католическата информационна организация цитира думите на Пловдивския митрополит Николай, че визитата на римския папа било политически акт за да се обединят всички църкви към Рим и когато пристигна Антихристът, папата да го посрещне. " Домрадио " разяснява, че даже в личната си черква Николай е оспорван като епископ. По същото радио репортерът се връща към изказването на българския патриарх, че по въпросите на вярата компромис не може да има.
Това изказване Йоханес Йолдеман разяснява по този начин: " Той в действителност има право. По въпросите на вярата в действителност не може да има взаимни отстъпки. Според мен, тази дефиниция идва от това, че от българска и православна позиция икуменизмът наподобява като терен, където се практикува дипломация. Тоест, на мястото на междудържавната дипломация се води междуцърковна.
А във всяка дипломация, естествено, се търсят взаимни отстъпки, сглобяват се съюзи и има блян към съглашение под най-малкия вероятен знаменател. По въпросите на вярата обаче това не трябва да се прави - от наша, католическа позиция също. Възможно е най-вече да се търси някакво схващане по тези въпроси, по които сме на друго мнение - да вземем за пример за ролята на папата в една още веднъж обединена черква. "
По мотив срещата на папа Франциск с бежанци във Враждебна " Домрадио " разяснява: " България граничи с Турция и нормално е директна страна за бежанците. В тази най-бедна страна от Европейски Съюз по принцип никой не желае да остава. Много българи - също. "
И кореспондентът на организация Reuters от София слага подобен акцент: " България, най-бедната страна в Европейски Съюз, застава на антимиграционни позиции, без значение от бързо застаряващото си население и ниската раждаемост. Повече от 2 милиона българи са напуснали страната след рухването на комунизма през 1989 година, с цел да търсят по-добри вероятности на Запад.
Общото неодобрение заради бавния стопански напредък, заканите за сигурността от страна на ислямистки екстремисти и съпротивата против миграцията през отворените граници на Европейски Съюз усилиха поддръжката за евроскептичните националисти в доста страни-членки в навечерието на изборите за Европейски парламент в края на месеца. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ