Боксът не прави достатъчно, за да намали смъртните случаи
В бокса разликата сред триумфа и нещастието може да е единствено един удар, една секунда. Често това се не помни, само че за жалост нерядко хората в спорта трябва да търсят оправдания за смъртните случаи на кръга. В последните четири месеца четирима боксьори умряха след мачове. Последният бе Патрик Дей, който загуби с нокаут от Чарлс Конуел в мач в супер полусредна категория в Чикаго и умря от мозъчна контузия четири дни по-късно. Преди това българинът Борис Станчов умря след мач в Албания, като бе обявено, че повода е сърдечен проблем. През юли двама боксьори - Максим Дадашев (Рус) и Уго Алфредо Сантиян (Арж), починаха в границите на три дни след контузии, получени след мачове в Мериленд и Буенос Айрес.
" Може да кажеш: " Това е боксът ", само че е мъчно да го оправдаеш. Това е тежка година за спорта ", сподели промоутърът на Антъни Джошуа - Еди Хърн.
Смъртните случаи на кръга са четири през 2019 година, само че допълват дълъг лист - сред 1890 година и 2011 година общо 1604 боксьори са намерили гибелта си в мачове. Това прави приблизително по 13 починали на година. Веднага след случая с Дей се появиха обичайните в такива случаи апели боксът да бъде неразрешен. " Колко още живота би трябвало да бъдат излишно повредени или загубениQ преди този неправилен спорт да бъде неразрешен? ", заяви Питър Маккейб, шеф на благотворителната организация Headway, занимаваща се с проучвания на мозъчните контузии.
Макар и да звучи разумно, възбраната надали ще докара до нещо позитивно. Боксът няма да изчезне, в случай че бъде неразрешен. Просто ще стане незаконен, а боксьорите, които по този начин или другояче ще продължат да рискуват здравето си, няма да получават съответната здравна помощ, на която най-малко могат да разчитат в този момент.
Боксът надалеч не е единственият рисков спорт. През 2009 година Американската здравна асоциация пресметна, че приблизително има по 0,13 смъртни случая на 1000 боксьори годишно. " Това е по-ниска или равна стойност на други рискови спортове, като колежанския американски футбол, мотоциклетизма, алпинизма и конния спорт ", се споделя в отчета.
Защитниците на бокса пък постоянно показват, че въпреки и да губи животи, този спорт избавя и доста животи. Голяма част от боксьорите идват от бедните фамилии, от гетата, а боксът е нещото, което ги дърпа от улицата. Хиляди боксьори са казвали, че без спорта са щели да завършат или мъртви, или в пандиза. Много от звездите са разказвали за тежкия си живот преди този момент. Флойд Мейуедър е бил употребен за щит от татко си, който го подвига против ориентирана към него пушка. Мани Пакиао спи по улиците и се бие за по 100 песо (2 долара), с цел да си обезпечи ориз. Оскар де ла Оя дълго време държи ламиниран ваучър за храна в портфейла си, с цел да си спомня по какъв начин е израснал. Други съумяват да се измъкнат от пандиза или от улични банди, влизайки в залата.
През годините боксът взе някои ограничения, с цел да защищити здравето на боксьорите. След гибелта на корееца Дук-ку Ким, който умря от контузиите си 4 дни след мача с Рей Мансини през 1982 г., бе решено срещите за трофеи към този момент да са в 12 рунда, а не в 15, с цел да се понижи рискът за мозъчни контузии. През 90-те в някои страни, най-много във Англия, бяха въведени наложителни медицински прегледи преди мач. Тези ограничения дават известни резултати и смъртните случаи понижиха спрямо предишното.
Но боксът няма по какъв начин да стане изцяло безвреден спорт. Риск постоянно ще има, когато задачата е да удариш противника си в главата и в случай че може, да го свалиш в нокаут. Истината обаче е, че боксът не прави задоволително, с цел да защищити боксьорите. След гибелта на Дей Хърн призна, че има какво да се направи.
" Опитваме се да се развиваме, да създадем спорта по-безопасен. Има толкоз доста неща, които можем да създадем, изключително в посока медицински прегледи. Според мен един от проблемите е честотата на мозъчните скенери. Един боксьор може да мине през скенер един път, само че от време на време прави няколко мача по-късно, без да е минал скенер още веднъж ", сподели промоутърът.
Във Англия всеки боксьор е длъжен да мине един път на скенер и на ядрено-магнитен резонанс, както и да си направи цялостни медицински проучвания. Според доста експерти това не е задоволително и прегледите би трябвало да се вършат по-често, като има апели за ядрено-магнитен резонанс най-малко два пъти в годината. Друг от проблемите е честотата на мачовете и неналичието на по-дълги медицински забрани след тежки борби. Само три месеца и половина преди съдбовния мач с Конуел Дей бе в различен тежък дуел. Макар и да загуби по точки в 10 рунда от доминиканеца Карлос Адамес, Дей понесе доста тежки удари в последните няколко рунда.
Друг огромен проблем, съгласно доста експерти, е свалянето на килограми и бързото им качване по-късно. Много от боксьорите са принудени да стигнат до рискови ограничения, с цел да влязат в категорията си. Много състезатели смъкват по няколко кг в дните преди мач посредством дехидратация, а след меренето на кантара, което нормално е малко повече от 24 часа преди самата среща, връщат част от изгубеното тегло посредством рехидратация. Експерти считат, че процесът на бързо събаряне на килограми, комбиниран с бързото им връщане по-късно, прави човек по-уязвим към мозъчни контузии. Благодарение на това бързо събаряне и качване обаче постоянно има боксьори, които в всекидневието си са в междинна категория - 72 кг, а на кръга вземат участие в полусредна - 66,6 кг.
Един от вероятните разновидности за решение на този въпрос е кантарът да бъде в деня на мача. В момента единствено една от четирите огромни организации в профибокса - интернационалната боксова федерация (IBF), има предписание, задължаващо боксьорите да се качат на кантар и в деня на мача, с уточнението, че всеки боксьор би трябвало да тежи най-много 4,5 кг над категорията си, с цел да бъде позволен до срещата.
Друг проблем са ръкавиците. По време на спаринги боксьорите употребяват по-големи, по-меки ръкавици, с цел да не се стига до контузии, само че в самите мачове се бият с по-тънки. Има модели, направени с единствената цел противника да бъде засегнат допустимо най-вече.
" Целият прогрес в производството на ръкавици е за да се търси по-голям късмет за нокаут, а не сигурността да е по-голяма. Ако някой постави ръкавици от 10 унции в този момент и такива, утвърдени преди пет години, едните ще се усещат като ръкавици за шофиране, а другите ще са като две възглавници, увити към ръцете ", съобщи журналистът Стив Бънс.
Каквито и ограничения да се вземат обаче, смъртните случаи в бокса няма по какъв начин да бъдат избегнати изцяло. Попитан за гибелта на Дей, някогашният първенец в тежка категория Тайсън Фюри сподели: " Ние знаем в какво участваме, знаем риска. Той не е действителност, до момента в който не стане нещо такова на някого. Страшно е. Аз влизам там (на ринга), аз съм в тежка категория, против хора с най-силните удари. Един от огромните ми противници е Дионтей Уайлдър, който е измежду боксьорите с най-силен удар. Така че би трябвало да погледна на това съществено и да се запитам: " Какво, в случай че бях аз? " Ужасни времена. "
" Може да кажеш: " Това е боксът ", само че е мъчно да го оправдаеш. Това е тежка година за спорта ", сподели промоутърът на Антъни Джошуа - Еди Хърн.
Смъртните случаи на кръга са четири през 2019 година, само че допълват дълъг лист - сред 1890 година и 2011 година общо 1604 боксьори са намерили гибелта си в мачове. Това прави приблизително по 13 починали на година. Веднага след случая с Дей се появиха обичайните в такива случаи апели боксът да бъде неразрешен. " Колко още живота би трябвало да бъдат излишно повредени или загубениQ преди този неправилен спорт да бъде неразрешен? ", заяви Питър Маккейб, шеф на благотворителната организация Headway, занимаваща се с проучвания на мозъчните контузии.
Макар и да звучи разумно, възбраната надали ще докара до нещо позитивно. Боксът няма да изчезне, в случай че бъде неразрешен. Просто ще стане незаконен, а боксьорите, които по този начин или другояче ще продължат да рискуват здравето си, няма да получават съответната здравна помощ, на която най-малко могат да разчитат в този момент.
Боксът надалеч не е единственият рисков спорт. През 2009 година Американската здравна асоциация пресметна, че приблизително има по 0,13 смъртни случая на 1000 боксьори годишно. " Това е по-ниска или равна стойност на други рискови спортове, като колежанския американски футбол, мотоциклетизма, алпинизма и конния спорт ", се споделя в отчета.
Защитниците на бокса пък постоянно показват, че въпреки и да губи животи, този спорт избавя и доста животи. Голяма част от боксьорите идват от бедните фамилии, от гетата, а боксът е нещото, което ги дърпа от улицата. Хиляди боксьори са казвали, че без спорта са щели да завършат или мъртви, или в пандиза. Много от звездите са разказвали за тежкия си живот преди този момент. Флойд Мейуедър е бил употребен за щит от татко си, който го подвига против ориентирана към него пушка. Мани Пакиао спи по улиците и се бие за по 100 песо (2 долара), с цел да си обезпечи ориз. Оскар де ла Оя дълго време държи ламиниран ваучър за храна в портфейла си, с цел да си спомня по какъв начин е израснал. Други съумяват да се измъкнат от пандиза или от улични банди, влизайки в залата.
През годините боксът взе някои ограничения, с цел да защищити здравето на боксьорите. След гибелта на корееца Дук-ку Ким, който умря от контузиите си 4 дни след мача с Рей Мансини през 1982 г., бе решено срещите за трофеи към този момент да са в 12 рунда, а не в 15, с цел да се понижи рискът за мозъчни контузии. През 90-те в някои страни, най-много във Англия, бяха въведени наложителни медицински прегледи преди мач. Тези ограничения дават известни резултати и смъртните случаи понижиха спрямо предишното.
Но боксът няма по какъв начин да стане изцяло безвреден спорт. Риск постоянно ще има, когато задачата е да удариш противника си в главата и в случай че може, да го свалиш в нокаут. Истината обаче е, че боксът не прави задоволително, с цел да защищити боксьорите. След гибелта на Дей Хърн призна, че има какво да се направи.
" Опитваме се да се развиваме, да създадем спорта по-безопасен. Има толкоз доста неща, които можем да създадем, изключително в посока медицински прегледи. Според мен един от проблемите е честотата на мозъчните скенери. Един боксьор може да мине през скенер един път, само че от време на време прави няколко мача по-късно, без да е минал скенер още веднъж ", сподели промоутърът.
Във Англия всеки боксьор е длъжен да мине един път на скенер и на ядрено-магнитен резонанс, както и да си направи цялостни медицински проучвания. Според доста експерти това не е задоволително и прегледите би трябвало да се вършат по-често, като има апели за ядрено-магнитен резонанс най-малко два пъти в годината. Друг от проблемите е честотата на мачовете и неналичието на по-дълги медицински забрани след тежки борби. Само три месеца и половина преди съдбовния мач с Конуел Дей бе в различен тежък дуел. Макар и да загуби по точки в 10 рунда от доминиканеца Карлос Адамес, Дей понесе доста тежки удари в последните няколко рунда.
Друг огромен проблем, съгласно доста експерти, е свалянето на килограми и бързото им качване по-късно. Много от боксьорите са принудени да стигнат до рискови ограничения, с цел да влязат в категорията си. Много състезатели смъкват по няколко кг в дните преди мач посредством дехидратация, а след меренето на кантара, което нормално е малко повече от 24 часа преди самата среща, връщат част от изгубеното тегло посредством рехидратация. Експерти считат, че процесът на бързо събаряне на килограми, комбиниран с бързото им връщане по-късно, прави човек по-уязвим към мозъчни контузии. Благодарение на това бързо събаряне и качване обаче постоянно има боксьори, които в всекидневието си са в междинна категория - 72 кг, а на кръга вземат участие в полусредна - 66,6 кг.
Един от вероятните разновидности за решение на този въпрос е кантарът да бъде в деня на мача. В момента единствено една от четирите огромни организации в профибокса - интернационалната боксова федерация (IBF), има предписание, задължаващо боксьорите да се качат на кантар и в деня на мача, с уточнението, че всеки боксьор би трябвало да тежи най-много 4,5 кг над категорията си, с цел да бъде позволен до срещата.
Друг проблем са ръкавиците. По време на спаринги боксьорите употребяват по-големи, по-меки ръкавици, с цел да не се стига до контузии, само че в самите мачове се бият с по-тънки. Има модели, направени с единствената цел противника да бъде засегнат допустимо най-вече.
" Целият прогрес в производството на ръкавици е за да се търси по-голям късмет за нокаут, а не сигурността да е по-голяма. Ако някой постави ръкавици от 10 унции в този момент и такива, утвърдени преди пет години, едните ще се усещат като ръкавици за шофиране, а другите ще са като две възглавници, увити към ръцете ", съобщи журналистът Стив Бънс.
Каквито и ограничения да се вземат обаче, смъртните случаи в бокса няма по какъв начин да бъдат избегнати изцяло. Попитан за гибелта на Дей, някогашният първенец в тежка категория Тайсън Фюри сподели: " Ние знаем в какво участваме, знаем риска. Той не е действителност, до момента в който не стане нещо такова на някого. Страшно е. Аз влизам там (на ринга), аз съм в тежка категория, против хора с най-силните удари. Един от огромните ми противници е Дионтей Уайлдър, който е измежду боксьорите с най-силен удар. Така че би трябвало да погледна на това съществено и да се запитам: " Какво, в случай че бях аз? " Ужасни времена. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ